Въпросът беше станал постоянна шега. Знаейки правилата, Ема се огледа. След това се прегърби и извика:
— Татко!
С това си заслужи възмутено изсумтяване и няколко погъделичкания. От страх да не се напишка, тя се сви на стола.
— В тази страна е забранено да се промиват детски мозъци — каза Стиви, приближавайки се до Брайън.
— Детето има вкус.
— Вярно е, но твърде лош. — Извади своята „Мартин“7 от калъфа и пробяга любовно пръстите си по грифа. — С какво започваме?
— Ще запишем инструменталните части на „Ауткрай“8.
— Най-доброто за начало. — Стиви кимна и изпробва звука на китарата. — На работа момчета.
Стиви беше единствен от четиримата, израсъл в охолство, в къща с градина и с двама постоянни слуги. Привикнал към изящни вещи, заобикаляше се с тях и бързо им се насищаше. Беше се влюбил в китарата и накара родителите си да проклинат часа, в който му я подариха.
На петнадесет години създаде група — „Стиви и Роузърс“9. Тя просъществува шест месеца и се разпадна поради вътрешни противоречия. Неизтощим, създаде втора, след това — трета. Блестящият му талант на китарист привличаше много изпълнители. Но те търсеха в него лидерството, за каквото беше неспособен по природа.
Срещна Брайън и Джоно на едно събиране в Сохо: типично хипарски купон, от какъвто родителите му се ужасяваха. Беше привлечен от музикалния талант на Брайън и язвителната духовитост на Джоно. За пръв път в живота си Стиви се присъедини към състав, вместо да го създава, и с облекчение възприе лидерството на Брайън.
Имаше дни, когато се влачеха по кръчмите и се молеха да им разрешат да свирят. Имаше опияняващи дни, когато пишеха стихове и създаваха музика. Имаше жени, готови за любов с русокосия китарист.
Имаше и Силви, момичето, което срещна на първото им турне в Амстердам: хубавата, червенобузеста Силви, с разваления си английски и невинните очи. Любеха се като маниаци в отвратителната малка стая с течащ покрив и мръсни прозорци. Беше влюбен, поне доколкото мислеше, че е способен. Дори му минаваше мисълта да я вземе със себе си в Лондон и да си създадат дом в някой малък евтин апартамент.
Но Силви забременя. Спомняше си я, когато му каза с пребледняло лице и очи, изпълнени с надежда и страх. Но той не искаше деца. Господи Исусе, беше само на двадесет. Музиката беше на първо място и трябваше да бъде. А ако родителите му откриеха, че майката на детето е холандска келнерка… Не беше приятно да си признае, че това, което родителите му мислеха, все още значеше твърде много за него.
Пит уреди аборта — скъпо и дискретно. Обляна в сълзи, Силви се съгласи да го направи, но веднага след това го напусна. И едва тогава Стиви разбра, че я е обичал повече, отколкото смяташе, че е способен.
Опитваше се да не мисли за аборта, мразеше да си спомня за него и за нея. Но напоследък тази мисъл беше започнала да се промъква в съзнанието му. „Вероятно има нещо общо с Ема“ — помисли си той, докато я гледаше седнала, зачервена и очарована на въртящия се стол. Неговото дете би било сега на нейната възраст.
За Ема денят, прекаран в студиото, беше много забавен. Съжаляваше само, че Дарън не можеше да е с нея. Съвсем различно беше да гледаш татко и неговите приятели да свирят тук, отколкото в огромни зали по цяла Америка. Друг вид енергия излъчваха. Не разбираше, но я чувстваше.
По време на турнето Ема беше започнала да ги възприема като едно цяло, като тяло с четири глави. Представата за това я забавляваше. Днес те спореха, ругаеха, закачаха се или просо мълчаливо седяха, докато слушаха плейбека. Не познаваше значението но техническите термини, които чуваше, но не беше необходимо. Интересно й беше да ги наблюдава, а и те се стараеха да я забавляват, когато имаха време. Изяде огромно количество чипс, а коремът й се поду от кока-кола.
По време на почивката седя в скута на П.М. и удари барабаните. Каза си името на един от микрофоните и чу как гласът и отекна в залата. С палка в ръка задряма на въртящия се стол, а за възглавница й послужи верния Чарли. Събуди я гласът на баща й: пееше балада за трагичната любов.
Гледаше омагьосана, триейки очи, за да прогони съня и прозявайки се в козината на Чарли. Беше твърде малка, за да се трогне от думите, но мелодията я завладя. Отсега нататък, когато и да чуеше тази песен, винаги щеше да си спомня това събуждане от гласа, вливащ се направо в сърцето й, изпълващ цялото пространство.
Когато песента свърши, забрави, че трябва да седи тихо. Скачайки на стола, изръкопляска с ръце.
— Татко!
В звукозаписната кабина Пит изруга, но Брайън вдигна ръка.
— Остави го така. — Обърна се към Ема усмихнат. — Остави го така — повтори и протегна ръце към нея. Тя се втурна към него и той я подхвърли във въздуха. — Знаеш ли, Ема. Току-що те направих звезда.
Глава 7
Ако с убийството на Мартин Лутър Кинг през 1968 и след това на Кенеди вярата на Брайън в хората се беше разклатила, то през лятото на 1969 г, тя се възвърна чрез празниците на Уудсток10. Младостта и музиката, любовта и приятелството празнуваха. Те символизираха затварянето на страницата с кръвопролития и войни, размирици и недоволства. Изправен на сцената, загледан в морето от хора, Брайън се убеди, че никога не ще може да направи нещо толкова голямо и забележително.
Но дори и тук, той се чувстваше на моменти потиснат и уплашен, защото десетилетието с присъщия му дух свършваше.
Трите дни на север от Ню Йорк той прекара в постоянна треска от емоционална и творческа енергия, подхранван от атмосферата на събитието, подсилена от леснодостъпните наркотици. Измъчваше го мисълта, докъде го е довел успехът. Цяла нощ сам в караваната, използвана от състава, композира за уговорения четиринадесет часов маратон, разтърсван от погълнатия кокаин. Един по-спокоен следобед, докато седяха със Стиви в гората, те се заслушаха в музиката и овациите на четиристотинте хиляди души. В един кленов лист благодарение на ЛСД11 можеха да се видят цели светове.
Брайън жадно се вкопчи в идеята за фестивала. Съжаляваше единствено, че нищо не можа да накара Бев да тръгне с тях. Тя щеше да го чака. Този път в къщата, която беше купил на Холивудските хълмове. Любовта му с Америка едва започваше. На второто си американско турне се чувстваше като завърнал се вкъщи. Беше годината на рок фестивала, който той възприе като демонстрация на силата на рок културата.
Искаше, нуждаеше се да достигне отново онази шеметна възбуда, когато успехът беше новост, когато съставът като единна електрическа сила се стоварваше върху света на музиката и привличаше публиката. През изминалата година беше чувствал, че това електричество, тази единност бавно си отиват, както и самото десетилетие на 60-те години. В Уудсток повярва, че те отново се връщат.
Когато се качиха на самолета, оставяйки почитателите си в Уудсток, изтощеният Брайън заспа дълбоко. До него Стиви безгрижно глътна две хапчета барбитурати и потъна в друг свят. Джоно уреди покер с някого от екипажа. Само П.М. седеше неспокойно до прозореца.
Мъчеше се да си припомни всичко. За разлика от Брайън, зад символите и външния блясък на фестивала той виждаше жалката действителност. Калта, боклуците, липсата на подходящи санитарни удобства. Музиката, Господи, музиката беше чудесна, но често, много често чувстваше, че аудиторията е толкова блажено унесена, че дори не я забелязва.
И все пак дори прагматичният П.М. беше доловил чувството на ангажираност, единство и на помирение — три дни помирение с четиристотин хиляди души, живеещи като едно семейство. Но имаше и много мръсотия, и случаен секс, и неограничено количество наркотици.
Наркотиците го плашеха. Не го признаваше дори и пред хората, които считаше за братя. От тях му прилошаваше, оглупяваше, приспиваше му се. Вземаше само когато не намираше благоприлично извинение да откаже. Ужасът му се сменяше с учудване, когато наблюдаваше лекотата, с която Брайън и Стиви опитваха каквото им падне под ръка. Много повече обаче го плашеше ленивото нехайство, с което Стиви
