Пилар направи пауза, за да даде възможност на групата да разгледа добре рафтовете с бутилки. Гласовете на туристите ехтяха и тя изчака, докато отново настъпи тишина.
— Днес… — По тялото й премина лек трепет, когато видя Дейвид да се присъединява към групата. — Днес ние правим шампанско не случайно, а съвсем целенасочено. Макар че, за да получим най-доброто, следваме традиционните методи, развити преди векове в онова френско абатство. Използвайки метода champenoisе, винарите бутилират младите, преточени вина. Във всяка бутилка се при бавя малко количество мая и захар, сетне бутилката се затваря добре, както виждате ето тук. Тя взе една бутилка и я показа на групата.
— Добавките активират вторичната ферментация, която наричаме, отново на френски, рrisе de moussе. Мехурчетата са резултат от превръщането на захарта в алкохол. Добре затворени, мехурчетата не могат да излязат навън. Тези бутилки отлежават от две до четири години.
— Тук има утайка — обади се глас от групата.
— Бутилката за демонстрация показва отделянето на частиците и тяхната седиментация. Това е естествен процес по време на вторичното отлежаване и ферментацията. Бутилките се съхраняват с гърлата надолу върху тези наклонени рафтове и се вдигат и разклащат всеки ден месеци наред.
— На ръка?
Пилар се усмихна на жената, която гледаше с недоверие дългите редици от бутилки.
— Да, на ръка. Както успяхте да видите по време на обиколката, „Джиамбели-Макмилън“ вярват, че всяка бутилка, предложена на техните клиенти, трябва да бъде произведение на изкуството, науката и на човешкия труд, така че да заслужава етикета, който носи. Този процес се нарича пресяване, или на френски remuage, и ускорява отделянето на частиците, така че в течение на месеци виното се избистря. Когато това стане, бутилките се поставят обърнати надолу, за да се запазят частиците в гърлото.
— Ако пият от този боклук, нищо странно, че умират.
Беше казано шепнешком, но Пилар го чу. Стегна се, почувства, че се обърква, но се насили да продължи.
— Работа на майстора е да реши кога виното е готово. Тогава бутилката бива замразена в областта на гърлото в солен разтвор, нещо като саламура. По този начин запушалката може да се отстрани, не се губи вино и замразените частици се отстраняват. Процесът се нарича изхвърляне, или degorgement. Бутилката се допълва с още вино или малко добавки — la dosagе. Например бренди или захар, за да се подслади.
— Или малко дигиталис.
Отново този убийствен шепот. Пилар съвсем се разтрепери, а някои от хората се размърдаха обезпокоени. Все пак успя да продължи, усети, че Дейвид се придвижи застана до нея.
— По време на процеса се правят проверки и се вземат всички необходими мерки за сигурност. Това се отнася за всички вина. След като премине тестовете, шампанското се запечатва и изпраща на пазара, така че вие да можете да го сложите на масата си за празника, който ще чествате. Има по-евтини и по-лесни начини за създаване на шампанско, но „Джиамбели-Макмилън“ вярват в традициите, качеството и детайлите, които са съществен елемент за нашите вина. — Тя се усмихна, като върна обратно бутилката образец. — В края на обиколката ще имате възможност да отсъдите сами в залата за дегустации.
Пилар остани гостите да се забавляват в залата за дегустации. Да опитат най-добрите образци вина и да задават въпроси. Това беше приятна работа, всъщност приличаше повече на забавление, отколкото на работа. Нещо, което правеше с удоволствие, защото винаги го бе умеела. А най-хубавото бе, че тази работа я караше да се чувства не само част от семейството, но и част от фирмата.
— Добре се справяш.
— Благодаря.
— Въпреки подмятанията.
— Не ми е за пръв път. Свикнах вече. Или поне дотолкова, че ръцете ми да не се изпотяват..Но все още се уча. Понякога се чувствам като в училище, на изпит, но ми е приятно. Все още имам да…
Тя спря да говори, защото видя един мъж на края на масата как започва да се дави. Човекът се хвана за гърлото, завъртя се, пребели очи и се олюля. Когато Пилар затича към него, той се разсмя.
Същият шегобиец, който правеше заядливите си подмятания и в избата, позна го Дейвид. Преди да успее да се намеси обаче, Пилар го изпревари.
— Извинете, господине. — Гласът й беше хладен и спокоен. — Не ви ли харесва виното?
Мъжът отново се изсмя, въпреки че жена му го сръга в ребрата.
— Престани, Бари.
— Е, хайде де! Малко майтап на никого няма да навреди.
— Хуморът често е субективен, нали? — отговори любезно Пилар. — Разбира се, ние в „Джиамбели- Макмилън“ не виждаме никакво забавление, нито удоволствие в трагичната смърт на двама от нашите служители, но високо оценяваме вашите опити да разведрите атмосферата. Може би ще повторите шегичката си с нашето „Мерло“? — Тя даде знак на разливача. — Ще бъде по-достоверно.
— Не, благодаря. — Мъжът се потупа по шкембето. — Аз си падам повече по бирата.
— Така ли? Никога нямаше да се досетя.
— Голяма си драка, Бари. — Съпругата му си взе чантата и се упъти към вратата.
— Но това беше само една малка шегичка! — Като повдигна колана си, мъжът се затътри след нея. — Никой ли не разбира от шеги?
— Така. — Пилар се обърна към останалата част от групата, която или се правеше, че не е забелязала нищо, или пулеше очи. — Сега, след като се насладихме на тази комична сценка, надявам се, че обиколката ви хареса. Готова съм да отговоря на всички ваши въпроси. Моля, ако желаете, можете да посетите нашия сувенирен магазин, където вината се продават на дребно, включително и тези, от които опитахте вече. Ние от Вила Джиамбели се надяваме да ни посетите отново, а също и нашата съдружна фирма винарна „Макмилън“, която се намира само на няколко минути път оттук. Желаем ви buon viaggio18, навсякъде по света.
Дейвид изчака хората да се разпръснат, хвана Пилар за ръката и я дръпна встрани.
— Прибързах, като казах чудесна работа. Не чудесна, направо възхитителна. Браво на теб! Макар че предпочитах да халосам този идиот с бутилката „Мерло“ по главата, вместо да му я предложа.
— О, и аз го направих. Само че мислено. — Пилар си пое дълбоко въздух и се облегна на покритата с лозница стена на старата винарна. — Имам си по един такъв Бари поне два пъти седмично. Когато се държа с тях ледено любезно обикновено има ефект. Много помага и това, че съм член на семейството.
— Не съм идвал преди на твоите обиколки. Не исках да си помислиш че те проверявам. — Той докосна с ръка перлите на врата й. — Вие, госпожо Джиамбели, сте истинско съкровище.
— Знаеш ли какво? Много си прав — съгласи се Пилар, очарована от комплимента. — Искам да кажа, че беше прав, когато ме накара да се заема с тази работа. Това ми дава увереност, че върша нещо важно, значително.
— Не те накарах насила. Фактът, че никой не беше се сетил преди мен, е един от твоите секрети. Ти си бе изработила начин на живот от много време и смяташе, че това ще продължава вечно. Но времената се менят. Аз само отворих вратата, а ти сама влезе през нея.
— Интересно. — Развеселена, Пилар наклони закачливо глава. — Не съм съвсем сигурна, че семейството ми ще се съгласи с теб.
— Иска се доста силен характер да запазиш един брак, който всъщност не съществува само защото приемаш клетвата си сериозно. Сигурно би било по-лесно да се оттеглиш. Знам всичко за тези неща.
— Ти ми вдъхна много кураж.
— Не мисля, но щом искаш да ми бъдеш благодарна, че съм те насочил към тази работа, добре, приемам. Особено — добави той, като я прегърна през раменете, — ако смяташ да ми се отплатиш както подобава за това.
— Ще си помисля. — Тя сплете пръсти с неговите. Все по-лесно й ставаше да флиртува. Така е, никога не е късно човек да научи нещо ново. Пилар се наслаждаваше на усвоените уроци. — Като начало можем да започнем с една вечеря. Открих наблизо страхотна кръчмичка.
— Чудесно. — Но вечерята в кръчмичка си беше среща. Формална, официална, независимо че и двамата се наслаждаваха на компанията на Другия. Тя, осъзна Пилар, искаше нещо друго. Нещо повече.
