Пилар седеше в закътано сепаре в едно тихо ъгълче в бара на ресторант „Четирите сезона“. Беше сигурна, че ако бе споменала за намеренията си на някого, щяха да й кажат, че прави грешка.
Но това беше нещо, което трябваше да направи, и то отдавна. Поръча си минерална вода и зачака. Знаеше, че Рене ще закъснее. Но не се съмняваше, че ще дойде. Тя не бе способна да устои на желанието си да се появи в обществото, а отказът от среща с врага би сметнала за слабост.
Пилар пиеше от водата си и чакаше търпеливо. Имаше много опит с чакането.
Рене не я разочарова. Появи се като фурия. Беше от онези жени, които влизат в заведенията като стихия, развявайки кожи, въпреки че времето беше доста топло за тях.
Изглеждаше добре. Отпочинала, блестяща и елегантна. Прекалено често в миналото Пилар се бе възхищавала, гледайки тази по-млада и привличаща погледа жена, и се бе чувствала нищожна в сравнение с нея.
Сигурно беше естествена реакция, така си мислеше. Но това я караше да се чувства глупаво и неудобно.
Беше и лесно да разбере защо Тони е бил привлечен и омагьосан от нея. Така си обясняваше как е бил хванат в капана й. Рене не беше просто някоя празноглава кукличка, а хладнокръвна авантюристка, която знаеше как да получи онова, което иска, и как да го задържи.
— Пилар?
— Рене. Благодаря, че дойде.
— О, как бих могла да устоя? — Тя свали коженото си палто, метна го небрежно на стола и седна. — Изглеждаш малко напрегната. Коктейл със шампанско — поръча на сервитьора, без да го погледне дори.
Този път стомахът на Пилар не се сви, както всеки друг път, когато се срещнеха.
— А ти си все така красива. Чух, че си била за няколко седмици в Европа. Сигурно ти е подействало добре.
— Тони и аз планирахме една по-дълга ваканция. Той не би искал да си стоя вкъщи и да страдам. — Рене се намести, като кръстоса дългите си крака. — Това беше твоя специалитет.
— Рене, аз никога не съм била другата жена, нито пък ти. С Тони бяхме разделени много преди да се срещнете.
— Ти никога не си го оставяла наистина. Ти и твоето семейство държахте Тони в мрежите си и направихте така, че той да не получи онова, което заслужаваше, от „Джиамбели“. Сега Тони е мъртъв и ти ще ми платиш всичко, което трябваше да платиш на него. — Тя отпи от питието си. — Нима мислиш, че ще позволя да влачиш неговото име, и моето заедно с неговото, из калта и мръсотията?
— Странно, смятах да те помоля за същото. — Пилар скръсти ръце на масата. Това движение й позволи да се концентрира. — Както и да е, той беше баща на дъщеря ми. Никога не съм искала името му да бъде омърсено. Желая, много повече, отколкото можеш да си представиш, да знам кой го уби и защо.
— Ти, по един или друг начин. Като го изхвърлихте от фирмата. Той не се е срещал с друга жена онази нощ. Не би посмял. Аз му бях достатъчна. Ти никога не си била.
Пилар си помисли дали да спомене за Крис, но знаеше, че не си струва.
— Така е, аз никога не му бях достатъчна. Не знам е кого се е срещал онази нощ, нито защо, но…
— Ще ти кажа какво мисля — прекъсна я Рене. — Той знаеше нещо за теб, за вас, за семейството ви. И това го уби. Може би дори сте използвали онази малка кучка Маргарет, за да го направи. Ето защо сега и тя е мъртва.
Умората и отегчението замениха съжалението.
— Това е най-малкото смешно, дори за теб. Ако си казала това на репортерите, ако смяташ да кажеш това по телевизията, има опасност да бъдеш подведена под съдебна отговорност.
— Моля? — Рене отново отпи от коктейла си. — Нима мислиш, че не съм се консултирала с адвокат за това какво смятам и какво мога да казвам и как да го казвам? Ти направи всичко възможно Тони да бъде уволнен и аз да бъда отстранена. Затова сега възнамерявам да си получа всичко, което ми се полага.
— Така ли? И след като ние сме толкова хладнокръвни, не се ли страхуваш от възмездие?
Рене кимна към съседната маса. Там седяха двама мъже и пиеха вода.
— Това са моите охранители. Денонощна охрана. Дора не си мисли да ме заплашваш.
— Създала си един много вълнуващ свят и очевидно ти е приятно. Съжалявам за вас с Тони, искрено съжалявам, защото вие двамата много си подхождахте. Дойдох тук, за да те помоля да бъдеш разумна, да спазваш известно благоприличие по отношение на семейството ми и да помислиш за детето на Тони, преди да говориш пред пресата. Но очевидно това е чиста загуба на време и за двете ни. Не знам дали си го обичала, но това, че аз го обичах, беше глупаво. Затова ще опитаме следното. — Тя се наведе към нея и Рене беше изненадана да види неочакваното студено проблясване в очите й. — Прави каквото искаш, говори каквото искаш. В края на краищата само ти ще наглеждаш смешна и глупава. И въпреки че е дребнаво, аз ще бъда доволна. Повече, отколкото си мисля. Продължавай да бъдеш напористата съпруга, това ти прилича. — Пилар посегна да извади пари от чантичката си. — Така както тези твърде безвкусни обеци, които носиш, ти приличат много повече, отколкото на мен, Тони ми ги подари за петнадесетата годишнина от сватбата. — Тя остави двадесет долара на масата. — Ще ги смятам, както и всичко, което отмъкна от мен през последните години, за напълно достатъчна компенсация. Пълно разплащане на сметките. Ти няма да вземеш нищо повече от мен, нито от „Джиамбели“.
Пилар не профуча из ресторанта като Рене. Нито се промъкна. Когато мина покрай масата на бодигардовете, които я наблюдаваха, сложи пред тях още една банкнота и каза:
— Това е от мен, момчета. — След което излезе, смеейки се.
— Направих едно хубаво малко представление. — Отпусната и спокойна, Пилар се разхождаше из всекидневната на Хелън Мур. — И, мили Боже, да не се хваля, но мисля че бях върхът. Просто бях много ядосана. Тази жена преследва семейството ми и има наглостта да носи моите обеци, докато претендира, че съм й длъжница.
— Нали имаш документи за бижутата си, застрахователни полици и други подобни? Можем да предявим иск.
— Мразя тези обеци! — Пилар безразлично сви рамене. — Тони ми ги подари като предложение за мир след една от поредните му любовни забежки. Имам квитанцията за покупката им, разбира се. По дяволите, трудно ми е да преглътна този горчив залък. Фактът колко често съм бяла прекалено глупава!
— Тогава го изплюй. Сигурна ли си, че не искаш нищо за пиене?
— Не. Ще шофирам и вече трябва да тръгвам. — Пилар въздъхна. — Но първо трябваше да изпусна парата, иначе можеше да си го изкарам на педала за скоростта и накрая да попадна в ареста.
— Значи е добре приятелката ти да живее наблизо. Чуй ме сега. Мисля, че си постъпила правилно, като си се срещнала с нея. Много хора няма да са съгласни, но те не знаят каква си. — Хелън си наля няколко пръста водка върху кубчета лед. — Ти трябваше да й кажеш тези неща и чака достатъчно дълго време.
— Но това не промени нищо.
— В нея ли? Може би да, може би не. — Хелън седна и се протегна. — Важното е, че промени нещо в теб. Ти пое отговорност. А лично аз бих дала много да те видя как си й говорила. Тя ще отиде да се пеняви пред репортерите на долнопробното си токшоу и най-вероятно ще бъде смачкана. Ще я нападнат за стойността на костюма й или за десетте тона злато и бижута, които носи. Съпругите — продължи Хелън, — които участват в подобни предавания, не обичат жени като нея. Пилар, те ще я разкъсат на парченца, преди да е свършило шоуто и можем да се обзаложим, че Лари Мен и неговите продуценти разчитат точно на това. Той има нюх към скандалите.
Пилар извърна глава.
— Не бях помислила за това.
— Скъпа, Рене Фокс е едно от многото парченца от тортата на дядо Господ. Тя ти нанесе удар в лицето, но какво от това? Сега е нейният ред. Време е да бъде изхвърлена.
— Права си. Тревожа се за семейството си, за Софи. Въпреки че това са клюкарски вестници, таблоиди, все пак са вестници и сигурно ще я разстроят. Бих искала да знам как да запуша устата на тази жена.
— Можем да издействаме временна заповед за задържане. Аз съм съдия, знам ги тези неща — каза сухо. Хелън. — Можеш да заведеш дело за хули, за заплахи. И може би ще спечелиш. Най-вероятно. Но като
