— И мен ли включваш в това число?
Той отклони погледа си от лозята и се втренчи в красивото й лице.
— Струва ми се, не.
— Тогава защо не прескочиш през вратата на терасата ми през нощта?
Устните му се извиха.
— Ще помисля по този въпрос.
— Мисли по-бързо. — Когато приближи към него с намерението да го прегърне, той отстъпи. Софи изненадано попита: — Какво има? Главата ли те заболя?
— Не, просто наоколо има прекалено много публика. Не искам във вестниците да пише, че спя със съдружника си.
— Това, че спиш с мен, няма нищо общо с работата. — Гласът й беше забележимо по-хладен, което подсказваше, че е обидена. — Но щом толкова много се срамуваш… — Тя сви рамене, обърна се и си тръгна.
Тай трябваше да се справи първо с порива си да отвърне на оскърблението, но след това вроденото му нежелание да прави публични сцени надделя. С пет широки крачки той я настигна и я хвана за ръката.
— Не се срамувам от нищо. Само защото искам да запазя личния си живот неприкосновен … — Нейният опит да се отскубне го ядоса още повече и той стегна хватката ся, като хвана и другата й ръка. — И без това наоколо гъмжи от слухове и сплетни. Ако не мога да се съсредоточа върху работата, не бива да очаквам хората ми да го направят. Всъщност да вървят по дяволите!
При тези думи той я вдигна във въздуха и запечата устните й със своите.
Имаше някаква силна тръпка в това, помисли си развълнувана Софи. В този бърз изблик на сила и темперамент.
— Сега добре ли е? — попита Тайлър, като я пусна отново на земята.
— Почти. — Тя прокара ръка по гърдите му и почувства биенето на сърцето му. Беше от трепета да знаеш, че физически си бил победен, макар да си по-силният. Софи се понадигна и го целуна, усети ръката му да се плъзга по гърба й и да сграбчва пуловера й, ръцете й сякаш сами обвиха врата му и стегнатото кълбо в стомаха й се отпусна.
— Сега — прошепна тя — беше много по-добре.
— Остави вратата на терасата си отворена.
— Ще бъде.
— Трябва да се връщам на работа.
— Аз също.
Но продължиха да стоят, без да помръднат. Нещо се бе случило помежду им. Особено, но не похотливо изтръпване в слабините. Нещо, което свива сърцето, но не от болка, а от удоволствие и радост. Удивена, Софи се отдаде на усещането. В този момент телефонът й отново зазвъня.
— Е — рече тя, като тръгна. — Ще те видя по-късно. За втория рунд.
Извади телефона, без да спира. Щеше да мисли за Тай после. Сега трябваше да се съсредоточи върху много други неща.
— Софи Джиамбели слуша. Nonnа! Радвам се да те чуя. Опитах се да се свържа с теб по-рано…
Тя спря да говори, прекъсната от тона и думите на баба си. Спря дори да върви и изслуша телефонното обаждане в края на лозето. Въпреки топлината на слънцето кожата й настръхна.
Когато връзката прекъсна, Софи се затича обратно към Тай.
— Тай!
Той се обърна бързо и я хвана загрижено за раменете.
— Какво има? Какво се е случило?
— Те са открили още! Още две бутилки с отровно вино!
— По дяволите! Добре, трябваше да го очакваме. Знаехме, че е имало външна намеса.
— Има и нещо друго. Може да стане още по-лошо. Nonna тя и Илай… — Софи спря, за да подреди мислите си. — Имаше един възрастен мъж, който работеше за дядото на баба ми. Започнал е в лозята още като дете. Оттегли се преди време. А миналата година умря. От инфаркт.
Тайлър я слушаше внимателно, предчувствайки какво ще каже.
— Продължавай.
— Неговата внучка, която го е намерила, казва, че е пил от нашето мерло. Веднага след като чула новините за отровното вино, отишла при баба ми. Поискали са ексхумация на тялото.
— Името му е Бернардо Баптиста. — Софи имаше изписани пред себе си всички подробности, но не се нуждаеше от бележките. Знаеше ги наизуст. — Беше на седемдесет и три години. Умрял е през декември от инфаркт, както си седял пред камината с чиния сирене и няколко чаши мерло „Кастело ди Джиамбели“ 1992 година.
Също като Маргарет Боуърс, помисли си Дейвид.
— Ти каза, че Баптиста е имал слабо сърце.
— Имал е някои сърдечни смущения и е бил болен от простуда, когато е умрял. Вероятно простудата е била причината. Баптиста беше известен с обонянието си, имаше страхотен „нос“, занимавал се е с вино повече от шестдесет години. Но тъй като е бил болен, не е успял да долови промяната в аромата на виното. Внучката му се закле, че е отворил виното точно онази нощ. Видяла е запечатаната бутилка следобеда, когато го е посетила. Той я пазел, както и още няколко подаръка от фирмата, на видно място. Беше много горд със своята принадлежност към „Джиамбели“.
— Значи виното е било подарък?
— Според внучката му, да.
— От кого?
— Не знаеше. Дядо й е направил прощално тържество и както обикновено представителите на фирмата са му поднесли подаръци. Проверих, но точно тази бутилка не е в списъка на нещата, подарени от фирмата. Нашите подаръци са били „Каберне“, бяло вино и шампанско. Най-добрите етикети. Обаче не е необичайно работникът да си избере друга селекция, или пък да получи вино от други членове на фирмата.
— Кога ще разберат дали виното е причинило смъртта? — Пилар приближи до бюрото, където седеше Софи и погали раменете на дъщеря си.
— Въпрос на дни.
— Ще направим каквото можем, за да проследим нишката. Първо, откъде е дошло виното — реши Дейвид. — Междувременно ще продължим другата си работа. Мисля да предложа на Ла Синьора и на Илай да наемем частен детектив.
— Аз ще се заема с изявлението за пресата. По-добре ще бъде, ако първи обявим новите разкрития. Не искам отново да ме изпреварят с новините.
— Кажете какво да направя аз, за да помогна — попита Пилар.
— Заеми се със списъка на гостите.
— Скъпа, да не би да държиш да направим това парти точно сега?
— Да. — Съжалението и мъката, които изпитваше към стареца, когото познаваше от малка, затвърдиха убеждението й. — Само че ще променим някои неща. Ще направим бала тук, с благотворителна цел. Правили сме го и преди и винаги за благородни каузи. Искам хората да си спомнят това. Хиляда долара за чиния. Всичката храна, вино и забавление за сметка на „Джиамбели-Макмилън“. Всички приходи ще бъдат дадени за бездомните. — Тя си записваше докато говореше, нахвърляше покани и подробности, които минаваха през главата й. — Нашето семейство иска да помогне на вашите, за да сте сигурни и защитени. Има много хора, които дължат на „Джиамбели“ много повече от вкусна храна. Ако трябва да им бъде напомнено, аз ще се погрижа за това.
Тя вдигна глава и зачака реакцията на Дейвид.
— Ти си специалист в тази област — рече той. — Въжето, по което вървиш, е тънко, но по мое мнение ти си добра акробатка и можеш да пазиш равновесие.
— Благодаря. Впрочем трябва да се преструваме, че не обръщаме никакво внимание на изявите на Рене в пресата. Тя ще бъде нападателна, и то на лично ниво. Обаче всичко, което е лично за Джиамбели, засяга и бизнеса ни.
