различен от мъжете, с които бе преспивала.
Може би го харесваше повече, реши тя, докато се промъкваше сред храстите. Беше привлечена от него. Но това не го правеше по-различен. Е, да, беше по-нов, по-интересен. Но след време блясъкът, който я привличаше, щеше да потъмнее. Тайлър щеше да си остане приятел от детинство и всичко щеше да си тръгне по-старому. Винаги ставаше така.
Ако търсиш любов за цял живот, или се разочароваш, или те разочароват. Много по-добре беше да се наслаждаваш на момента, след което да си вземеш шапката и да си тръгнеш.
Тези мисли се въртяха в главата й, когато направи последния завой и се сблъска лице в лице с майка си.
Стояха една срещу друга и се гледаха изненадано. Дъхът им излизаше под формата на малки бели облачета пара.
— Хм. Приятна нощ, нали? — успя да се съвземе първа Софи.
— Да, наистина. Аз тъкмо… ами Дейвид… — Затруднена и смутена, Пилар махна с ръка към къщата за гости. — Трябваше да му помогна с превода.
— Разбирам. — Едва успя да сподави дивия си кикот. — Вашето поколение така ли го нарича? — Все пак една закачлива нотка се прокрадна в гласа и. — Ако ще се промъкваме вкъщи, хайде да го направим заедно. Защото направо ще замръзнем тук, докато се опитваме да си измислим някакво извинение.
— Но аз наистина превеждах — забърза се към вратата Пилар и натисна дръжката. — Имаше много…
— О, мамо! — Смехът все пак надделя. Софи се хвана за корема и влезе вътре. — Престани да се оправдаваш..
— Аз бях просто… — Като се препъваше, Пилар се опита да оправи косата си. Отлично знаеше как изглежда — разчорлена и зачервена. Точно като жена, която току-що се е измъкнала от леглото на любовника си. Е, в дадения случай от дивана във всекидневната. Но се сети, че нападението е най-добрата защита. — Ти не си ли много закъсняла?
— Да. И аз превеждах. На Тай.
— На кого… О!
— Умирам от глад. А ти? — Доволна от себе си, Софи отвори хладилника, — Дори не сме вечеряли. Нямахме време. — Каза го спокойно и с обикновен тон, с глава напъхана в хладилника. — Ти какво, да не би да имаш нещо против връзката ми с Тай?
— Не. Да. Не. — Пилар съвсем се обърка. — Не знам. Абсолютно не знам какво да мисля и какво да ти кажа.
— Вземи си пай.
— Пай ли?
Софи извади онова, което бе останало от пая с ябълки.
— Изглеждаш великолепно, мамо.
Пилар почервеня и отново оправи косата си.
— Не може да бъде.
— Наистина великолепно. — Софи остави таблата на масата и посегна да извади чинии. — Имах известни емоционални задръжки спрямо Дейвид. Правех се, че не забелязвам. Но когато се сблъсках с теб на пътеката, промъкваща се към къщи посред нощ, при това изглеждаща великолепно, просто не можеше да не те забележа.
— Няма нужда да се промъквам в собствената си къща.
— Така ли? — Софи взе нож. — Тогава защо го правеше?
— Просто… Хайде да ядем пай.
— Съгласна съм. — Софи отряза две големи парчета и се усмихна, когато Пилар погали косата си. Наведе се и за миг двете останаха така под ярката светлина на лампата. — Беше много дълъг и отвратителен ден. Но е хубаво, че завърши така.
— Да. Въпреки че ми изкара акъла навън.
— Аз? Представи си моята изненада, тъй като си спомних и преживях отново тийнейджърските си години. И изведнъж да се сблъскам с майка си.
— Преживяваш ги отново? Наистина ли? — Пилар извади вилици, Софи взе чиниите и ги сложи на масата.
— Е, добре, защо да се ровим в миналото? — Усмихвайки се закачливо, Софи облиза пръста си. — Дейвид е страхотно парче.
— Софи!
— Е, като ти казвам, значи е страхотен. Какви рамене има, а и това момчешко очарователно лице. Освен това е интелигентен. Хванала си гадже и половина, мамо, голяма работа!
— Той не е ловен трофей. И се надявам, че ти не си мислиш за Тай по този начин.
— Има страхотни бедра.
— Знам.
— Имах предвид Тай.
— Знам — повтори Пилар. — Какво, да не ме мислиш за сляпа? — засмя се тя на изненадания вид на дъщеря си. Смигна й закачливо и седна на стола. — Това е абсурдно, невъзпитано и…
— Нормално — довърши Софи и също седна. — Ние споделяме интересите си за модата, напоследък и за бизнеса. Защо да не можем да споделяме… Nonnа!
— Да наистина, ние споделяме общи интереси във… — Пилар изтърва вилицата си с трясък, когато проследи погледа на дъщеря си. — Мамо! Ти какво правиш тук?
— А вие какво си мислите? Че не знам кога в къщата ми влизат и излизат хора ли? — Въпреки че бе облечена с дебелия си халат, Тереза изглеждаше много елегантна. — Е и какво, няма ли вино?
— Ние просто… бяхме гладни — успя да каже Софи.
— Аха. Не се изненадвам. Сексът е много изтощително нещо, особено когато се прави както трябва. И аз съм гладна.
Софи сложи ръка на устата си, но прекалено късно. Затова избухна в смях, който не бе в състояние да спре.
— Виж ти, Илай!
Тереза взе последното парче от пая, докато дъщеря й гледаше в чинията си и раменете й безмълвно се тресяха.
— Трябва да пием вино. Мисля, че случаят го налага. За пръв път всичките три поколения жени от рода Джиамбели са се събрали в кухнята заедно, след като са правили любов. Няма защо да си толкова засрамена, Пилар. Сексът е нещо естествено в края на краищата. Първична човешка необходимост. И тъй като този път ти си избра достоен партньор, ще пием вино. — Тереза извади бутилка бяло вино „Совиньон“ от кухненския шкаф и я отвори. — Преживяваме трудни времена. Имало е и други, и ще има. — Тя напълни три чаши. — Важното е да сме живи, за да можем да се справим с тях. Одобрявам Дейвид Кътър, ако моето одобрение има някакво значение.
— Благодаря ти, мамо. Разбира се, че има.
Софи прехапа устни, за да скрие усмивката си, защото Тереза се обърна към нея.
— Ако обидиш или нараниш Тай, ще си имаш работа с мен, моето момиче. Ще ти се разсърдя и много ще ме разочароваш. Обичам го това момче.
— Добре де, и на мен много ми харесва. — Софи остави вилицата си. — Но защо трябва да го наранявам?
— Запомни какво ти казах. Утре ще се борим. Ще водим битка за това, което сме, и за това, което имаме. Тази нощ — Тереза вдигна чашата си, — тази нощ ще празнуваме. Salutе!
18.
Беше война на няколко фронта. Софи ръководеше своята битка по въздуха, чрез изпращане на факсове и телефониране. Прекарваше часове наред в писане на статии, даване на интервюта, срещи с обществеността.
