от очарователните си усмивки. — Сигурен съм, че всички непременно ще бъдем впечатлени.
Кейси облиза гърба на лъжицата си.
— От гледна точка на антрополога, Джордан… — Замълча, за да вдигне чашата си с вино. — Животът е като мустаците — може да е прекрасен или ужасен, но винаги гъделичка.
Джордан се разсмя, докато Хари отпиваше доста солидна глътка вино.
Половин час по-късно двамата мъже се усамотиха в стаята за игри. Джордан подреждаше топките върху масата за билярд и слушаше доста смутените забележки на Хари по отношение на Кейси.
— Няма нужда да се безпокоиш, Хари — даде знак на доктора да започне. — Кейси ми дава всичко, от което се нуждая, и дори повече. Намирам за невероятни запасите от знания в този неин необикновен мозък.
— Точно в това е въпросът. — Хари нанесе началния удар и се намръщи. — Тя е необикновена.
— Може би точно ние, останалите, сме необикновени — промърмори Джордан. Откакто беше влязла в живота му, вече в нищо не беше сигурен. — Във всеки случай познава своята област, така както повечето хора знаят азбуката. — Зае позиция за удар. — Без нея никога нямаше да постигна дълбочината, която искам. — Удари, вкара топката и се премести на следващата позиция. — И нещо повече, тя е най- интригуващата жена, която някога съм срещал.
— Нали няма да се обвързваш с нея в личен план?
— Полагам огромни усилия — намръщи се Джордан, когато петата топка не попадна в дупката.
— Джордан, една интимна връзка с нея може да попречи на работата ти. Казах ти още когато прочетох бележките ти, че това е творба за наградата „Пулицър“. Вече имаш нужния авторитет.
— Може би ще е по-разумно първо да довърша книгата и едва после да мисля за „Пулицър“. Ти си наред, Хари — подкани го Джордан.
Хари вкара две топки и пропусна третата. Докато удряше, внимателно обмисляше следващите си думи.
— Забелязвам, че си малко изнервен напоследък, Джордан. Канех се да ти предложа ваканция, след като завършиш книгата.
Джордан се усмихна и се наведе над масата, после нагласи щеката.
— Да не би да се опитваш да ме предпазиш от Кейси, Хари?
— Не бих го казал точно… по този начин — сопна му се той и се подпря на щеката. — Давам си сметка, че госпожица Уайът е доста привлекателна, по един твърде необичаен начин. И е доста смущаваща.
— Хм, смущаваща — измърмори Джордан. — Тя просто те завладява. Не мога нищо да направя, а и не съм сигурен, че искам. Единственото нещо, което знам със сигурност, е, че тя ми отвори някои врати, които не подозирах, че съм затворил пред себе си.
— Нали не си започнал да се увличаш… — Хари потърси точната дума — Емоционално?
— Дали съм влюбен в нея? — навъси се Джордан. Вкара деветата топка и отбеляза точките. — Нямам ни най-малка представа. Знам само, че я желая.
— Скъпо момче — започна Хари — сексът е… — Млъкна и се прокашля.
— Да? — подкани го Джордан, без да успее да потисне усмивката си.
— Необходима част от живота — сковано довърши Хари.
— Изненадваш ме, Хари — усмихна се по-широко. — Твой ред е.
И двамата мъже погледнаха към вратата, която се отвори със замах.
— Господи, Джордан, наистина трябва да поставиш упътване с маршрута — влетя вътре Кейси, понесла дебела книга. — Никога не съм виждала толкова много коридори. Книгата ви, доктор Роудс. — Остави я на една маса и издуха бретона от очите си. — Да не съм нагазила в свещена територия?
Джордан се подпря на щеката си. Защо всяка стая сякаш оживява, когато тя влезе в нея?
— Щеше ли да има някакво значение? — попита я с усмивка.
— Разбира се, че не. Винаги нагазвам в свещената територия. Може ли да получа нещо за пиене?
— Вермут? Не съм се запасил с текила тук долу.
— Да, благодаря. — Вече бе заета с огледа на стаята. Беше просторна и свободна, с благодатно отсъствие на коприна и брокат. Дървеният паркет, за който беше предположила в салона, тук можеше да се види открит, а на прозорците имаше обикновени бамбукови щори. Беше безупречно чисто, но се забелязваха признаци на живот. В калаена поставка имаше наполовина изгоряла дебела свещ. На една лавица бяха струпани купчина плочи, една или две, от които бяха разместени.
— Тази стая ми харесва — изрече тя и се приближи до стъклена масичка, върху която имаше няколко примитивни глинени фигури. — Дори много — добави и пое чашата с вермут от Джордан. — Благодаря. — Не беше сигурен защо одобрението й му доставя такова удоволствие, но това беше факт. Кейси отметна глава, сякаш се опитваше да го види от нов ъгъл. — Това е твоя стая — изрече по-тихо. — Също както и кабинетът.
— Предполагам, че и така може да се каже.
— Добре — отпи от чашата си Кейси. — Започваш да ми харесваш, Джордан. А почти ми се иска да не беше така.
— Изглежда, имаме един и същи проблем.
Тя кимна и продължи нататък.
— Билярд, а? Не прекъсвайте заради мен. Само ще си допия питието и се връщам в лабиринта. — Отново огледа помещението. Това беше единствената стая в цялата къща, с изключение на кабинета, където се чувстваше добре. — Бих искала да поговорим за книгата, когато я прочетете, доктор Роудс.
— Разбира се. — Усмивката й наистина е много очарователна, помисли си той. Може би ще искате да се присъедините към нас за една игричка, мис Уайът — предложи й изненадващо и за самия себе си.
— Много мило от ваша страна — усмихна му се отново и видя как той изпъва раменете си. — Сигурна съм обаче, че играете със залози, нали?
— Не е необходимо — отвърна Хари.
— О, не бих искала да променяте правилата заради мен — отново отпи от чашата си Кейси и погледна една от щеките. — Какъв е залогът? Може би няма да е по силите ми.
— Убеден съм, че ще можем да го уредим, Кейси. — Джордан замълча, за да запали пура. — Какво ще кажеш по един долар на топка?
— Долар на топка — повтори тя и се приближи до масата. — Я да видим, колко имаме тук? — Присви очи и ги преброи. — Петнайсет. Предполагам, че ще мога да се справя. Как играете?
— Може би най-лесно ще е с ротация — отговори Джордан и погледна към Хари.
— Отлично. — По-старият мъж се зае да търка щеката си с тебешир.
— Ротация — повтори Кейси и се усмихна, докато Хари й подаваше щеката си. — Какви са правилата?
— Целта е да се вкарат топките в джоба по реда на номерацията — обясни й Джордан. Тази вечер носи обеци, отбеляза той. Малки сребърни халки, които отразяваха светлината. Уханието, което се излъчваше от нея, се долавяше дори през масата. Отново се върна към реалността. — Или удряш следващата по ред в друга и вкарваш само нея или колкото е възможно повече. Удряш бялата топка в останалите, като започваш от най-ниския номер до най-високия. Целта е да изчистиш всички номерирани топки от масата.
— Разбирам. — Кейси огледа съсредоточено зеленото сукно и кимна. — Определено звучи съвсем просто, нали така?
— Ще се справите, мис Уайът — галантно вметна Хари. — Искате ли първо да се упражните?
— Не, защо да не започнем направо? — отправи му поредната си усмивка. — Кой е пръв?
— Може би вие ще направите първия удар. — После Хари продължи с добронамерено чувство, докато Джордан отново подреждаше топките. — Просто ударете бялата топка в купчината. Каквото падне, е ваше.
— Благодаря, доктор Роудс — приближи се към ъгъла на масата Кейси.
— Дръж щеката ето така — инструктира я Джордан, като наместваше пръстите й. — Дръж я здраво, но я плъзни оттук. Виждаш ли?
— Да — погледна го през рамо. — Трябва да я забия в топката с номер едно, нали така?
— Това е единият от начините. — Би могъл да я целуне още сега, помисли си Джордан, направо тук, и да докара Хари до апоплектичен удар. Усещаше аромата на косите й, както беше застанал над нея,
