настрани.
— С това ще се занимаем по-късно. В момента бих искала да чуя твоята оценка за хората тук.
— Вие имате моя писмен доклад, госпожо.
— Така е — съгласи се Тереза и вдигна вежди. — Но искам и да го чуя.
— Добре. Тайлър няма нужда от мен във лозята и той си го знае. Фактът, че работата ми е да го наблюдавам и че съм едната от компетентния чифт ръце, все още не е успял да съкруши неговата съпротива. Не мога да го обвинявам за това, но никак не ми помага. Като оставим това, лозята на Макмилън са така добре гледани и управлявани, както никои други, с които съм имал работа досега. Същото е положението и в тези на Джиамбели. Могат да бъдат направени още някои подобрения, но работата на Тайлър по координиране действията на работниците е отлична. Софи също се справя много добре в лозята, макар че нейната стихия не е там. Така както маркетингът и рекламата не са голямата сила на Тайлър. Фактът, че тя успя да понесе тежестта на полската работа, така както той трудностите на работата в офиса, дават в резултат една много добра и изненадващо интересна комбинация. Обаче все още има трудности в офисите в Сан Франциско.
— Знам за тези трудности — намеси се Софи. — Ще се справя с тях.
— С нея — поправи я Дейвид. — Софи, ти имаш една сърдита, отрицателно настроена и нежелаеща сътрудничество служителка, която от няколко седмици се опитва да не се съобразява с теб и твоя авторитет.
— Имам уговорена среща с нея утре следобед. Познавам хората си, Дейвид, Знам как да се оправям с тях.
— Все пак не те ли интересува колко сърдита, несговорчива и несъгласна с теб е Кристин Дрейк и какво знам аз за това? — Той изчака една секунда, преди да продължи. — Тя вече си е търсила работа в други фирми. Нейната автобиография стои на половин дузина бюра повече от две седмици. Един от моите източници в „Льо Кьор“ ми съобщи, че е направила доста изказвания за теб, като е мислела, че говори пред правилния човек.
Софи преглътна с мъка предателството и кимна.
— Ще се оправя и с това.
— Гледай наистина да се оправиш — посъветва я Тереза. — Ако някой работник не е лоялен, той трябва да има причини и оправдание за това. Няма да толерираме използването на сплетни и клюки или инсинуации за печелене на позиции в други фирми. Така. Какво ще кажеш за Пилар?
— Тя все още се учи — отговори Дейвид. — Бизнесът не е най-любимото й занимание. Мисля, че не сте я преценили правилно, синьора.
— Моля?
— Според мен вашата дъщеря ще бъде по-полезна като говорител на фирмата, като представително лице или връзка на компанията с обществеността, там, където нейната елегантност и чар няма да бъдат пропилени, вместо да работи на компютъра. Чудя се защо не помолите Пилар да помага по време на туровете и дегустациите, когато посетителите ще могат да се наслаждават на нейната компания и в същото време ще бъдат поласкани от това, че член на семейството им обръща специално внимание. Тя е перфектна домакиня, синьора. Но не е идеалният чиновник.
— Значи твърдите, че съм направила грешка, като съм очаквала дъщеря ми да изучи бизнеса на фирмата?
— Да — отговори Дейвид, което накара Илай почти да се задави.
— Съжалявам, извинете — рече с мъка той и махна е ръка, когато Тайлър стана, за да му даде чаша с вода. — Опитах се да преглътна смеха си, но не можах. Господи, Тереза, той е прав и ти много добре го знаеш. — Илай взе чашата от Тайлър и отпи внимателно, докато хриптенето в гърдите му утихна. — Мразиш да грешиш, но понякога все пак се случва. Софи? Кажи как се справя майка ти като твой помощник?
— Ами… трудно. Изобщо не я бива — съгласи се Софи и също избухна в смях. — О, мамо, съжалявам, но ти си най-лошият помощник, който може са се роди. Не мога да те пратя в града да работиш с хората ми дори и след милион години. Ти имаш идеи — добави тя замислено, защото майка й не каза нищо. — Например днес, относно рекламата. Но ти не би ги споменала, докато някой не те принуди. И дори тогава не знаеш как да ги приложиш. Освен това за теб всяка минута, прекарана в моя кабинет, е ужасна.
— Опитвам се. И очевидно се провалям — отвърна Пилар и се изправи.
— Мамо…
— Не, ти си напълно права. По-добре е да бъдеш искрена и откровена, отколкото да лъжеш. Нека да кажа и аз нещо. Така ще бъде по-лесно за всички. Отказвам се. А сега, ако ме извините, ще се заема с онова, което мога да правя най-добре. Като например да седна някъде и да изглеждам елегантна и очарователна. — С бърза крачка Пилар излезе от кабинета, на майка си.
— Ще говоря с нея — понечи да я последва Софи.
— Не, недей. — Тереза вдигна ръка. — Тя е голяма жена, а не дете, което да бъде успокоявано. Седни. Трябва да довършим срещата.
Беше доста окуражаващо, помисли си Тереза, докато отпиваше бавно от кафето, да види дъщеря си да показва характер и да се противопоставя на някой и на нещо.
Най-после, крайно време беше.
Дейвид нямаше време да се меси и да оправя нещата, но тъй като чувстваше, че в голяма степен бе предизвикал онова, което се случи, реши да намери Пилар. През последните седмици Мария бе станала един от източниците му за информация относно навиците на семейството. И този път с нейна помощ той откри Пилар в оранжерията.
Намери я, сложила големите градинарски ръкавици на ръцете си, с престилка, да премества разсадите.
— Имаш ли една минута свободно време?
— Имам всичкото време на света — отговори тя, без да вдигне очи и без капка топлота в гласа. — Нямам какво друго да правя.
— Нищо от това, което правиш в офиса, не те задоволява или допринася някаква полза. Извинявай за оценката, която направих и която вероятно е наранила чувствата ти, но…
— Но това е бизнесът. — Този път тя го погледна, доста студено при това.
— Да. Това е бизнес. Искаш ли да пишеш на машина и да изготвяш доклади, Пилар? Да седиш на срещи и заседания, свързани с рекламната кампания и маркетинговата стратегия?
— Желая да се чувствам полезна. — Пилар зарови с малката си лопатка. Нима всички те си мислеха, че е като цветята, за които се грижеше. Такава ли беше? Жена, която се нуждае от контролиран и регулиран Климат и грижливо отношение, която да не прави нищо освен да изглежда привлекателна и добре облечена. — Изморена съм. Тъжна и изморена от чувството, че нямам какво да предложа. Нямам нито умения, нито таланти, нито мозък.
— Тогава нищо не си чула, нито разбрала.
— О, много добре те чух. — Тя свали със замах ръкавиците и ги хвърли на земята. — Аз съм очарователна и елегантна. Като някоя добре облечена кукличка, която може да бъде сложена на определено място, за да украси за известно време интериора и после да бъде отнесена и прибрана в килера. Благодаря. Бях в килера достатъчно дълго време.
Тя започна да го бута, докато той се опитваше да хване ръката й. После изведнъж застина, защото Дейвид успя да улови и другата и ръка и да я спре.
Никой досега не беше се държал така с нея. Просто не беше.
— Спри за малко!
— Свали ръцете си от мен.
— Веднага. Но първо искам да ти кажа, че чарът също е талант. А елегантността е умение. И трябва човек да има много мозък, за да знае какво да каже, къде, на кого и как да го каже, така че хората да се почувстват добре Ти си особено веща в тези неща, така че защо да не ги използваме? Второ, ако си мислиш, че да водиш туристи из избата и в дегустационната е лесна и проста работа, ще промениш мнението си, след като поговориш с момчетата, които го правят.
— Няма нужда да ми казваш, че…
