беше чудесно.
— Можем да останем още малко. — Беше изпълнен с идеи както винаги, след като се любеха. — Можем да си позволим няколко седмици, да се потъркаляме, да отидем отново до Дисниленд.
— Дарън и така вече мисли, че това е личният му парк за забавления.
— Тогава ще трябва да му простим. — Той се обърна и се подпря на лакътя си. — Бев, преди да се прибера в къщи, се срещнах набързо с Пит. „Ауткрай“ спечели платинената плоча,
— О, Бри. Чудесно!
— Разбира се. Бях прав. — Издърпа я за раменете, докато тя седна до него. Хората слушат. Наистина слушат. „Ауткрай“ става нещо като химн на антивоенното движение. Това я отличава. — Не усещаше нотката на отчаяние в гласа си, отчаянието на човек, който се опитва да убеди себе си. — Ще пуснем и друга единична плоча от албума. Мисля за „Лав лост“, въпреки мърморенето на Пит, че няма да се продава.
— Много е тъжна.
— Това е целта. — Той почти изкрещя, а после продължи по-спокойно. — Бих искал да я изпея в Парламента, в Пентагона, в ООН, навсякъде, където самодоволни, тлъсти копелета вземат решения. Ако хората ме слушат, защото плочите ми са хитове, тогава трябва да съм сигурен, че им казвам нещо важно.
В самия център на Лос Анджелис, в луксозния апартамент под наем, Пит Пейдж седеше до бюрото си и обмисляше перспективите. Беше възхитен от успеха на „Ауткрай“, както и Брайън, но се интересуваше предимно от печалбата. За това му се плащаше.
Както им бе предрекъл само преди три години, те станаха много богати. Щеше да се погрижи да станат още по-богати.
Музиката им беше чисто злато. Знаеше го още от мига, когато ги чу за пръв път преди шест години. Малко груба, малко сурова, но музика в съзвучие с времето си. Беше успял да сключи солидни договори за записи и на две други групи, но „Девъстейшън“ беше шансът му за слава и известност.
Нуждаеше се от тях, както и те от него. Бяха вървели заедно през целия път, седял беше в долнопробни кръчми, подбутваше производителите на плочи, използваше всичките си връзки. Първоначалните му надежди бяха възнаградени далеч над очакването. Но и изискванията му нарастваха: искаше повече за тях, искаше повече и за себе си.
Напоследък момчетата го тревожеха. Скитаха твърде самостоятелно: Джоно с неговите чести пътувания до Ню Йорк, Стиви прекарваше седмици наред, Господ знае къде. П.М. беше винаги под ръка, но пък погълнат от някаква любовна история с амбициозна млада кино актриса. И, разбира се, Брайън, бълващ антивоенни декларации, където му попадне. Пит не вярваше, че това е обикновено отпускане след напрегната работа.
Те бяха състав, по дяволите, рок състав, и това, което правеха поотделно, влияеше върху работата им като група. А това, което правеха като група, се отразяваше върху продажбите. Вече бяха отказали планираното турне след пускането на новия албум.
Нямаше да позволи да се разпаднат като „Бийтълс“.
С дълбока въздишка той започна да мисли за тях, какви бяха и какви са сега.
Приятно беше да се гледа колекцията от коли на Джоно: бентли, ролс, ферари. „При Джоно имаше едно обстоятелство — помисли си Пит леко усмихнат. — Човекът знаеше как да изпитва удоволствие от парите.“ Почти беше спрял да се притеснява от разкриването на сексуалните му предпочитания. С течение на времето Пит започваше да изпитва силно уважение към интелигентността, разума и таланта на Джоно.
Докато пререждаше книжата по бюрото си, той реши, че няма за какво да се тревожи за Джоно. Беше човек, който не занимаваше другите с личните си проблеми. А публиката го обичаше заради чудатото му облекло и находчивостта на езика му.
Стиви. Отнасяше се за наркотиците. Те не се отразяваха на изпълнението му все още, но промените в настроението на Стиви ставаха по-внезапни и по-чести. Беше като вкаменен по време на последните два записа и дори Брайън, който сам не беше чужд на наркотиците, се беше разтревожил. Да, Стиви трябваше да се държи под око.
На П.М можеше да се вярва като на зората, която винаги настъпва. Пит наистина му се дразнеше, ту се забавляваше от смущението, което изпитваше барабанистът при всяка отправена към него дума. Но момчето инвестираше парите си добре и беше спечелило уважението му. Приятна изненада беше, че момичетата харесваха селското му лице. Отначало Пит се тревожеше, че П.М. ще му създава най-много грижи, но се оказа обратното.
Брайън. Пит си наля два пръста уиски, отпусна се в мекото тапицирано кресло и се замисли. Без съмнение Брайън беше сърцето и душата на групата; творческата енергия и съзнанието.
Щастие беше, че историята с Ема не им попречи. Той се беше разтревожил, но когато цялата история предизвика симпатия и увеличи продажбата на плочи, се успокои. Наистина все още се налагаше от време на време да се спречква е Джейн Палмър, но това, както и женитбата на Брайън, не накърняваха популярността на групата. Несбъдната мечта в живота на Пит остана да рекламира състава като четирима свободни мъже. Обаче семейството на Брайън се беше превърнало в богато находище за пресата.
За съжаление имаше и походите за мир, и речите; привързаността на Брайън към „Студенти за демократично общество“, искрената му подкрепа за противниците на военната служба. Почти бяха успели да уговорят снимки за корицата на „Таим“, когато Брайън гръмна с няколко лошо подбрани критики за военната доктрина.
Пит познаваше силата на пресата: едно необмислено изявление можеше да настрои срещу теб хората — тези, които купуваха плочите. Преди няколко години Джон Ленън сам ги беше предизвикал с високомерното си изявление, че „Бийтълс“ били повече и от Христос. Брайън беше на косъм да направи същата грешка.
Докато отпиваше от уискито, си мислеше, че всеки има право на политически убеждения. Обаче съществува точка, където личните убеждения и публичният успех се разделят. Някъде между привързаността на Стиви към наркотиците и идеализма на Брайън минаваше границата на катастрофата.
Разбира се, имаше начини да бъде избягната и той вече размишляваше над няколко. Искаше публиката да вижда Стиви не само като дрогиращ се рок музикант, но и като талантлив изпълнител, а Брайън не само като защитник на мира, но и предан баща.
При правилно балансиране на изградените образи не само младите биха купили плочи и списания, но и техните родители.
Глава 8
В Калифорния останаха още две седмици: през дългите, мързеливи сутрини лежаха на плажа, следобедите се любеха, а нощем посрещаха тълпи от гости. Добре дегизирани ходеха до Дисниленд. Фотографите, които Пит беше наел да запечатат разходките, бяха толкова дискретни, че Бев въобще не ги забелязваше.
Тя реши да изхвърли противозачатъчните средства, а Брайън пишеше любовни песни.
Когато наближи времето да се връщат в Англия, групата се помири помежду си и разположи главната си квартира в дома на Брайън.
— Всички трябва да отидем. — Джоно прокара леко ръка по бонгото12. — „Коса“ е първият значителен мюзикъл на нашето поколение. Рок мюзикъл. — Думата го впечатляваше. Имаше идеи за нещо подобно. Надяваше се, когато се върнат в Лондон, заедно с Брайън да създадат мюзикъл, който да надмине „Коса“ и модния в момента „Томи“ на Ху.
— Можем да останем в Ню Йорк още два-три дни — продължи той, — да видим пиесата, да организираме голямо парти и след това се връщаме в Лондон.
— Наистина ли се събличат голи? — Стиви поиска да разбере.
— Съвсем голи, синко. Струва си цената на билета.
— Ще отидем. — Приятно отпуснат от компанията и наркотика, Брайън сложи глава върху коляното на
