ще ти бъде много лесно.
— През цялото време се чудех какво ли носиш отдолу — добави той, докато я събличаше. Реши, че това нещо без презрамки, което тя носеше на гърдите си, сигурно има име. Той би го нарекъл глупотевина. Огледа тялото й и се успокои, че няма никакви наранявания и синини. Дясното й коляно беше леко ожулено, а копринените чорапи — скъсани.
Който и да й беше посегнал, обеща си Тайлър, щеше да плати скъпо за това. Но засега трябваше да изчака.
— Не е толкова зле, нали? Виждаш ли? — Гласът му беше тих. Вдигна я да седне, за да я разгледа по- добре. — Ето, изглежда, че си паднала на дясната си страна, тук има малко ожулване на бедрото, наранено коляно и рамо. Главата ти е пострадала най-много. И слава Богу, че тя е поела удара. Имала си късмет.
— Това наистина беше изключително мил начин да ми кажеш, че имам корава глава. Тай, аз не паднах. Бутнаха ме.
— Знам. Ще говорим за това, когато те почистя и оправя. — Той стана, а Софи се отпусна назад в леглото.
— Донеси ми кутийката с аспирин, докато си все още тук.
— Не мисля, че трябва да пиеш каквото и да е, преди да отидем в болницата.
— Нямам намерение да ходя в никаква болница заради няколко драскотини и цицини. — Чу, че той пусна водата в банята. — Ако се опиташ да ме закараш насила, ще крещя и от цялата работа ще направя една ужасна женска история. От което ти ще се почувстваш по-зле и от мен. Повярвай ми, готова съм да си го изкарам на някого, а ти си ми точно подръка. Не използвай хубавите ми хавлии! Там има няколко за всекидневна употреба, а също антисептични средства и аспирин. В шкафа.
— Престани, Софи! Млъкни най-сетне.
Тя се зави с одеялото до брадичката.
— Много е студено тук.
Тайлър се върна, носеше купа от кристал, пълна с вода, най-скъпата и най-красива хавлия, която тя пазеше за гости, бе накисната във водата, отделно бе донесъл вода за пиене.
— Какво си направил със сушените розови листенца, които бяха в тази купа?
— Няма значение, не се притеснявай. Хайде да си поиграем на чичо доктор.
— Дай ми аспирин. Моля те.
Той й подаде шишенцето, отвори го и извади две таблетки.
— Моля те, не бъди стиснат! Дай ми четири.
Тайлър й позволи да вземе четири и започна да почиства раната на челото й. Трябваше да положи усилия, за да не треперят ръцете му и да не прескача дишането му.
— Кой те блъсна?
— Не знам. Слязох да видя Джина. Тя и Дон се скараха жестоко.
— Да, вече чух за това.
— Не можах да я намеря и влязох тук. Исках една минутка за себе си и малко въздух. Излязох на терасата. Чух, че зад мен има някой, понечих да се обърна. Следващото нещо, което си спомням, беше, че падам. Сетне всичко избухна в главата ми. Колко зле е лицето ми?
— Нищо ти няма на лицето. Ще си имаш едно белегче тук, точно под косата. Срязването не е дълбоко, няма да остане и следа. Имаш ли някаква представа кой може да е бил? Мъж? Жена? Спомняш ли си нещо?
— Не, нищо. Стана много бързо и освен това беше тъмно. — Мисля, че би могла да е Джина, или Дон, заради намесата ми в кавгата им. И двамата ми бяха ядосани. Винаги става така, когато се набъркаш в нечий спор.
— Ако е някой от тях двамата, ще им се случи нещо много по-лошо, отколкото на теб.
При тези негови думи сърцето й трепна и това я накара да се почувства доста глупаво. И освен това й трябваше време да се успокои, преди да заговори.
— Моят герой! Юнак! Но аз всъщност не съм сигурна дали е бил някой от тях. Възможно да е бил някой друг, който се е вмъкнал в стаята ми и ме е блъснал, за да не го видя.
— Ще трябва да проверим дали не липсва нещо. Сега стисни зъби!
— Какво?
— Стисни си зъбите — повтори той и видя как лицето й се изкриви от болка, когато използва кислородната вода, която извади от другия си джоб, за да почисти раната.
— Festa di cazzo! Coglioni! Mostro!16
— Преди една минута бях герой. — Тайлър духна върху раната. — Няма да щипе повече от минута. Сега да оправим и останалите рани.
— Va Viа.17
— Може ли да ме ругаеш на английски?
— Казах ти да вървиш по дяволите. Не ме докосвай.
— Хайде, бъди добро, голямо и смело момиче. Ще ти дам бонбони след това. — Той отметна одеялото и бързо и много внимателно се справи и с останалите й ожулвания.
— Мисля да ги намажа с това. — Тайлър извади една туба с антисептичен крем. — Ще ги превържа. Как си със зрението?
Софи дишаше тежко поради болката и опитите си да се пребори с него, а той в същото време се държеше, сякаш не му пука. Това направо я убиваше.
— Ще ти кажа как съм! Изобщо не те виждам, садист такъв! Много ти е приятно, нали?
— Това не е задоволителен отговор, Кажи ми имената на първите петима президенти на Щатите.
— Снизи, Дупи, Мо, Лари и Кърли.
Господи, какво чудно имаше в това, че се беше влюбил в нея!
— Почти ги уцели. Може би нямаш сътресение на мозъка. Значи ще се оправиш, бебчо. — Той я целуна по устните, много нежно. — Всичко ще се оправи.
— Искам си бонбоните.
— Имаш ги. — Тай се наведе и я прегърна. — Уплаши ме — прошепна до бузата й. — Уплаши ме до смърт, Софи.
И отново сърцето й трепна.
— Всичко вече е наред. Ти не си чак толкова голямо чудовище.
— Боли ли те още?
— Не.
— Как е на италианска лъжкиня?
— Няма значение. Хубаво ми е, когато ме държиш. Благодаря ти.
— Няма защо. Къде криеш лъскавите си нещица?
— Имаш предвид бижутата ми? Тези за всеки ден са в чекмеджето, а истинските са в касата. Мислиш ли, че тук е влизал крадец?
— Лесно ще открием това. — Той я пусна, изправи се и светна лампите.
И тогава те го видяха. Едновременно. Въпреки болката Софи почти скочи от леглото. Гневът измести болката, когато прочете надписа в червено върху огледалото.
— Крис! По дяволите! Това е нейният стил. Ако си мисли, че ще й позволя да обикаля наоколо с… — Изведнъж Софи осъзна какво се е случило и ужасът скова цялото й тяло. — Номер три. Значи и мама. И nonnа.
— Облечи си нещо — нареди бързо Тайлър. — И заключи вратите. Ще проверя навън.
— Не, няма! — Тя вече ровеше в гардероба си. — Ще проверим двамата. Никой повече няма да ме блъсне — изрече гневно и решително Софи, докато навличаше панталони и пуловер. — Никой.
Откриха подобни послания върху огледалото на Пилар и в стаята на Тереза. Но не намериха никъде Крис Дрейк.
— Трябва да има все пак нещо, което можем да направим.
Софи гледаше яростно буквите върху своето огледало. Бяха извикали местната полиция. Полицаите взеха отпечатъци и ги разпитаха. Но нямаше нищо, от което да се направят заключения. Очевидно някой бе
