щастливи. — Автоматично тя започна да преподрежда шишенцата и кутийките върху тоалетката на Пилар. — И един ден да оставя всичко в техните ръце. Мечтата ми за много деца не се сбъдна. Съжалявам за това, но не съжалявам, че ти беше мое дете. Ти може би тъгуваш, че мечтите ти за щастлив брак и много деца също не се сбъднаха. Но не съжаляваш, че Софи е твоя дъщеря, нали?
— Разбира се, че не.
— Мислиш си, че съм разочарована от теб. — Очите на Тереза срещнаха очите на Пилар в огледалото. Бяха съвсем спокойни. — И наистина бях. От това, че позволи на един мъж да се разпорежда с живота ти, да те стъпче и унизи. Не заслужаваше това. Но не направи нищо, за да промениш нещата.
— Аз го обичах. Това вероятно беше грешка, но човек не може да диктува на сърцето си.
— Така ли мислиш? — попита Тереза. — Във всеки случай нищо, което ти казвах, не можеше да ти повлияе. И като гледам сега назад, виждам къде сгреших — че ти позволих да се носиш по течението. Но всичко вече приключи, а все още си достатъчно млада, за да си поставиш нови цели. Искам да не се отказваш от наследството си и да станеш част от онова, което ти принадлежи. Настоявам да го сториш.
— Майчице, дори ти не можеш да направиш от мен бизнесдама.
— Тогава стани нещо друго — сви рамене Тереза. — Престани да мислиш за себе си като за отражение на онова, което един мъж вижда в теб. Бъди себе си! Попитах те дали се притесняваш, че хората ще започнат да говорят, Надявах се да ми отговориш:
Изненадана от обрата на разговора, Пилар поклати глава.
— Говориш точно като Софи.
— Тогава ме чуй. Ако харесваш Дейвид Кътър, дори и само за момента, вземи го. Жена, която само седи и чака, обикновено остава с празни ръце.
— Отивам само на вечеря, мамо — започна Пилар, но млъкна, защото на вратата се появи Мария.
— Господин Кътър е долу.
— Благодаря, Мария. Кажи му, че Пилар веднага ще слезе. — Тереза отново се обърна към дъщеря си и се развесели, като видя паниката, която се мярна в очите й. Имаше същия израз на лицето си, когато бе на шестнадесет години и някой младеж те чакаше в приемната. Приятно ми е да го видя отново. — Тя се наведе и я целуна. — Приятна вечер.
Пилар остана сама и се опита да се успокои. Не беше на шестнадесет години и отиваше само на вечеря, напомни си тя. Щеше да бъде просто, цивилизовано и най-вероятно много приятно. Това беше всичко.
Излезе от стаята си и понеже беше нервна, отвори чантата си на най-горното стъпало, за да провери дали не е забравила нещо. И премига от изненада, когато видя две опаковки презервативи.
Софи, помисли си, като затвори бързо чантичката. Мили Боже! Смехът, който се изтръгна от гърдите й, беше младежки и безгрижен, Почувства истинска лекота, беше свободна.
И се отправи към мъжа, който я очакваше. Какво ли щеше да се случи след това?
Беше си среща. Нямаше друга дума за това, съгласи се тайно в себе си. Нищо друго не можеше да причини тази нервност, нито така да изостри сетивата й, че да се опияни от прекрасния залез. Бяха минали десетилетия, откакто не бе ходила на среща, но спомените от младостта все още бяха живи.
Отдавна не бе седяла на маса със свещи срещу мъж, с когото да си говори. Нещо повече, този мъж я слушаше с интерес, обръщаше й внимание. Виждаше как устните му се извиват в усмивка, когато изричаше нещо забавно. Да си спомни всичко това, да го изпита отново, беше като да й предложат чаша студена вода в лятната жега.
Не, нямаше намерение да позволи нещо повече освен приятелство. Но всеки път, когато се сетеше какво бе пъхнала дъщеря й в чантата, дланите й се изпотяваха.
Всъщност едно приятелство с привлекателен и интересен мъж би било много приятно нещо.
— Пилар! Чудесно е, че те виждам!
Пилар позна облака от парфюм и гласа преди да вдигне глава.
— Сюзан? И аз се радвам да те видя. — Беше успяла да придаде любезно изражение на лицето си. — Запознай се с Дейвид Кътър.
— Не ставайте, моля ви. — Сюзън, блестящо руса и току-що възстановена след поредната операция за премахване на бръчките, подаде ръка на Дейвид. — Бях се запътила към моята маса, след като напудрих носа си, и кого да видя — теб! Невероятно! Чарли и аз сме тук с едни негови клиенти. Ужасна скука, просто да полудееш! — изрече тя с намигване. — Току-що говорихме с Лора да се видим някой ден. Толкова време мина! Радвам се, че те видях отново скъпа, при това изглеждаш чудесно. Знам какъв ужасен удар беше за тебе. Всъщност за всички ни.
— Да. — Пилар долови лекото ужилване, което помрачи удоволствието от вечерта. — Благодаря ти за съболезнованията.
— Бих искала да мога да направя нещо повече за теб. Е, хайде да не говорим за тъжни неща. — Тя Стисна леко ръката на Пилар, докато оглеждаше Дейвид. — Надявам се, че майка ти е добре.
— Много добре, благодаря.
— Трябва да вървя. Не мога да оставя бедния Чарли да се мъчи сам с тези досадници. Приятно ми беше, господин Кътър. Пилар, ще ти се обадя следващата седмица. Можем да обядваме заедно.
— Разчитам на теб — отвърна Пилар и вдигна виното си, докато Сюзън се отдалечаваше. — Извинявай. Долината не е по-голяма от едно малко градче, където всички се познават. Трудно можеш да отидеш някъде и никой да не те забележи.
— Защо ми се извиняваш?
— Стана ми неудобно. — Тя остави виното и плъзна пръсти по столчето на чашата. — И както каза майка ми, сега ще тръгнат приказки.
— Наистина ли? — Той взе ръката й. — Тогава, нека да им дадем повод да приказват. — Дейвид вдигна ръката й към устните си и я целуна. — Харесва ми тази Сюзан — каза той, докато Пилар го гледаше изненадано. — Тя ми даде стимул да направя това. Какво мислиш, че ще раз каже утре на Лора, когато и се обади?
— Мога само да гадая. Дейвид? — По ръката й преминаха тръпки! Дори когато издърпа неговата, кожата и продължи да пламти. — Аз не търся… нищо.
— Работата е, че и аз също. Докато не те видях. — Той се наведе свойски напред — Хайде да направим нещо греховно..
Кръвта се качи в главата и.
— Какво?
— Ами… — Гласът му се снижи и премина в шепот — да си поръчаме десерт.
Напрежението, което бе затаила в гърдите си, се превърна във весел смях.
— Чудесно!
Беше наистина чудесно. Да карат към дома през нощта под студените звезди и призрачната бяла луна. Музиката от радиото свиреше тихо, докато те си говореха за книгата, която и двамата бяха чели напоследък. По-късно Пилар щеше да си спомни колко странно бе да бе да се чувства едновременно отпусната и възбудена.
Въздъхна, когато зърна светлините на Вила Джиамбели..Ето я и къщата. Колко жалко! Беше излязла за вечеря почти тресяща се от нерви и напрежение, а ето че сега съжаляваше, че не може да остане по- дълго.
— Децата все още са будни — рече Дейвид, Видя, че къщата за гости е осветена като коледна елха. — Ще ги убия.
— Да, забелязах какъв ужасен и груб баща си. И колко много децата ги е страх от теб.
Той я погледна развеселено.
— Няма да се разсърдя, ако ги видя да треперят поне мъничко от мен.
— Боя се, че вече си закъснял. Но бъди горд, че си отгледал и възпитал две щастливи и умни деца.
— Все още работя по въпроса. — Той почука с пръсти по волана. — Тео имаше известни неприятности в Ню Йорк. Дребни кражби в магазините, проникване в чужди къщи. Успехът му в училище, който никога не е бил кой знае колко висок, съвсем закъса.
— Съжалявам, Дейвид. Пубертетът е труден период Още по-трудно е, когато има само един родител. Мога да ти разкажа няколко истории за Софи, от които да ти настръхнат косите. Синът ти е чудесно момче.
