Нямаше да позволи това. Трябваше да проведе с нея един откровен и прям разговор и да изясни всички тайни и съмнения, скрити някъде в сенките зад светлото. При това много скоро.
Тъй като гледаше в краката си, а Софи тичаше под дъжда също без да гледа, двамата едва не се сблъскаха на алеята.
— Опа! — извика тя и притисна с ръка шапката, която бе сложила на главата си, за да се предпази от дъжда. — Мислех, че си се прибрал у вас.
— Имах да свърша нещо преди това. Току-що се опитах да прелъстя майка ти в оранжерията. Това представлява ли проблем за теб?
— Моля?
— Нали ме чу? Майка ти много ми харесва и аз току-що й го показах. И смятам да повторя опита си още веднъж, при това колкото е възможно по-скоро. Това представлява ли проблем за теб?
— Ааа…
— Без бързи откази и без мъгляви увъртания, моля.
Дори през мъглата на изненадата и шока, тя успя да види колко е ядосан и объркан. Затова отговори.
— Не, извинявай. Ще помисля.
— Добре. Когато си готова с отговора, моля да ми оставиш съобщение.
Той се отдалечи, а Софи се загледа в гърба му, почти можеше да види парата, която се надигаше от него. Разкъсвана между неочакваната изненада и загрижеността, тя прихлупи шапката си с ръка и затича към оранжерията.
Когато влетя вътре, Пилар седеше и гледаше с празен поглед пред себе си. Саксиите бяха изпопадали по масата и на земята, където се търкаляха сред няколко разсада.
Това подсказа на Софи какво точно се е случило и къде.
— Мамо?
Пилар подскочи като ужилена и бързо грабна градинарските си ръкавици.
— Да?
Софи се упъти бавно към нея. Бузите на майка й горяха, косата й бе разрошена, току-що галена от мъжки ръце.
— Видях Дейвид.
Пилар изпусна ръкавиците от ръцете си, защото пръстите й станаха непослушни.
— О? И какво?
— Каза ми, че се е опитал да те прелъсти.
— Той какво? — Това, което се надигна в гърлото на Пилар, вече не беше паника, а ужас.
— А от външния ти вид започвам да си мисля, че наистина го е направил, и то доста успешно.
— Това беше просто… — Останала без сили, Пилар свали престилката си, но изобщо не можеше да се сети къде да я остави. — Ние имахме малко недоразумение и това го ядоса. Не си струва да говорим за това.
— Мамо! — Софи взе внимателно ръкавиците, сетне престилката от ръцете на майка си и ги сложи встрани. — Имаш ли някакви чувства към Дейвид?
— Господи, Софи, що за въпрос!
— Добре, да опитаме по друг начин. Той харесва ли ти?
— Дейвид е много привлекателен мъж.
— Съгласна съм.
— Ние не сме… Това е… Аз съм… — Е, поне трябваше да каже онова, което мислеше, реши Пилар и сложи ръце на пейката. — Аз съм много стара за него.
— Не ставай смешна. Ти си красива жена и си в разцвета на годините си. Защо да нямаш любовен роман?
— Защото не искам никакъв любовен роман!
— Тогава секс?
— Софи!!!
— Мамо!!! — отговори Софи със същия ужасен тон, след което обви ръце около раменете на майка си. — Дойдох тук, защото се страхувах, че съм наранила чувствата ти и си разстроена. Вместо това те намирам развълнувана, зачервена и разрошена след нещо, което приемам, че е било страхотно от страна на нашия нов и много секси шеф на производството. Та това е просто чудесно!
— Не е чудесно и не бива да се случва отново. Софи, бях омъжена почти три десетилетия. Просто не мога току-така да взема и да скоча в обятията на някой друг мъж, и то точно в този момент от живота ми.
— Татко го няма вече, мамо. — Софи притисна още по-силно майка си съм себе си, но гласът й изтъня. — И на мен ми е трудно да го приема. Трудно ми е да живея с онова, което се случи, да приема да бъда отхвърлена и да не мога да му кажа дори сбогом. Много ми е тежко, макар да знам, че той не ме обичаше.
— О, Софи, обичаше те!
— Не, мамо. — Тя се отдръпна. — Не и по начина, по който исках, нуждаех се от него и го търсех. Той не беше тук. Не и за мен. Нито за теб. Това изобщо не му беше дом. Ние не бяхме неговото семейство. Сега имаш възможността да се порадваш на някой, който ще ти обръща внимание.
— Момиченцето ми. — Пилар посегна да погали дъщеря си по бузата.
— Искам го заради теб. И ще бъда много тъжна и сърдита, ако отхвърлиш този шанс заради нещо, което никога не е съществувало в действителност. Обичам те, мамо. Искам да си щастлива.
— Знам. — Пилар целуна Софи по бузата. — Знам това… Но ми трябва време. И всъщност проблемът не е в баща ти, Нито в онова, което се случи с него, cara. Проблемът е в мен. Защото не знам какво ще бъде с някой друг и изобщо дали искам да бъда с някой друг.
— Как би могла да знаеш, ако не опиташ? Ти го харесваш, нали?
— Да, разбира се. —
— И те привлича. Има страхотни бедра, между другото.
— Софи! Какви, са тези приказки?
— Ако ми кажеш, че не си ги забелязала, ще трябва да наруша добрия тон и десетте Божи заповеди и да обявя, че майка ми е лъжкиня. И освен това има такава чаровна усмивка!
— Има много добри очи — промърмори Пилар, като че на себе си, което накара дъщеря й да се усмихне.
— Да така е. Ще излезеш ли с него?
Пилар се престори на много заета да събира разпилените саксии.
— Не знам.
— Хайде де! Излез! Опитай поне веднъж. Виж как ще се чувстваш. И вземи един от презервативите, които съм оставила в моето нощно шкафче.
— Софи! За Бога!
— А, да, добре, че се сетих, да не вземеш наистина само един. — Софи прегърна Пилар през кръста и се разкикоти. — Вземи поне два.
12.
Мади наблюдаваше изпитателно баща си, докато той се мъчеше да завърже вратовръзката си. Обикновено тази вратовръзка носеше на първите си срещи с жени. Сива с морскосини ивици. Наистина той най-официално бе обявил, че отива на вечеря с госпожа Джиамбели, така че тя и Тео да си мислят, че всъщност срещата е по работа. Да, но вратовръзката говореше за нещо съвсем друго.
Мади трябваше да помисли върху това. Както и върху собствените си чувства по този въпрос.
