целувка или само усмивка. Но винаги в нужния момент. Беше най-хубавата и най-светлата част от живота й.
— Хайде сега, помогни на сестра си да подреди кубчетата.
— Но аз мога да го направя. — След като свали Дарън долу Бев се усмихна на Ема.
— Трябва да се научи сам да оправя бъркотиите, които е направил. Колкото и да ни е приятно да го свършим вместо него.
Тя се загледа към двамата: деликатното светлокосо момиче и тъмнокосото здраво момченце. Ема беше станала спретнато, добре възпитано дете, което вече не се криеше в шкафовете. Брайън я беше променил. Бев се надяваше, че и самата тя е помогнала да повръщането й в сегашното умно и весело дете. Но Дарън се беше оказал решаващият фактор. Заради предаността си към него Ема забрави страховете си, забрави и срамежливостта си. А Дарън й отговаряше с всеотдайна обич.
Когато беше бебе, много по-бързо спираше да плаче, ако Ема го успокояваше. С всеки изминат ден връзката между тях ставаше по-здрава.
Когато преди няколко месеца Ема започна да я нарича „мама“, Бев се почувства напълно щастлива. Сега рядко й се случваше да мисли за нея като за дъщеря на Джейн. Не искаше, а и не можеше да чувства към момиченцето страстната, почти отчаяна любов, която изпитваше към сина си, но обичта й към нея беше топла и искрена.
Тракането на кубчетата доставяше голямо удоволствие на Дарън и той ги пускаше шумно в кутията.
— Да — каза той, вдигайки любимата си буква над отворената кутия. — Да, добър, Дарън! — Подхвърли я доволен, че неговата буква предизвиква най-голям шум. Убеден, че е изпълнил задълженията си, той скочи на червено-бялото си люлеещо се конче и го насочи към вратата.
— Щяхме да играем на ферма. — Ема взе от полицата голям обор и силоз. Споменаването на думата „ферма“ го накара да скочи от кончето. Смъкна покрива, за да избута навън от силоза животните и кръглоликите човечета.
— Давай, давай, давай! — извика той, докато още несръчните му пръсти се мъчеха да изправят бялата пластмасова ограда.
Ема му помогна и се обърна към Бев:
— Искаш ли да играеш и ти?
Бев си помисли за хилядите неща, които имаше да върши, за хората, които Брайън беше поканил тази вечер. След няколко часа къщата щеше да бъде пълна. Тя изглеждаше вечно претъпкана, като че ли Брайън се страхуваше да прекара няколко часа само с тях. От какво бягаше, тя не знаеше, но се съмняваше дали и той знае.
Надяваше се, че всичко отново ще застане на мястото си, когато се върнат вкъщи, в Лондон.
Погледна към децата — нейните деца. И се засмя.
— Ще поиграя с най-голямо удоволствие.
Един час по-късно Брайън ги намери да разорават с десетина трактора персийското килимче, изпълняващо ролята на нива. Преди да заговори, Ема скочи.
— Татко е вкъщи. — Втурна се и се хвърли напред, сигурна, че ще успее да я хване.
Той я улови и вдигна, като я целуна шумно по бузката, преди да прегърне със свободната си ръка Дарън.
— Дай голяма целувка — каза му и се олюля, когато детето се хвърли и го целуна по брадичката.
Вдигнал и двамата, Брайън заобиколи бялата пластмасова ограда и ниските фигурки, разпръснати по пода.
— Пак ли сте фермери?
— Любимата игра на Дарън. — Бев го изчака да седне и се усмихна. Брайън беше винаги прекрасен сред семейството си.
— Страхувам се, че седна на най-неподходящото място.
— Ох? — наведе се към нея и я привлече към себе си. — Няма да бъде за пръв път.
— Какви са плановете?
Тя се отдръпна, защото детето изпълзя от прегръдката на Брайън и се настани в скута й.
— Разоравахме нивата, защото решихме да засеем соя.
— Много разумно. Точно като истински фермер, нали, старче? — Мушна пръст в надутото коремче на Дарън. — Ще трябва да отидем до Ирландия. Тогава ще можеш да караш истински трактор.
— Давай! Давай! — Той подскочи в скута на Бев, повтаряйки любимата си дума.
— Дарън не би могъл да кара трактор, докато не порасне — заяви Ема, седнала с ръце върху коленете.
— Точно така. — Бев намигна усмихнато към Брайън. — Както и не може да играе със стика за крикет или велосипеда, който някой му е купил.
— Жени — обърна се Брайън към Дарън. — Не разбират истинските мъже.
— Чис-та-ци-ца — изрецитира Дарън новата дума.
— Какво чувам? — едва успя да изговори бащата през бурния смях.
— Не го карай да повтаря. — Бев притисна Дарън и после го отстрани. — Хайде да оправим тук и да вървим да пием чай.
— Чудесна идея. — Брайън скочи и улови ръката на Бев. — Ема, ти отговаряш, сладурче. С мама трябва да свършим нещо преди чая.
— Брайън…
— Мис Уолингсфорд тъкмо е долу. — Продължи да избутва Бев от стаята. — Не забравяй да измиеш чашите.
— Брайън, в детската стая цари такъв хаос!
— Ема ще се погрижи за това. Тя е акуратна. — Той я притегли към спалнята. — А освен това й харесва.
— Дори и така, аз… — Тя хвана ръцете му, които бяха започнали да събличат блузата й. — Бри, не можем да го правим сега. Трябва да се погрижа за хиляди неща.
— Това е на първо място в списъка. — Затвори устата й се целувка и се почувства доволен, защото и тя се отказа от не съвсем искрената си съпротива.
— Снощи също беше най-напред в списъка — измърмори тя, спускайки ръцете си към бедрата му. — И тази сутрин също.
— Винаги е на първо място в списъка. — Разкопча джинсите й.
Продължаваше да се учудва, че е толкова миниатюрна и толкова стегната, и то след две деца. Не, едно дете, поправи се той. Често забравяше, може би и нарочно, че не тя беше родила Ема. Беше без значение, че познава добре тялото й, защото всеки път, когато я докосваше, той се връщаше към първата им нощ.
Дълъг път бяха изминали от двустайния апартамент със скърцащото единично легло. Сега притежаваха две къщи, от двете страни на океана, но и сега я желаеше толкова, както по времето, когато беше беден и се хранеше само с мечти.
Целуваха се, вкопчени в страстна прегръдка. Когато тя се изправи над него, той забеляза изписаната на лицето й безумна страст.
Толкова малко се беше променила: косата й падаше върху раменете лъскава и права; кожата й беше млечнобяла, съвсем леко зачервена от страстта. Той се повдигна и обкръжи гърдите й с бавни, леки целувки. Когато главата й се отпусна назад, започна да ги засмуква страстно, възбуден от кратките, безпомощни звуци, които тя издаваше.
С Бев търсеше красотата. С Бев беше я намерил.
Обхвана я за бедрата и я повдигна върху себе си, като я остави да определи темпото. Така тя го отвеждаше там, където той искаше.
Бев се протегна, а след това се сви до Брайън. Изпод притворените си клепачи виждаше как слънцето блести през прозорците. Искаше й се да е сутрин, някоя мързелива сутрин, когато се излежаваха с часове, точно както сега.
— Не предполагах, че ще ми хареса да стоя тук през всичките месеци, през които правехме записи. Но
