пътуват сред абсолютна тишина, което бе доста тягостно. След съвещанието на шефовете на отдели го бе заболяла главата и операта, която вървеше по радиото, само усилваше главоболието му. Но реши да остави музиката. По този начин избягваше всякакъв претекст за разговор.
Софи не изглеждаше в настроение за водене на разговори. Всъщност Тайлър не беше сигурен за какво изобщо имаше настроение тя.
Караше доста бързо, но той й беше свикнал. Все пак, независимо какви бури бушуваха в душата и главата й, вземаше внимателно завоите.
Въпреки това въздъхна с облекчение, когато видя покрива на къщата. Мечтаеше си за мига, в който ще се добере до стаята си, ще свали тези притесняващи го градски дрехи и ще потъне в благословената тишина и самота на празния си дом.
Устните й бяха здраво стиснати и Тайлър си помисли, че ще го остави пред къщата и ще отпраши за Вила Джиамбели.
Но когато спря в края на алеята, тя изключи мотора и излезе преди него.
— Какво смяташ да правиш?
— Да вляза вътре — отговори през рамо Софи и го погледна с блеснал поглед.
— Защо?
— Защото не се чувствам в състояние да се прибера у нас.
Той раздрънка ключовете в ръката си.
— Беше доста тежък ден.
— Нали вече свърши.
— Има още някои неща.
— Това ме устройва. Търся нещо за правене. Бъди така добър, Макмилън, и ми сипи нещо за пиене.
Примирен, Тайлър мушна ключа в ключалката.
— Сипи си сама. Знаеш къде е.
— Е, благодаря. Ето защо толкова много те харесвам — Тя влезе в къщата и прекоси голямата стая към бара. — С теб няма претенции, нито преструвки, игрички или изненади. Ти си онова, което си. Сигурен, стабилен, предсказуем.
Софи си избра една бутилка напосоки. В момента нямаше значение какво ще пие. Докато я отваряше, се огледа из стаята. Камък и дърво. Твърди, солидни материали. Естествени и съвсем подходящи, като за Тайлър, с големите си размери и натурални цветове.
Никакви цветя, отбеляза Софи, никакви закръглени ъгли, никаква полировка, килимчета или покривчици.
— Да вземем това място, например. Няма превземки, няма джунджурии. Тази стая сякаш казва — тук живее мъж, който няма време за външни изяви. Ти не даваш и пукната пара за външността, нали, Тай?
— Всъщност да.
— И в това се крие голямата ти сила. Ти си много силна личност. — Тя напълни две чаши. — Някои хора живеят и умират заради външната изява, знаеш ли? За тях тези неща са важни. Аз… аз съм от щастливата среда. Не можеш да вярваш на някой, който има външната изява за своя религия, нито пък на човек, който не дава и пет пари за нея. Тогава просто преставаш да вярваш.
— Щом смяташ да пиеш от виното ми и да отнемаш от времето ми, може би ще ми кажеш каква е причината за настроението ти.
— О, аз имам най-различни причини за най-различни настроения. — Тя изпи виното наведнъж, прекалено бързо, за да й достави удоволствие, и напълни чашата отново. — Аз съм многолика жена, Тайлър. Ти все още не с видял и половината от мен. — Приближи бавно към него.
Нещо в походката й наподобяваше ловец, тръгнал на лов.
— Искаш ли да видиш повече?
— Не.
— О, моля те, не ме разочаровай и ме излъжи. Никакви игрички, никакви претенции, нали така. — Софи прекара пръсти по гърдите му. — Ти всъщност искаш да ме прегърнеш, а аз много искам да бъда прегърната.
— Искаш да се напиеш и да се изтъркаляш с някого? Извинявай, но това не ме устройва и не отговаря на плановете ми за вечерта.
Той взе чашата от ръката й.
— И какво от това? Искаш ли първо да вечеряме?
Тайлър остави чашата.
— Искам нещо много повече. За себе си и колкото и да ти е странно, и за теб.
— Чудесно. Значи просто ще трябва да си намеря някой, който не е толкова придирчив. — Софи направи три крачки към вратата, когато Тайлър я сграбчи за ръката. — Остави ме! Ти проигра своя шанс.
— Ще те заведа у вас.
— Не си отивам у нас.
— Отиваш там, където аз ще те заведа.
— Казах ти да ме оставиш! — Тя цялата трепереше. Беше се приготвила да скочи срещу него, да го издере, да го удари, но почувства странна слабост. И беше още по-изненадана и от Тайлър, когато неочаквано избухна в сълзи.
— Седни. Спокойно. — Тайлър направи онова, което най-напред му дойде наум. Взе я на ръце и я занесе до най-близкия стола, където седна заедно с нея, положил я в скута си. — Изплачи всичко. И двамата ще се почувстваме по-добре.
Докато тя хлипаше, телефонът иззвъня някъде под възглавницата на дивана, където Тайлър го оставяше напоследък. А старият часовник удари.
Софи не се срамуваше от сълзите. Те бяха в края на краищата само форма на чувствата. Но предпочиташе други методи за отпускане и успокояване. Когато се наплака до насита, остана там, където седеше, обгърната от топлината на Тайлър, с глава на гърдите му. Чувстваше се много удобно и сигурно, повече, отколкото би могла да си представи.
Той не я успокояваше, не я милваше, нито галеше, не мърмореше разни безсмислени и глупави думички, както правят повечето хора, когато някой плаче. Просто я държеше в скута си и мълчеше.
И за това мълчаливо присъствие Софи му беше много благодарна.
— Съжалявам.
— Ставаме двама.
Този отговор я накара да се отпусне. Тя вдъхна дълбоко и заедно с въздуха пое и миризмата му на мъж. После издиша.
— Ако се бе съгласил да правим животински секс, нямаше да се лигавя на гърдите ти.
— Е, ако знаех, че имам възможност за избор…
Тя се разсмя и поотпусна главата си на рамото му за миг, преди да стане от коленете му.
— Този начин определено беше по-добър. Баща ми е крадял от фирмата.
Преди Тайлър да измисли какво да отговори, Софи се обърна към него.
— Ти си знаел?
— Не.
— Но не си изненадан.
Той се изправи, като искрено се надяваше това да не бъде началото на нова битка.
— Не, не съм изненадан.
— Виждам. — Тя се обърна и се загледа към камината, където догаряше огънят. Въглени. Бяха останали само въглени, помисли си Софи. Чувстваше се точно така — студена и празна, като угаснала камина. — Добре. Е? — Изправи гърба си и изтри последните следи от сълзи в очите си. — Ще си платя дълговете. Ще ти сготвя вечеря.
Той се опита да протестира, Сетне претегли предимствата на една топла вечеря за двама пред самотата и сухия студен сандвич, който сам щеше да си направи. Жената трябва да готви, нали така. Това е едно от задълженията й още от първобитните епохи.
