здраво, а покриваше нейното като коприна. Устата му бе твърда, а изсмукваше нейната с безкрайно я опустошително търпение.
Нямаше дива страст, нито глад, нито бързане. Нямаше ги изгарящите светкавици на нетърпението. Тази нощ беше за нежност и ласка. За предлагане и приемане. За даване и връщане.
Тя простена под него. Това беше стон на задоволство и капитулация. Зарови пръсти в косата му и видя как сенките им промениха формата си и заиграха по стената. Той правеше с нея същото, караше я да се променя. Имаше толкова много непознати страни и лица в него.
Сега й показваше едно ново лице. Пръстите й навиваха косата му на охлювче.
В тъмнината Тайлър можеше да види отражението на свещите в очите й, като златни пламъчета в тъмната вода на басейн. Въздухът беше изпълнен с аромати. Тя го гледаше и той я гледаше, докато влизаше в нея.
— Сега е различно — каза Тайлър и докосна устните и, — Вчера те исках. А сега имам нужда от теб.
Погледът й се замъгли от бликналите сълзи. Устните й трепнаха от думи, които не знаеше как да произнесе. След това бе така изпълнена от него, че можеше само да шепне името му в мрака.
19.
Какво общо имаше между един седемдесет и три годишен винар от Италия и една тридесет и шест годишна изпълнителна директорка от Калифорния? Общото беше, че и двамата работеха за „Джиамбели“, реши Дейвид. Това бе единствената връзка, единственото свързващо звено помежду им.
А също така и начинът, по който бяха умрели. Тестът, който бе направен с ексхумираното тяло на Бернардо Баптиста, доказа наличието на голяма доза дигиталис в кръвта му, примесен с мерло. Това не можеше да бъде случайно съвпадение. Полицията от двете страни на Атлантика беше предупредена, че най-вероятно става въпрос за убийство, а също така, че виното на „Джиамбели“ е било използвано като оръжие на убийството.
Но защо? Какъв беше мотивът? Какво свързваше Маргарет Боуърс и синьор Баптиста?
Дейвид сложи децата да спят и след като провери лозята на „Джиамбели“ се упъти към дома на Макмилън. Тъй като температурите бяха паднали, той и Поли включиха пръскачките и сега Дейвид вървеше през редовете, докато водата покриваше лозята и по пръчките се образуваше тънък слой лед, като защитно покривало срещу опасната слана. Дейвид знаеше, че Поли ще остане да наблюдава през цялата нощ, за да е сигурен, че струята ще бъде постоянна и стабилна. Прогнозата бе, че температурата ще стигне почти до критичната за растенията точка.
В някои случаи лозите могат да бъдат убити така ефикасно и безсърдечно както и хората.
Но това поне можеше да бъде контролирано. Дейвид можеше да разбере грубостта и жестокостта на природата и да се бори с нея. Но как можеше да бъде разбрано хладнокръвното убийство на един човек от друг?
Виждаше фината мъгла от водни капчици, която се носеше във въздуха над лозята на Макмилън. Малки капчици, които блещукаха като брилянти на лунната светлина. Сложи ръкавиците си, взе термоса с кафе и излезе от колата в студения и влажен въздух.
Намери Тайлър да седи на една обърната щайга и да пие от своя термос с кафе.
— Мислех си, че ще наминеш, — Тайлър бутна с крак друга щайга в знак на покана. — Сядай.
— Къде е бригадирът?
— Изпратих го преди малко да си върви у тях. Няма нужда и двамата да будуваме тук цяла нощ. — Истината беше, че Тайлър обичаше да стои сам сред Лозята, мислейки си за свои неща, докато пръскачките работеха.
— Правим всичко, което можем — продължи той, оглеждайки лозята, след което се обърна към блещукащия приказен свят под луната. — Системата работи безотказно.
Дейвид седна и отвори своя термос. И той като Тайлър носеше скиорска шапка на главата и дебело яке, което да го пази както от студа, така и от влагата.
— Поли ще наглежда масивите на Джиамбели. Опасността ще се появи чак след полунощ. Но ние сме подготвени за нея.
— Това е нещо обикновено за края на март. Опасните слани, онези, който могат да ни изненадат, са сланите в края на април и началото на май. Аз мога да те заместя, ако искаш да поспиш малко.
— Никой не се е наспал напоследък както трябва. Ти познаваше ли Баптиста?
— Не съвсем. Дядо ми го познаваше. Ла Синьора го преживява много тежко. Не че го показва на някого. Тя не прави подобни неща. Никога извън семейството, че дори и вътре в него. Но направо е разбита. Те всички са разбити. Жените от семейство Джиамбели.
— Подправянето на виното…
— Не само заради това. Много по-лично е. Когато Баптиста умря, те всички отидоха на погребението. Знаех, че Софи го имаше за талисман на фирмата. Казваше, че обичал да й краде от бонбоните. Бедният стар дядо!
Дейвид се наведе напред, като постави термоса с кафе между краката си.
— Мислих за случилото се, опитвайки се да открия някаква разумна връзка. Вероятно само си губя времето, след като съм чантаджия, а не полицейски инспектор.
Тайлър го изгледа над чашата си.
— От всичко, което съм разбрал и видял, не си от тези, които си губят времето напразно. И не си никак лош чантаджия.
С лек смях Дейвид отпи от своето кафе. От чашата му се вдигаше пара и се смесваше с мъглата.
— Да чуя това от теб, е все едно да чуя комплимент, Чувствам се като обвит с ореола на славата.
— Дяволски си прав, ще знаеш.
— Добре. Казаха ми, че Маргарет никога не е срещала Баптиста. Той е умрял преди тя да поеме длъжността на Авано и да тръгне за Италия.
— Това няма значение, ако са случайни жертви.
Дейвид поклати глава.
— Обаче има голямо значение, ако не са.
— Дааа, и аз мислих за същото. — Тайлър стана, за да разтъпче изтръпналите си крака и двамата тръгнаха между редовете.
Както си вървяха, осъзна, че е изгубил своето недоверие и неприязън към Дейвид. Което беше добре. Защото завистта и недоволството отнемат прекалено много енергия на човека. А пък да се губят енергия и ценно време, когато и двамата са от една и съща страна на барикадата, си беше чиста загуба.
— И двамата са работили за „Джиамбели“, и двамата са познавали добре семейството. — Тайлър направи малка пауза. — И двамата са познавали Авано.
— Но Авано е бил мъртъв, преди Маргарет да отвори бутилката. Все пак, ние не знаем от колко време Маргарет е имала тази бутилка. Той е имал достатъчно причини и мотиви да я отстрани от пътя си.
— Авано беше негодник — рече с равен тон Тайлър. — Беше лайно. Но не го виждам като убиец. Прекалено много умуване има в замислянето на едно убийство, прекалено много усилия и недостатъчно печалба.
— Има ли някой, който да го е харесвал?
— Софи. — Тайлър сви рамене и осъзна, че очевидно не можеше да не мисли за нея повече от десет минути. — Или поне се опитваше. Е, и много други, разбира се, и то не само жени.
За пръв път Дейвид получаваше ясно и не цензурирано описание за Тони Авано.
— Защо?
— Имаше добър външен вид, представяше се добре. Беше някак си хлъзгав и лъскав. Бих казал мазен дори, но той успяваше да го тушира. — Също като собствения му баща, помисли си тъжно Тайлър. — Някои хора просто преминават през живота, плъзгайки се неусетно, бутайки и блъскайки хората около себе си безнаказано. Авано беше един от тях.
— Ла Синьора го е задържала.
— Заради Пилар, заради Софи. Това е семейството. В бизнеса той знаеше как да се оправя със
