— Signora, bellissima!11
Пилар изпълняваше задълженията си както трябва, но мозъкът й пулсираше от музика и мисли. Мислите й се намотаваха като кълбо прежда. Столовете трябваше да се преместят бързо и незабелязано, за да се разчисти балната зала за танците. Вратите на терасата трябваше да се отворят изцяло точно в определената минута и оркестърът да започне да свири. Но не преди примадоната да е получила своите аплодисменти. Пилар изчака, докато Тереза и Илай представиха певицата и й поднесоха рози, и даде знак на Дейвид, Хелън и няколко избрани приятели да поднесат своите поздравления и възхищения.
Последваха ги и други и тя кимна към очакващия и персонал. Тогава видя леля си Франческа все още да седи на стола си. Очевидно беше заспала. Като си наложи да е спокойна, Пилар се упъти към нея, проправяйки си път сред гостите.
— Дон. — Тя стисна братовчед си за рамото и се усмихна извинително на двойката, с която той говореше. — Мисля, че майка ти не е добре — рече му тихо Пилар. — Би ли ми помогнал да я качим в стаята й?
— Разбира се. Извинявай, Пилар — продължи той, като тръгна с нея. — Трябваше да я държа под око. — Той огледа тълпата от гости. — Предполагах, че. Джина е с нея.
Всичко е наред. Лельо Франческа! — Пилар се наведе и заговори тихо и спокойно на италиански, докато двамата с Дон помагаха на старата жена да се изправи на крака.
— Ма сhе vouoi? Lasciame in расе.12 — Изглеждаше слисана, като се опитваше да отблъсне ръката на Пилар.
— Ще те сложим в леглото, мамо. — Дон я прегърна здраво. — Ти си изморена.
— Si, si. Vorrei de vino.13 — Тя престана да се съпротивлява.
— Вече пи достатъчно — скастри я Дон, а Пилар поклати глава.
— Ще ти донеса малко в твоята стая — тихо обеща на леля си тя.
— Добро момиче си ти, Пилар. — Покорна като овчица, Франческа излезе от балната зала. — Много по- сладка и по-добра от Джина. Дон трябваше да се ожени за теб.
— Ние сме братовчеди, zia Франческа — напомни й Пилар.
— Така ли? О, ами да. Мозъкът ми е съвсем замаян. От пътуването ще да е. Пътуванията са много уморително нещо.
Пилар повика прислужницата веднага щом вкараха Франческа в стаята й. Остави Дон да се занимава с майка си и побърза да се върне в залата.
— Проблем ли имаше? — попита я Софи.
— Леля Франческа.
— Аха, ясно. Винаги прави така. Смешна работа. Да се надяваме, че наличието на свещеник в семейството ще опрости греховете на дъртата пияница. Готови ли сме вече?
— Готови сме. — Пилар намали светлината. При сигнала вратите на терасата се отвориха и музиката засвири. След като Тереза и Илай откриха първия танц, Софи прегърна майка си през рамото.
— Браво на теб! Прекрасна работа.
— Слава богу! — въздъхна облекчено Пилар. — Мисля, че вече мога да си взема едно питие.
— Когато всичко свърши, ще видим сметката на едно шампанско. А сега — Софи мушна Пилар в ребрата, — да танцуваме!
Изглеждаше забавление, но си беше работа, Да се появиш на подходящото място, да отговаряш на неудобни или заядливи въпроси от страна както на гостите, така и на поканените репортери. Да изразиш съжаление или обида, при това напълно искрено, докато си мериш думите.
Фирмата „Джиамбели-Макмилън“ беше жива и в отлично състояние. И продължаваше да произвежда вино.
— Софи! Красива! Красива както винаги!
— Благодаря ви, госпожо Елиът. Радвам се, че успяхте да дойдете.
— Бих ли могла да пропусна такова събитие! Знаете, че Блейк и аз сме много активни в подпомагането на бездомните. Нашият ресторант направи щедро дарение.
И вашият ресторант, добави си на ум Софи, анулира поръчките си от „Джиамбели-Макмилън“ още при първия сигнал за тревога.
— Вероятно нашият и вашият бизнес ще работят отново добре. Нали знаете, виното и яденето вървят ръка за ръка. Като идеалната двойка.
— Хм. Ами да.
— Вие познавате моето семейство още отпреди аз да бъда родена — За да демонстрира повече близост, Софи хвана ръката на жената и тръгна заедно с нея. — Надявам се, че знаете колко високо ценим вашето приятелство.
— Блейк и аз изпитваме дълбоко уважение към вашата баба и към Илай. Да знаете колко много съжаляваме за неприятностите, които ви се струпаха напоследък. — Когато човек има неприятности, той търси приятели. Приятел в нужда се познава. — В личните отношения това е абсолютно вярно. Но бизнесът си е бизнес. Ние трябва да пазим нашата клиентела.
— Ние също. „Джиамбели“ държи на своята марка и на своето производство. Всеки от нас по всяко време може да стане жертва на саботаж или на недобронамерени действия. Ако ние и онези, които работят с нас, позволим на извършителите на това престъпление да спечелят, така само ще разчистим пътя им и ще подложим и останалите на същия риск.
— Така е, Софи, но докато не сме сигурни, че марката „Джиамбели“ е чиста, не можем и няма да я сервираме. Съжалявам за това и съм силно впечатлена от начина, по който се справяте с трудностите. Блейк и аз нямаше да сме тук тази вечер, ако не ви поддържахме, теб и семейството ти, от все сърце. Нашите клиенти обаче очакват от нас най-доброто, когато идват в ресторанта, а не да играят на руска рулетка с живота си, ако виното в чашата им е отровно.
— Това бяха само четири бутилки от хиляди — възрази Софи.
— И една стига. Съжалявам, скъпа, но това е действителността. Извинявай.
Софи я остави и се приближи към един сервитьор, взе чаша червено вино от подноса и като се огледа, за да види дали някой я наблюдава, го изпи на екс.
— Изглеждаш твърде напрегната. — Крис се плъзна покрай нея и си взе чаша шампанско. — Сигурно е от това, че трябва да работиш, за да оцелееш.
— Грешиш — отвърна Софи и гласът й отново стана леденостуден. Направо въздухът помежду им щеше да замръзне. — Аз не работя, за да оцелея, а защото обичам работата си.
— Думи на принцеса. — Доволна от себе си, Крис отпи от шампанското. Доколкото знаеше, тази вечер тя имаше една-единствена задача — да дразни и ядосва Софи. Да бърка с пръсти в раната, да сипва сол, да я под люти. — Нали така те наричаше Тони? Принцеса.
— Да. — Софи не успя да открие и най-слаби следи от скръб при споменаването на баща й. Това само по себе си беше тъжно. — Той така и никога не ме разбра. Очевидно ти също.
— О, аз те разбирам много добре. И теб, и семейството ти. Вие имате неприятности. Сега, когато Тони го няма, а ти и твоето селянче управлявате фирмата, тя вече е почти на ръба на пропастта. Напразно парадираш с вечерната си рокля и наследствените перли, опитвайки се да съживиш бизнеса и да поправиш грешките. Всъщност ти не си по-различна от просяка на ъгъла. Но той поне е честен и не се крие.
Внимателно, съвсем внимателно Софи остави чашата на подноса и се обърна. Но преди да успее да каже и дума, се появи Джери и сложи ръка на рамото на Крис.
— Крис! — В гласа му имаше топлина. Не е подходящо. Софи, извинявай.
— Няма нужда някой да се извинява заради мен. — Крис отблъсна ръката му. — Сега не съм на работа, така че мога да говоря каквото си искам.
— Не ме интересуват извиненията ви. Вие сте гости в моя дом и докато се държите като такива, ще бъдете третирани като гости. Ако обаче оскърбите мен или някой член от моето семейство, ще наредя да ви изхвърлят. Така както вече те изхвърлих от офиса, Крис. Не се заблуждавай, че няма да го направя, за да не предизвикам скандал.
Крис изкриви устните си в нещо като усмивка.
— А дали това ще се хареса на пресата?
