— Как е възможно едновременно да обичаш и да мразиш като нея? Толкова силна ненавист, че да вземеш участие в убийството на едно малко момче? Минали са двадесет години, а тя все още е искала да го накара да страда.
Той се наведе към нея и взе плика, който лежеше в скута й.
— Може би е така, но може и да е започнала нещо, което ще ни помогне да открием кой го е убил и защо.
— Аз знам. — Затвори очи. — Скрито е някъде дълбоко в мен, но аз знам. Този път ще го изровя.
Когато започна музиката, тя стоеше в тъмни коридор, облечена в любимата си нощница, стиснала Чарли. Дарън пищеше. Тя искаше да се върне обратно в леглото и при светлината на нощната лампа. Но беше обещала да се грижи за него, а той викаше.
Пристъпи, но краката й не достигнаха пода. Като че ли плуваше в тъмен облак. Чуваше съскането, около нея летяха същества, които обичат тъмното. Съществата, които ядат лошите малки момичета, както мама й бе казала.
Не знаеше накъде да върви. Беше тъмно и заедно с песента отвсякъде се разнасяха звуци. Тръгна към брат си, който викаше за помощ. Опита се да стане малка, толкова малка, че никой да не я види. Усещаше как потта се стича по гърба й.
Ръката й е на дръжката. Леко натиска. Бутна вратата и тя се отвори.
Ръце я хванаха за раменете и я стиснаха.
„Казах ти да не бягаш от мен, Ема. — Дру плъзна ръце около шията й и стисна. — Казах ти, че ще те намеря.“
— Ема! — Майкъл хвана мятащите се ръце и я притисна. — Събуди се, Ема, събуди се. Това е само сън.
Не можеше да си поеме дъх, дори когато осъзна къде е и кой я държи. Струваше й се, че ръцете на Дру все още я душат.
— Светлина. Моля те, запали лампата — прошепна тя.
— Добре. Успокой се. — Натисна копчето и отново я притисна към себе си. — Хайде, сега погледни към мен, Ема, погледни ме. — Повдигна с ръка брадичката й тя все още трепереше, а лицето й беше съвсем бледо, лъснало от пот. — Това е само сън — каза той спокойно. — Ти си с мен.
— Вече съм добре.
Вдигна нагоре завивките около треперещите й рамене.
— Ще ти донеса чаша вода. — Когато тя кимна, той стана й отиде до банята. Ема сви краката си, заслушана в шума на течащата вода. Знаеше къде се намира. В хотелската стая на Майкъл. Искаха да прекарат една нощ насаме, преди да си тръгне обратно за Щатите. Знаеше, че е само сън, и въпреки това вдигна ръце към гърлото си. Още усещаше стиснатите пръсти на Дру.
Когато се върна и й подаде чашата, тя отпи няколко глътки. Не я изгориха, както се страхуваше.
— Съжалявам, Майкъл.
Не искаше да разбере, че е потресен колкото нея. В съня си като че се давеше. Сякаш от отворената й уста не можеш да излезе въздуха.
— Често ли имаш кошмари?
— Да.
— Заради това ли не прекара с мен нито една нощ?
Тя сви рамене и се загледа отчаяно в чашата.
— Много си красива, за да се превръщаш в психопатка, Ема. — Той избута възглавниците и я привлече към себе си. — Разкажи ми всичко.
Когато свърши, той продължи да гледа в някаква точка. Сега тя беше спокойна. Чувстваше го по лекото й вдишване. Но за разлика от нея той бе напрегнат.
— Вероятно писмото е причината — измърмори тя. — Молила съм се кошмарите да спрат. Сега обаче искам да видя. Да вляза през вратата и най-после да го видя.
Обърна глава и зарови лице в косата й.
— Вярваш ли ми?
— Да.
— Ще направя всичко каквото мога, за да открия кой е виновен за смъртта на брат ти.
— Било е много отдавна.
— Имам някои предположения. Трябва да проверя дали могат да се свържат.
Тя се отпусна с глава, сгушена на рамото му и си пожела завинаги да остане така.
— Обещах да се върна с теб, ако поискаш, но ми се налага да остана. Искам да поговоря С Кетрин. Необходими са ми няколко седмици.
Той помълча. Опитваше се да свикне с мисълта, че ще се върне без нея.
— Докато си тук, трябва да решиш дали би могла да се омъжиш за полицай. — Обърна лицето й към своето. — Обещай ми, че ще помислиш!
— Обещавам. — Тя го прегърна. — Да се любим, Майкъл.
Клубът беше пълен с млади хора. Музиката бе оглушителна, алкохолът — разреден. Но клубът беше претъпкан, дансингът — задръстен. Разноцветни светлини се въртяха бързо. Крещяха, за да се чуят. Раздаваха наркотици, сякаш бяха телефонни номера.
Не обичаше такива долнопробни заведения. Промъкна се до една малка ъглова маса и поръча скоч.
— Можеше да избереш нещо по-добро, ако си искал да говорим.
Събеседникът му се усмихна и изпи до дъно чашата.
— Това са най-подходящите места за тайни разговори. — Запали цигара със златна запалка с монограм. — Носят се слухове, че Джейн е пуснала клюка за теб.
— Знам за писмото.
— Знаеш и не си ме предупредил?
— Точно така.
— Не забравяй, че онова, което засяга теб, засяга и мен.
— Джейн е мъртва. Писмото е без значение. — той изчака, докато келнерката сложи пред него чашата. — Има друго нещо, което може да е по-спешно. Ема сънува лоши сънища.
Мъжът се изсмя и издиша дима през зъби.
— Сънищата на Ема не ме интересуват.
— А трябва. След като се отнасят до двама ни. Подложила се е на терапия с психиатърката, която лекуваше Стиви Нимънс. — Опита скоча и реши, че не става дори за поливане на цветя. — Може и да си спомни.
Обзе го страх, след това и гняв.
— Трябваше да ме оставиш да я убия преди години.
— Тогава не беше необходимо. — Другият мъж сви рамене и отпи от скоча си. — Но сега може да се наложи.
— Нямам намерение да си цапам ръцете на този етап, старче. Ти се заеми с нея.
— Аз се оправих с Джейн. — Гласът му беше спокоен и студен. — В момента само ще наблюдаваме Ема. Ако започне да си спомня, ще бъде твой ред.
— Съгласен. Не защото ми нареждаш, а защото й го дължа.
— Мистър Блекпуул, ще ми дадете ли автограф? Сложи на масата запалката си и се усмихна на закръглената млада червенокоса жена.
— Разбира се, мила. С удоволствие.
Глава 41
От прозореца на хола Ема гледаше как новогодишният сняг се топи по живия плет.
— Майкъл иска да се омъжа за него.
Кетрин я погледна.
