Джина започва кавга. Бързо прекоси залата.
— Само не тук. — С жест, който можеше да бъде възприет като израз на роднински чувства, тя застана между двамата и ги прегърна през раменете. — Няма нужда да създаваме допълнителни поводи за клюки.
— Ти какво си мислиш, че можеш да ми казваш как да се държа ли? — Джина искаше да освободи ръката си, но Софи я държеше здраво. — Ти, чийто баща беше жиголо! Ти, дето нямаш семейство, и то няма чест!
— По-кротко, Джина, по-кротко! Това семейство те храни и гледа. Да излезем навън.
— Я вървете по дяволите! — Джина блъсна Софи към Дон. — Ти и цялото ти скапано семейство! — Гласът й се извиси и предизвика обръщането на няколко глави. Софи успя да я издърпа към вратата на залата..
— Ако направиш сцена — рече й тя, — ще ти коства толкова, колкото и на всички нас. Твоите деца са Джиамбели. Спомни си го!
Устните на Джина се изкривиха, но тя все пак сниши тона си.
— Ти си го спомни! И двамата си го спомнете. Защото всичко, което правя, го правя за тях.
— Дон! По дяволите, върви след нея и я успокой!
— Не мога. Тя не ме слуша. — Той застана до вратата и извади кърпичка, за да избърше челото си. — Тя отново е бременна.
— О, Господи! — Разкъсвана между облекчението и раздразнението, Софи го потупа по рамото. — Моите поздравления!
— Не искам друго дете. Тя много добре го знаеше. Дори се карахме и бихме заради това. Тази вечер преди бала, докато се обличахме и децата пищяха, ми каза, че е бременна и главата ми пламна. Очакваше да бъда развълнуван. И понеже не бях, се нахвърли върху мен. — Той пъхна кърпичката обратно в джоба си.
— Съжалявам, наистина. Много съжалявам, но впечатлението тази вечер е от особено значение. Дали сте щастливи или не, ще трябва да се справите. Тя е бременна, уязвима и много нервна. Освен това, не е съвсем на себе си. Трябва да отидеш при нея.
— Не мога — повтори той. — Тя не ми говори. Бях объркан. През цялата вечер непрекъснато ми напомняше и натякваше, че такова сигурно е желанието на Бога, че било благословия. Трябваше да се отърва от нея. За пет минутки само. Успях да се измъкна и да се обадя по телефона. Обадих се… на една друга жена.
— Чудесно! — Софи го изгледа злобно. — Наистина чудесно!
— Не знаех, че Джина ме е проследила. Не знаех, че е подслушвала. Тя изчака, докато се върна при нея, за да ме нападне и обвини. Не, сега няма да иска да говори с мен.
— Добре, тогава намери подходящ момент.
— Моля те, знам какво да правя. И ще го направя. Обещай ми, че няма да кажеш на ziа Тереза за това.
— Нима мислиш, че ще притеснявам баба с глупости?
— Софи! Не исках да стане така. — Успокоен от отговора й, че няма да го издаде, той взе ръцете й. — Ще оправя нещата. Обещавам. Ако можеш сега да успокоиш Джина, да я убедиш да изчака, да не прави нищо прибързано. И без това съм под такова напрежение от разследването.
— Да знаеш, че го правя не заради теб, Донато. — Софи издърпа ръцете си. — Ти си само още един мъж, който не може да държи онази си работа в гащите. Обаче сега става дума за „Джиамбели“. Така че ще направя, каквото мога с Джина. Защото изведнъж тя ми стана по-симпатична. А ти наистина ще трябва да оправиш кашата, която си забъркал. Ще скъсаш с онази жена, ще си заздравиш брака и ще си гледаш жената и децата.
— Аз я обичам, Софи! Разбираш ли какво е да си влюбен?
— Разбирам само, че имаш три деца и жена ти е бременна с четвъртото. Ти си отговорен пред семейството си, Донато, Или ще бъдеш мъж, или лично аз ще се погрижа да си платиш за това. Сарisсе?14
— Обеща, че няма да кажеш на Ла Синьора. И аз ти повярвах!
— Ла Синьора не е единствената жена от фамилията Джиамбели, която знае как да се оправя с лъжци и мошеници. Или със страхливци. Сасаsottо15.
Той пребледня.
— Не може да си толкова жестока.
— Само опитай и ще видиш. Така че внимавай! А сега върви и се усмихвай. Иди да съобщиш на леля си, че си се погрижил още един Джиамбели да се — появи на бял свят. И стой далеч от мен, защото не мога да те понасям.
Тя го остави цялата трепереща от гняв, Твърда била, жестока била! Може би. И може би част от гнева й беше насочен към баща й. Един друг лъжец и женкар, един друг баща, пренебрегнал своите задължения.
Бракът не означава нищо за някои хора, помисли си Софи. Приемат го само като игра, чиито правила се нарушават заради нищо не значещи вълнения и трепети. Тя забърза към крилото, където бяха отседнали Джина и Донато, но не намери и следа от нея.
Идиотка, реши Софи. Не беше сигурна кого не харесва повече в този момеят — Джина или Донато.
Повика я няколко пъти, надникна в детската стая, където децата и младата жена, която бяха наели да ги гледа, отдавна спяха.
Мислейки, че Джина е излязла навън, Софи също излезе на терасата. Музиката от балната зала достигаше приглушено до ушите й.
Софи искаше да се оттегли, просто да остави всичко да се нареди от само себе си. Вбесени измамени съпруги, изневеряващи съпрузи. Ченгета, адвокати и тайни врагове без лица. Беше уморена от всичко и от всички.
Искаше Тай. Искаше да танцува с него, да отпусне главата си на рамото му, а всичките си грижи и тревоги да прехвърли в нечий друг мозък поне за няколко часа.
Вместо това си нареди да се върне обратно и да прави онова, което беше необходимо и трябваше да бъде направено.
Дочу тих шум в стаята зад себе си и се обърна.
— Джина? Ти ли си?
В този момент някой я блъсна. Един силен удар я отхвърли назад. Токчетата й се подхлъзнаха и тя загуби равновесие. Забеляза някакво неясно движение, докато падаше. А когато главата й се удари в каменния парапет на терасата, единственото, което видя, беше експлозия от светлини в главата си.
20.
Тайлър реши да завърши вечерта, като танцува с Тереза. Тя изглеждаше дребничка, но със сигурност жилава в роклята си с мъниста. Ръката й беше суха и студена, когато легна в неговата.
— Как така не си изтощена? — запита я той.
— Ще бъда, когато си отиде и последният гост.
Той огледа залата над главата й. Прекалено много хора бяха останали, помисли си Тай, а вече минаваше полунощ.
— Можем да ги подсетим да си тръгнат.
— При това не особено изискано и без да се церемоним, нали? Бих го направила заради теб, — Когато той се ухили, тя внимателно го огледа. — Всичко това не означава нищо за теб.
— Разбира се, че означава. Лозята…
— Не говоря за лозята, Тайлър. — Тереза махна с ръка към вратите на терасата, към музиката и светлините. — Имам предвид това, модните тоалети, глупавите, нищо неозначаващи разговори, блясъка на накитите и златото.
— Така е. Нищо от това не ме интересува.
— Но все пак дойде, заради дядо си.
