влизал във всяка една спалня и бе надраскал отвратителния надпис с яркочервено червило върху огледалата. И накрая я беше блъснал върху плочките на терасата.
— Тази вечер не можем да направим нищо повече. — Тайлър стисна китката й. — Аз ще се погрижа за всичко.
— Беше адресирано главно до мен. — Софи изрита яростно килима.
— Полицаите ще я разпитат, Софи.
— И тя сигурно ще им каже, че се е промъкнала тук, написала е любовното си послание и ме е блъснала. — Софи въздъхна и стисна зъби. — Няма значение. Полицията може и да не успее да го докаже, но аз знам, че е тя. И рано или късно ще я накарам да си плати.
— Аз пък ще ти държа палтото. Междувременно, марш в леглото.
— Не мога да заспя.
Тайлър хвана ръката й и я поведе. Все още беше облечена с пуловера и панталоните, а той с официалната риза и вечерния костюм. Но легна до нея на леглото и я зави с одеялото.
— Опитай се.
Софи остана неподвижна за миг, питаше се кога ли ще я докосне, ще я вземе, ще я приласкае. Тай се пресегна и изгаси лампата.
— Тай?
— Ъхъ.
— Няма да ме боли много, ако ме прегърнеш.
— Добре. Сега спи.
Софи сложи глава на рамото му и наистина се опита да заспи.
Клермонт се облегна назад в стола си, докато Магуайър четеше рапорта за инцидента.
— Какво мислиш?
— Госпожица Джиамбели е била блъсната, съборена и наранена. Леко. И трите дами са получили доста неприятно съобщение, изписано върху огледалата им. Какво мисля ли? — рече тя, като остави рапорта върху бюрото си. — Прилича на злобен номер. На глупаво женско отмъщение.
— А под повърхността?
— Софи не е била ранена сериозно, но ако на нейно място е била баба й, може би щеше да пострада много по лошо. Старите кости се чупят по-лесно. А доколкото разбираме, тя е лежала там в зимния студ поне петнадесет двадесет минути. Много неприятно. Можеше да бъде и още по-зле, ако нашето голямо момче не беше тръгнало да я издирва. Така че имаме една пакост и някой, който прави всичко възможно, за да ги изкара извън нерви.
— И според най-младата Джиамбели Кристин Дрейк е точно този някой. Има мотиви, отговаря на подозренията.
— Дрейк отрича категорично — контрира го Магуайър. — Никой не я е виждал в тази част на дома онази вечер. Няма отпечатъци, които да бъдат свързани с нея.
— Нима Софи лъже? Или греши?
— Не мисля така. — Магуайър овлажни устните си. — Няма смисъл да лъже, а не ми прилича на жена, която би казала или направила нещо без причина. Тя е сериозна и отговорна. Не би обвинила никого, ако не е сигурна. Дрейк е груба. Мрази я. Би могло да бъде точно толкова просто, колкото изглежда. Но може да бъде и много по-сложно и заплетено.
— Именно това ме безпокои. Ако имаме някой, който поема риска да подправя вино, да слага отрова, да убива, защо същият този човек ще се занимава с нещо толкова глупаво и безполезно като писане на обиди по огледалата?
— Не знаем дали това е един и същи човек.
Заключението водеше към следващото заключение. Нещата бяха свързани и трябваше да бъдат разплитани нишка по нишка.
— Да подходим хипотетично. Може би вендетата срещу Джиамбели е връзката между събитията.
— Значи човекът решава да нанесе още един удар. Отива на благотворителния бал. Преструва се, че всичко е нормално.
— Може би. Дрейк е работила за фирмата, имала е и любовна връзка с Авано. Ако мрази Джиамбели дотолкова, чеда причинява неприятности по време на бала, може да е имала съображения и да пусне някое и друго куршумче в корема на любовника си.
— Бившия любовник, според нейните показания — намуси се Магуайър. — Виж какво, партньоре, тя е била бита карта още преди това и не виждам как тази малка атака срещу Джиамбели може да е свързана с убийството на Авано. Стиловете са различни.
— Интересна мисъл. Джиамбели правят бизнес от сто години, без каквито и да е сериозни затруднения. През последните няколко месеца обаче имат повече неприятности, отколкото е възможно да се допусне. Трябва да помислим върху това.
Тайлър излезе навън с телефона. Къщата винаги му изглеждаше прекалено малка, когато говореше с баща си. Дори щатът Калифорния му изглеждаше малък, когато трябваше да говори с него.
Не че в момента говореше. Просто слушаше обичайните оплаквания и жалби.
Остави ги да минат покрай ушите му. „Кънтри клуб“ гъмжал от клюки и сплетни, позволили си и доста черен хумор по адрес на баща му. Настоящата му жена, Тай така и не успя да запомни имената на безбройните госпожи Макмилън, се била почувствала унизена в курорта. Поканите, които очаквали за приеми и вечери, не пристигнали.
Нещо трябвало да се направи, и то бързо. Илай бил отговорен да запази семейното име чисто и неопетнено, нещо, което той очевидно пренебрегнал, още когато се оженил за онази италианска вещица. Това първо. Но най-същественото, важното и абсолютно задължителното било отделянето на името и етикета „Макмилън“ от този на „Джиамбели“. Той очаквал от Тайлър да използва всичкото си влияние, преди да е станало прекалено късно. Илай вече бил стар и очевидно му било време да излезе в пенсия.
— Свърши ли? — прекъсна го остро Тайлър, без да дочака края на бащините си тиради. — Защото и аз искам да ти кажа нещо. Ако имаш някакви оплаквания и забележки, можеш да ги отправиш към мен. Ако още веднъж се обадиш на дядо и го притесниш, ще направя всичко, което е по силите ми, да ти отнема фонда и рентата, с които живееш през последните тридесет години.
— Нямаш право да ми…
— Не, ти нямаш право! Не си работил нито ден за тази фирма, да не говорим, че ти и майка ми не загубихте и един час от скъпоценния си живот, за да ми бъдете родители. Докато може, Илай Макмилън ще ръководи тази фирма. Повярвай ми, аз не съм толкова търпелив като него. Ако още веднъж го оскърбиш или натъжиш, ще имаме нещо повече от телефонен разговор с теб.
— Заплашваш ли ме? Да не би да планираш да изпратиш някого срещу мен, както срещу Тони Авано?
— Не. Защо да си губя времето с теб? Знам къде да те ударя, там, където най-много ще те заболи. Ще се погрижа всичките ти кредитни карти да бъдат анулирани. Запомни добре едно нещо. Насреща ти не е дядо ми и ти нямаш работа с него. И не се закачай с мен. Ще съжаляваш.
Тайлър натисна бутона и в този момент видя Софи на края на верандата.
— Извинявай. Нямах намерение да подслушвам. — Ако беше сърдита, би могла да го прикрие. Но тя беше тъжна. Знаеше, много добре за какво става дума. Затова отиде до него и взе лицето му в шепите си. — Извинявай. Съжалявам — повтори тя.
— Няма нищо. Просто си побъбрихме сладко с добрия стар татко. — Той остави телефона на масата. — Имаш ли нужда от нещо?
— Чух прогнозата за времето. Разбрах, че тази нощ се очаква слана. Мислех си дали няма да искаш някой да ти прави компания навън.
— Не, благодаря. Ще се справя и сам. — Той огледа замразяващата й рана и разпълзялата се синина. — Много впечатляващо.
— Тези неща винаги изглеждат много по-зле на другия ден. Но не се чувствах зле, когато се събудих на сутринта. Тай… кажи ми какво не е наред.
