11.
През дългата зима лозите спят. Поляните и хълмовете са се сгушили, декар подир декар, лозята пият от дъжда и влагата, заякват под снега, омекват и се събуждат от бързата и нежна ласка на топлината.
За един фермер, за една реколта годината всъщност представлява един постоянен кръговрат. Нещата непрекъснато се повтарят, отново и отново, с вариациите, пролените и изненадите, с радостта и трагедиите, които се просмукват във всичко.
Животът е непрекъсната спирала, която се върти и се повтаря, цикъл след цикъл.
През януари валяха проливни дъждове, които забавиха работата по зарязването и объркаха надеждите за добра реколта. Полята и лозята бяха просмукани от влага.
Всички очакваха с нетърпение идването на февруари. За някои очакването бе особено мъчително.
Кабинетът на Тереза беше на третия етаж на Вила Джиамбели. Тя предпочиташе третия, защото бе най-далеч от домашния кошер. И освен това обичаше да гледа отвисоко всичко онова, което се простираше пред погледа и й принадлежеше.
Всеки ден Тереза изкачваше стълбите, което бе една добра тренировка за тялото й, и работеше около три часа. Никога по-малко и без каквито и да е извинения. Стаята беше удобна. Тереза смяташе, че удобството създава и подпомага продуктивността. Също така вярваше, че върши онова, което трябва, за което бе длъжна.
Бюрото беше на баща й. Старо, от тъмен дъб и с дълбоки чекмеджета. Това беше традиция. Върху него имаше два телефона и високоскоростен мощен компютър. Това беше прогрес.
Под бюрото спеше старата Сали. Това беше домът.
Тереза вярваше и в трите. Абсолютно и безрезервно.
Точно поради тази причина сега в кабинета й присъстваха съпругът й внукът му, дъщеря й и внучката й, Дейвид Кътър и Паоло Борели.
Старите и младите, помисли си Тереза.
Тя изчака, докато бъде сервирано кафето, заслушана как дъждът удря по покрива и прозорците с нежните си меки пръстчета.
— Благодаря ти, Мария. — Това беше сигнал за край на гостоприемството и начало на работа. Тереза скръсти ръце, докато икономката излезе и затвори вратата зад себе си.
— Съжалявам, — започна, — че не можахме да се съберем всички по-рано. Загубата на бащата на Софи и обстоятелствата около неговата смърт отложиха в известен смисъл някои от належащите неща в работата ни. А и болестта на Илай попречи да направим срещата по-рано.
Тя погледна загрижено съпруга си. Все още й изглеждаше доста крехък. Простудата бързо можеше да се превърне в треска или пневмония, от което се страхуваше.
— Добре съм — рече той в отговор, повече за да увери нея, отколкото останалите. — Малко ми треперят краката, но мога да се справя. Човек няма много възможности за избор, освен да се изправи на крака, когато толкова много медицински сестри се грижат за него.
Тереза се усмихна, защото знаеше, че Илай иска точно това от нея, но почувства леко стягане в гърдите.
— Докато Илай се възстановяваше, аз го държах в течение за ставащото в бизнеса. Софи, имам твоя доклад, както и предложенията ти за кампанията за стогодишнината. Ние така или иначе ще го обсъждаме индивидуално, но искам да запознаеш и останалите в най-общи линии.
— Разбира се. — Софи стана права, отвори папката, която съдържаше резюмета с обяснения и снимки на реклами, както и пълния списък на съобщения, маркетингови проучвания и подбрани елитни мероприятия. — Първата фаза на кампанията ще започне през юни с рекламата, която предлагаме в пакет — започна тя, като раздаде на всички по една папка. — Обмислили сме трифазна кампания, насочена към крайния потребител. Към клиента от най-висока класа, от средна класа и към най-обикновения, младия консуматор на вино с ограничени парични средства.
Докато тя говореше, Тайлър се опита да изключи. Беше слушал тази реч и преди. Беше преминал и през всички стадии на нейното раждане и усъвършенстване, слава Богу, че беше минало. Изложението му бе дало ясна представа за всичко, което вършеше Софи. Но какво да направи, като не можеше да прояви никакъв интерес към това!
За него дългосрочните метеорологични прогнози бяха от по-голяма важност. Много скоро някои от сортовете щяха да се събудят и да излязат от зимния си сън. Той трябваше да ги наглежда, трябваше да внимава за всеки най-дребен знак от страна на растенията, както и за най-слабото избликване на сок от отрязаните пръчки.
Ранното зарязване можеше да доведе до опасност от измръзване на растенията.
Тайлър обаче беше подготвен за това и когато му дойдеше времето, щеше…
— Виждам, че почти приспахме Тайлър — рече сладко Софи и го потупа по гърба.
— Не, не успя. Но след като прекъсна дрямката ми, аз мога да продължа вместо теб. Втората фаза е свързана с публичните изяви. Дегустации на вино, турове по избите, обществени изяви, аукциони, гала вечери, търгове, тук и в Италия, които създават популярност.
Тайлър стана, за да си сипе още кафе.
— Софи знае какво прави. Не мисля, че някой тук би спорил по този въпрос.
— А какво става в лозята? — попита Тереза. — Знае ли Софи какво става в лозята?
Той отпи от кафето си и забави отговора.
— Абсолютно. На нивото на чирак знае всичко.
— Моля те, Тай, просто ще ме побъркаш с тези комплименти.
— Много добре — промърмори Тереза. — Дейвид? Твоите забележки относно кампанията?
— Умно направена, класическа и задълбочена. Единствената ми забележка като баща на подрастващи е, че кампанията е насочена и към възрастовата група от двадесет и една до тридесет години, като се опитва да ги накара да мислят, че виното стои в основата на едно добро и весело прекарване.
— Което си е абсолютно вярно — отбеляза хапливо Софи.
— И ние искаме да бъде точно такова — съгласи се Дейвид. — Но се притеснявам, че ще направим рекламата прекалено въздействаща и привлекателна за младата аудитория, която все още е твърде млада, за да бъде изкушавана. Това, разбира се, е само мнението на един баща — вметна той. — Но аз също съм бил момче, което, ако е искало да се напие, го е правило без каквито и да било пазарни механизми и рекламни трикове.
Пилар издаде някакъв звук и затихна. Но тъй като Дейвид седеше до нея, защото бе направил всичко възможно да седне до нея, той все пак го чу.
— Пилар, някакви възражения ли имаш?
— Не, аз исках… Е, добре де, мисля че кампанията е чудесна, и се гордея, като знам колко усилено работи Софи за нея. И Тай, разбира се, и целият екип. Но мисля също така, че Дейвид е прав, така да се каже това е трета гледна точка. Не е редно да се продава нещо на младата част от клиентелата, без да бъдат предупреждавани за опасностите. Ако можехме да направим някакъв вид предупреждение.
— Предупрежденията са досадни и замъгляват посланието — започна Софи, но стисна устни и седна на мястото си. — Добре, ще се опитаме да я направим смешна, забавна, остроумна, отговорна и по някакъв начин просмукана с предупреждения. Оставете ме да помисля върху това.
— Значи, постигнахме съгласие. Твой ред е, Паоло.
Сега Софи си позволи да изключи съзнанието си, докато главният майстор-винар говореше за гроздето, за различните реколти и марки, които отлежаваха в бъчвите и силозите.
Години, помисли си Софи. Трябваше да минат години на отлежаване, узряване, пречистване, перфекционизъм. Беше неизбежно. Търпение. Доброто вино искаше търпение, за да бъде направено. Накрая идваше възнаграждението. Отлежаване, търпение и накрая награда. Трябваше да открие техния най-точен израз и да ги вкара в кампанията.
Пръстите й посегнаха към молива и тя започна да пише. Работеше по-добре, когато записваше мислите си и ги виждаше на листа. Стана, за да си сипе още кафе и с гръб към стаята издуха носа си в кърпичката.
Пол и свърши своя доклад и думата взе Дейвид. Вместо обаче да изслуша пазарните проучвания, анализите на цените прогнозите и печалбите, които очакваше, баба й остави доклада на Дейвид
