— Целуни ме истински — прошепна тя и се опита да спре търсещите му устни. — Няма да повредиш бебетата.
Притегли я към себе си и се потопи в нея. Беше негова — окончателно, изцяло негова.
— Бебетата? — възкликна внезапно и я отдръпна. — Бебетата?
— Не ти ли казах, че са две?
Джордан поклати глава и възкликна удивено:
— Не. — Засмя се отново и я притисна плътно към себе си. Усети как двата живота в нея мърдат и се протягат. — Не, не ми каза. Как съм могъл да живея без теб повече от половин година? Това не беше живот — сам отговори на въпроса си. — Сега отново започвам да живея. — Целуна я с огнена страст, сякаш можеше с една-единствена целувка да запълни шестмесечната празнота. — Отново я отдръпна назад и този път погледът му беше настойчив.
— Този път вериги! Този път искам вериги, Кейси.
— И за двамата — потвърди тя и се сгуши в прегръдките му.
Епилог
Буйният огън в камината изпълваше стаята с уютна топлина. Навън имаше половин метър сняг и продължаваше да вали. Кейси пъхна един последен подарък под елхата, после се отдръпна, за да й се възхити. От горе до долу висяха и се кръстосваха нанизи от пуканки. Усмихна се при спомена за хаоса в кухнята вечерта, когато ги правиха. Хаосът си оставаше едно от любимите й неща.
Наведе се и опипа една от кутиите, на които беше написано нейното име.
— Хитруваш, а? — обади се от прага Джордан и тя бързо се изправи.
— Съвсем не. — Изчака го да прекоси стаята и да я обгърне с ръка. — Само надничам. Да надничаш не е хитруване. Хитруването е задължително за Коледа.
— Това ли е научното ви заключение, доктор Тейлър? — зарови устни във врата й той и откри любимото си местенце.
— Абсолютно. Как върви книгата?
— Чудесно. Получава се забележителен главен герой. — Отдръпна я от себе си, за да я разгледа. Тя сияеше. Дали това сияние се дължи на предстоящата Коледа? — Обичам те, Кейси — целуна я нежно. — И се гордея с теб.
— За какво? — Сключи ръце зад тила му и се усмихна. — Обичам конкретните комплименти.
— Заради това, че защити доктората си, възпитаваш децата и създаде истински дом.
— И, разбира се, постигнах всичко съвсем сама. — Без да престава да се усмихва, тя улови лицето му в ръце. — Ужасно си мил, Джордан. Луда съм по теб! — Притегли го по-близо, докато устните им се срещнаха.
Нужен бе само миг, за да стане целувката им по-гореща. Притиснаха се силно и се вкопчиха един в друг. Сладко удоволствие и гореща страст се сляха в едно.
— Вали сняг — прошепна Джордан.
— Забелязах. — Кейси тихичко въздъхна, когато устните му едва-едва докоснаха врата й.
— Имаме цял куп дърва.
— Много красиво си ги нацепил. Винаги ми е правило впечатление. — Отметна главата му достатъчно, за да може устните й да намерят неговите.
— В избата има вино. — Желанието напираше у него. Сякаш никога не се уморяваше да я желае. Пъхна ръце под блузата и ги плъзна по гърба й. — Спомняш ли си как си мечтаехме в навечерието на Коледа преди две години?
— Мм — притисна се по-плътно Кейси. — Да ни затрупа сняг… С дърва и вино — само двамата.
Кокершпаньолът връхлетя в стаята, следван по петите от две клатушкащи се фигури.
Спасявай се, помисли си Кейси и се усмихна, облегнала глава на рамото на Джордан.
— Брайън, Пол, върнете се веднага — изтича след тях в стаята и Алисън. — Знаете, че не трябва да дразните Максуел. — Въздъхна и поклати глава, когато близнаците се строполиха на пода, заклещили кучето помежду си.
Джордан гледаше как децата му шумно се радват на многострадалното животинче. Обви по-здраво ръка около раменете на Кейси.
— Прекрасни са — прошепна той. — Винаги се удивлявам колко абсолютно прекрасни са…
— И толкова добре възпитани — отбеляза Кейси, докато Брайън изтласкваше Пол, за да може да улови по-добре кучето. Алисън се намеси като арбитър.
Джордан се засмя и я извърна отново с лице към себе си.
— Та за онези мечти…
— Ще се срещнем в полунощ — прошушна тя. — Точно тук.
— Ти донеси виното, аз ще донеса дървата.
— Уговорено. — Децата станаха по-шумни и Кейси знаеше, че скоро ще бъде невъзможно да говорят насаме. Пък и освен това тя също искаше да легне долу и да си поиграе. — Още нещо — добави тя и му отправи една от безгрижните си усмивки. Джордан я погледна учудено и Кейси доближи устни до неговите. — Ще си имаме друго бебе… Или две — успя да изрече, преди устните му да се впият в нейните.
Информация за текста
© 1983 Нора Робъртс
Nora Roberts
Tonight and Always, 1983
Сканиране: ???
Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Нора Робъртс. Тази нощ и завинаги
Сборник „Нощи завинаги“
ИК „Бард“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14612]
Последна редакция: 2010-08-14 08:14:45
