твой адвокат и твоя приятелка те съветвам да я оставиш сама да си счупи главата. Нека да я разкъсат. Това задължително ще стане, рано или късно.
— Колкото по-рано, толкова по-добре. Ние сме затънали в страшна каша, Хелън.
— Знам. Много съжалявам.
— Ако тя каже онова, което ми намекна, може да изникнат подозрения, че сме замесени в смъртта на Тони, че Маргарет е била свързана. Полицията вече ни разпитва за връзката между нея и Тони. Това ме тревожи.
— Маргарет беше нещастна жертва на някакъв маниак. Лунатик. Когато се поставя отрова в продукти никога няма точно набелязана жертва. Ето, затова казвам лунатик. Убийството на Тони беше обмислено. Двете не могат да бъдат свързани по никакъв начин и ти не бива да ги свързваш.
— Пресата ги свързва.
— Пресата би свързала и маймуна със слон, ако това ще направи сензация и ще продава вестниците им.
— Права си. Ще ти кажа нещо, Хелън. Дали под влияние на гнева дали защото се тревожа, но когато говорих с Рене, осъзнах нещо. Противопоставих й се, защото това имаше голямо значение, беше важно за мен. Трябваше да го направя, трябваше да заема позиция.
Хелън отпи от водката си и кимна.
— Е, и?
— И това ме накара да осъзная, че никога, нито веднъж не бях се противопоставяла на нея или на безбройните други жени, които влизаха и излизаха от живота на Тони. Сега всичко свърши, защото той престана да бъде важен за мен. Тогава нямах позиция, което е много тъжно — рече тихо Пилар. — И това не е само негова грешка — продължи тя, преди Хелън да успее да каже нещо. — За един брак трябват двама, а аз никога не го накарах да бъде единият от тези двама.
— Той започна да руши твоето достойнство и самоуважение веднага след брака ви. От самото начало.
— Вярно е. — Пилар протегна ръка и отпи една мъничка глътчица от водката на Хелън. — Но голяма част от онова, което се случи, както и от онова, което не се случи между нас, е колкото негово, толкова и мое дело. Не гледам назад със съжаление. Гледам, защото никога повече няма да допусна подобна грешка.
— Добре, това е чудесно. — Хелън си взе водката обратно и вдигна чашата. — За новата жена Пилар Джиамбели. След като си поела по нов път, я ела тук и ми разкажи как върви сексуалният ти живот. Сега, когато вече имаш такъв.
С лека въздишка на задоволство, Пилар протегна ръце към тавана.
— Ами… след като питаш… да ти кажа. Имам невероятна, вълнуваща и незаконна връзка с един по-млад от мен мъж.
— Мразя те.
— Направо ще ме гледаш с отвращение, когато споделя, че има страхотно, твърдо и неуморно… тяло.
— Кучка.
Смеейки се, тя седна на дивана.
— Нямам представа наистина как една жена може да преживее живота си, без да се е докосвала до подобно тяло, Тони беше тънък и много по-слаб.
— Като щека за голф.
— Ти го каза. — Пилар намигна. — О, това е ужасно! Направо е гадно!
— Напротив, страхотно е. Джеймс има… как да кажа, много удобно тяло. Като сладка стара мечка е — каза нежно Хелън. — Но ти няма да се сърдиш, ако изпитам известни вълнения благодарение на твоята любовна авантюра?
Софи беше готова за своята малка сексуална наслада. Господи, та тя се нуждаеше от нея! Беше работила почти до пълно изтощение, сетне говори по телефона и изпраща факсове по всички краища на света.
След като приключи деня, плува, потопи се и в джакузито, за да масажира и отпусне схванатите си от работа и тревоги мускули. Направи си и една дълга, разкошна бавя с етерични масла.
После запали свещи навсякъде из стаята, които ароматизираха въздуха с дъх на лимон, ванилия и жасмин. В премигващата им светлина Софи облече нощница от черна коприна с дантелена горна част и прозрачни пола. Защо да не бъде прелъстителна?
Избра виното от собствените си запаси. Едно младо игриво шардоне. Сложи го в кофичката с лед, за да го запази студено и се настани в креслото да чака Тай. И заспа дълбоко.
Беше странно да се промъква тайно в къщата, където винаги бе посрещан с отворени обятия и вратите бяха широко отворени за него. Странно и вълнуващо.
Имаше моменти в живота му, през които си бе мечтал и фантазирал как ще се промъкне в спалнята на Софи в тъмнината. По дяволите, защо пък не! Какво ли не правят мъжете.
Но сега, когато го правеше наистина, знаейки, че тя го очаква, беше много по-хубаво, отколкото в среднощните му безсънни фантазии.
Тайлър знаеше, че когато отвори вратите на терасата, ще се сграбчат като животни. Още от прага. Дори вече можеше да вкуси кожата й. Виждаше трепкането на свещите зад прозорците. Екзотично, възбуждащо, съблазнително. Завъртането на дръжката прозвуча като изстрел в тишината и отекна в главата му.
Той я подпря внимателно и я затвори. След което видя Софи, свита на кълбо в креслото.
— А, Софи. Я се виж!
Прекоси стаята съвсем тихо, надвеси се над нея и направи онова, което рядко имаше възможност да прави. Започна да я разучава, без тя да знае.
Нежна кожа с цвят на роза и злато. Гъсти дълги мигли и плътни сочни устни, идеално оформени, за да посрещнат устните на един мъж.
— Ти си най-прекрасното нещо на света — прошепна Тайлър. — И си се облякла съвсем подходящо.
Отгледа стаята, забеляза виното, свещите и леглото, приготвено и засипано с възглавнички.
— Хайде, бебчо — прошепна той и пъхна ръце под нея. — Ела да те сложа в леглото.
Тя се размърда, поразсъни се и се прозя. Тайлър реши, че на мъжа, който успее да устои на тази гледка, ухание и съблазън и който сетне няма да пълзи след нея на колене, трябва да бъде даден медал за храброст.
— Ммм, Тай?
— Позна. Ето — рече той, като я сложи да легне на леглото. — Продължавай да спиш.
Очите й се отвориха, когато понечи да я завие.
— Какво? Къде отиваш?
— На една дълга и самотна разходка в студената тъмна нощ. — Развеселен, той се наведе, за да я целуне по челото. — След което ще си взема един леден душ.
— Защо? — Тя взе ръката му и я сложи на бузата си. — Тук е топло и по-приятно.
— Момичето ми, ти си уморена до смърт. Ще отложим срещата си за друг път.
— Недей, моля те! Не искам да си ходиш.
— Ще се върна. — Той отново се наведе и я целуна. Но устните й бяха така меки и топли, и миришеха на хубаво. Тай потъна в тях, а Софи го прегърна.
— Не си отивай — повтори тя. — Прави любов с мен. Ще бъде като сън.
И беше като сън. Аромати, сенки и въздишки. Нежно, бавно и изпълнено с омая, която никой от двамата не бе очаквал, не бе искал и не бе получавал. Той се плъзна в леглото при нея, носейки се като по вълни от ласките на ръцете й. Намери отново устните й и всичко, което вече искаше.
Дишането й натежа, когато възбудата обзе тялото й.
Ръцете му бяха твърди и груби от работа, но за нея бях гладки като кадифе. Тялото му бе силно и
