разсмива.
— Наистина ли смяташ, че това ще помогне?
Кейси тръсна глава.
— Не, боя се, че няма, но това е най-доброто, което мога да сторя в момента.
Четвърта глава
Алисън седеше на розовата сатенена покривка и наблюдаваше как Кейси се гримира. Разноцветните бурканчета и тубички, разположени по тоалетната масичка, я очароваха. Приближи се и колебливо започна да ги докосва с пръсти.
— Кога смяташ, че ще бъда достатъчно голяма, за да се гримирам? — Вдигна шишенце със сенки за очи, за да го огледа по-отблизо.
— Няма да е в близките две-три години — отвърна Кейси и продължи да потъмнява миглите си. — Но с това твое лице няма да имаш нужда от изкуствено разкрасяване.
Алисън се наведе, за да погледне двете лица в огледалото.
— Но ти използваш, а си много по-хубава от мен. Имаш зелени очи.
— И котките имат — подхвърли Кейси и се усмихна. — Кафявите очи са много ефектни, особено при руси хора. Нищо не разбива повече мъжките сърца от чувствени кафяви очи и дълги мигли. Когато станеш на петнайсет, всички момчета ще са в краката ти. — Видя как Алисън се усмихва и изчервява. Само не започвай да използваш чара си твърде рано — предупреди я тя и дръпна косата й. — И никакви пърхащи мигли тази вечер. Не мисля, че доктор Роудс ще може да го понесе.
Алисън се изкиска и седна на ръба на шезлонга.
— Баба казва, че доктор Роудс е фин мъж с име в обществото.
— Обзалагам се — промърмори повече на себе си Кейси и взе червилото. — Аз лично повече го възприемам като плюшено мече.
Алисън затули устата си и вдигна очи към тавана.
— Кейси, говориш най-странни неща.
— Така ли мислиш? — Зае се да търси някаква липсваща четка. — Смятах го за съвсем точно описание. Целият е закръглен и някак си мекичък. Мечо Пух с очила. Винаги съм обичала Мечо Пух. Той е много сладичък, безпомощен и умен едновременно. Виждала ли си четката ми?
Алисън я вдигна от шезлонга и й я подаде.
— Все ме потупва по главата изрече с въздишка.
Кейси потисна усмивката и се опита да накара косата си да стои мирно.
— Не го прави нарочно. По-старите мъже, които са заклети ергени, почти винаги имат навик да потупват децата по главите. Всъщност не знаят какво друго да правят с тях. — Вдигна шишенцето с парфюм и пръсна лекичко към Алисън. Беше й приятно да чува смеха на детето. — Да вървим да видим дали Пух вече е тук.
Двете влязоха заедно в салона и след като забеляза Хари Роудс в другия край на стаята, Кейси погледна към Алисън и й намигна заговорнически.
Застаналият до Хари Джордан забеляза размяната на погледи и загуби нишката на разговора с приятеля си. Кога за последен път беше видял Алисън да се усмихва така? Кога за последен път си беше направил труда да наблюдава? Усети мимолетно пробождане на чувство за вина. Даде си сметка, че като настойник не може да бъде упрекнат в нищо, но като заместител на баща й се беше провалил напълно. Време беше да се реваншира — пред нея и пред себе си.
Постави ръка на рамото на Хари, за да прекъсне обясненията му и после прекоси стаята да посрещне племенницата си.
— Ей, не бях подготвен за две красиви жени. — Повдигна с ръка брадичката на Алисън и я разгледа. Доста красива е, установи с изненада. И доста по-голяма, отколкото смяташе. — Скоро ще трябва да те заключа в стаята, ако искам да те запазя за себе си.
Очите на Алисън се разшириха от изненада. Само този поглед беше достатъчен, за да се наругае, че я е приемал като даденост. Как е могъл да живее толкова време с нея и да не забележи? Докато я наблюдаваше, Алисън вдигна объркано поглед към Кейси. За момент Джордан бе обзет от паника, когато отново погледна към него. Дали не е твърде късно?
— О, чичо Джордан! — Прочете сърцето на Алисън в очите й.
Любов без условности. Почувства как нещо в него се разтваря.
— О, да — изрече тихо и докосна страната й. — Мисля, че ще те задържа.
— Алисън — обади се от другия край на стаята Биатрис, — къде отиде възпитанието ти? Ела да поздравиш доктор Роудс.
Алисън се усмихна хитро към Кейси и отиде да изпълни заповедта на баба си.
— Е, Джордан — мъчително преглътна Кейси и се прокашля. — Ама че си и ти!
Той се извърна към нея и се усмихна.
— Плачеш ли, Кейси?
— Недей — тръсна глава тя и отново преглътна. — Ще се изложа.
За момент очите му стрелнаха Алисън.
— На теб трябва да благодаря за това.
— О, не. Моля те! — още по-силно тръсна глава Кейси.
Пое ръката й и я поднесе към устните си.
— Да. Имам чувството, че трудно ще мога да изплатя този дълг. Любовта е била пред очите ми, а аз не съм я видял.
Погледна го внимателно и дълбоко въздъхна. И още не я виждаш, помисли си. Само че е малко по- сложно.
— Джордан, освен ако не желаеш да докараш до припадък доктор Роудс и майка ти или да съсипеш тази прекрасна носна кърпа, която си пъхнал в джобчето си, ще смениш темата и ще ми сипеш нещо за пиене.
— Добре — отново целуна пръстите й той. — Засега.
По време на лучената супа, агнешките флейки и специалната салата на готвача, Хари Роудс атакуваше Кейси с въпроси относно науката антропология. Не беше в състояние, дори и при тази втора среща, да свърже Катлийн Уайът, чиито публикации беше чел, и на които се беше възхищавал, и интелигентната млада жена, която седеше насреща му. Тя скачаше от една тема на друга, като от време на време изразяваше мисли, които просто го изумяваха. Тъй като добре познаваше Джордан, веднага можа да забележи, че интересът на приятеля му към нея не е строго академичен. И тъй като Кейси беше пристигнала в дома на семейство Тейлър по негова препоръка, той се притесняваше. Дали всъщност не беше поставил проблем пред Джордан, вместо да му помогне да намери разрешението?
Но познанията й в нейната област наистина бяха всеобхватни. Когато дойде време за прасковите фламбе, Хари вече се беше отпуснал.
— Антропологията не е психология — отговори тя на някаква негова забележка. — Като психолог, вие, доктор Роудс, се опитвате да запазите културата постоянна величина и да изучавате мисълта и психиката. Като антрополог, аз се опитвам да запазя мисълта и психиката константни величини и да изследвам културата. Имам една хубава книга на тази тема. Може би ще искате да ви я дам да я прочетете.
— Да. — Думите й изглеждаха съвсем искрени и успокоиха съвестта му. — Много ще ви бъда благодарен, мис Уайът.
— Чудесно. Ако успея да я изровя, можете да я вземете още тази вечер. — Гребна още една лъжичка от десерта.
— Боя се, че всичко това е прекалено сложно за мен намеси се Биатрис и се усмихна мило на Хари, напълно пренебрегвайки Кейси. — Вие, психолозите и антрополозите, силно ме впечатлявате с теориите и философиите си за живота.
— Стига, Биатрис, едва ли мога да мисля, че теориите ми са впечатляващи — скромно вметна Хари.
— Чудя се каква ли е философията за живота на Кейси — замислено изрече Джордан и й отправи една
