Понеже тя не отговори, той си наложи да продължи с по-спокоен тон. В очите й отново се четеше страх, но този път знаеше, че причината не е в него. — Ще ми кажеш точно какво се случи между вас.
— Много добра идея — обади се доктор Бренан, докато влизаше през входната врата. Джордан го стрелна с поглед, но не пусна ръката на Кейси. Сега вече никой няма да го спре да научи истината. — Добре дошъл в компанията, синко — шеговито му подхвърли доктора. — Казах й, че точно това е трябвало да направи, когато си дойде у дома преди няколко месеца.
— Не се намесвай, дядо.
— Да не се намесвам значи — изгледа внучката си с вдигнати вежди. — Винаги си била много рязка.
— Моля те, дядо — издърпа ръката си от Джордан Кейси. — Трябва да стоиш настрана.
— Друг път! — сопна й се той. — Този човек има право да знае какво е ставало зад гърба му. Вече не можеш да играеш сама, Кейси. И той е в играта.
Тя поклати глава и се приближи до него.
— Алисън.
— Той ще се погрижи за Алисън, Кейси. Всеки глупак може да го разбере. Ти ли ще му кажеш, или аз?
— Вие ми кажете — обърна се директно към доктор Бренан Джордан. — Искам да чуя истината.
— Така е разумно. Седни и мълчи, Кейси — заповяда дядо й…
— Не, не искам да…
— Катлийн, седни!
Тонът му я накара да вирне брадичка, но тренингът от цял един живот я принуди да се подчини.
— Добре, Джордан — започна докторът. — Може би няма да ти е лесно да чуеш това. Искаш ли да седнеш?
— Не — рязко отвърна Джордан, но после се усети и смекчи тона. — Не, благодаря.
— Аз пък ще седна, започвам да остарявам — настани се на стола доктор Бренан. — Майка ти е поставила Кейси в положение да избира — отново заговори той. — Бих казал, че е много добър познавач на човешкия характер, защото трябва предварително да е знаела какъв ще бъде изборът й. Собственото й щастие или твоето и на Алисън.
— Не разбирам какво казвате.
— Най-добре е да го кажа направа. Майка ти заплашила, че ще заведе дело за настойничество над Алисън, ако Кейси не си стегне багажа и не замине незабавно.
— Да заведе дело за… — Джордан отново прокара ръка през косата си. — Това е лудост! Но тя не иска Алисън, пък и без това няма никакви основания за дело.
— Казах, че е добър познавач на характера — вдигна очи към внучката си доктор Бренан. Джордан мрачно проследи погледа му. Усети как силите го напускат.
— О, Господи! — Потърка лицето си с ръце, сякаш обзет от умора. — Предполагам, че е разбрала за миналото на Кейси. Трябвало е да дойде при мен. — Отново се обърна тихо към доктора. — Никога нямаше да позволя на майка ми да изпълни подобна заплаха. Трябвало е да дойде при мен.
— Да — кимна в знак на съгласие доктор Бренан. — Но тя не би подложила на риск двама души, които обича. Майка ти я заплашила, че ще поиска настойничество въз основа на неморално поведение.
— Дядо! — Думата прозвуча само като уморен шепот.
— Всичко до край, Кейси, и всичко наведнъж. Освен това — отново се обърна към Джордан — предложила да й плати. Това е била единствената й грешка в преценката.
Над кухненската мивка имаше прозорче, което гледаше нагоре към планината. Джордан се приближи до него и се загледа навън.
— Трудно ми е да го приема. — Гласът му прозвуча напрегнато и с болка. — Знам, че е способна на много неща, но не съм очаквал такова нещо от нея. Благодаря ви, че ми казахте. — Допреди малко Джордан смяташе, че вече е изпитал целия гняв, на който е способен, цялата мъка, която би могъл да понесе. Но се е лъгал. Сега не беше сигурен кое взема връх. — Ще се погрижа за майка ми, доктор Бренан, можете да сте сигурен.
— Сигурен съм. — След като хвърли един последен поглед към Кейси, дядо й стана от мястото си. — Трябва да полея градината. — Остави ги сами и стаята потъна в тишина.
Кейси пое дълбоко дъх. Вече всичко беше изречено. Не остана почти нищо за казване.
— Ще направя чай. — Изправи се и отиде да сложи чайника на котлона.
— Кейси, не бих могъл да кажа или сторя нищо, което да поправи това.
— Не си го направил ти, Джордан, и не е твоя работа да го поправяш. — Протегна се към шкафа над главата си. — Чаят е билков, дядо ми забрани кофеина.
— Кейси, моля те, спри за момент. — Спря и се обърна с лице към него. Джордан повика на помощ целия си запас от думи. Трябваше бързо да изрече всичко и да излезе оттук, докато все още може да се държи. — Първо, обещавам ти, че майка ми никога няма да се доближи до нашето… твоето бебе. — Почувства как стомахът му се гърчи от болка, докато доброволно се отказваше от правата си. — Няма да предявявам никакви претенции.
— Ще ти осигурявам финансова помощ, ако приемеш. Ще те разбера, ако не желаеш.
— Джордан…
— Не, още не казвай нищо. — Знаеше, че трябва да го каже бързо. — Бебето е твое, изцяло твое. Приемам го. Имаш думата ми, че никога няма да предявя никакъв иск. Знам колко много означава за теб Алисън. Ще я оставя за няколко дни при теб, ако искаш, докато се върна да се оправя с майка ми.
— Няма значение, Джордан…
— За мен има! — Вдигна ръка, сякаш да попречи сам на себе си да загуби контрол. — Когато намеря подходящо място и се установим, ще изпратя адреса на дядо ти. Искам само да разбера, когато бебето се роди, и дали си добре.
Думите му променяха всичко. Онова, което й се струваше разумно преди час, сега изглеждаше абсурдно. Хората, които се обичат, трябва да са заедно.
— Джордан! — започна, но после издаде слаб звук и притисна ръка към слабините си.
— Какво? — Обзет от паника, той я сграбчи за раменете. — Болки ли имаш? Бебето ли е? О, Господи, изобщо не трябваше да идвам! Изобщо не трябваше да те тревожа така. Ще извикам дядо ти.
— Не е необходимо — усмихна му се Кейси. — Бебето рита, това е всичко. Много е активно.
Джордан сведе поглед. Бавно повдигна ръка и постави длан върху издутината на корема й. Животът нетърпеливо потрепна отдолу. Простото чудо го заля целия. Тук растеше част от него. Част от Кейси. Двамата заедно бяха създали човешко същество. Почти различаваше очертанието на миниатюрното краче, което тупаше под ръката му.
Когато вдигна очи към нея, Кейси видя изумлението, изписано в тях, смаяното благоговение. Усмихна се и положи ръката си върху неговата.
— Трябва да го усетиш, когато наистина се развихри.
Болката внезапно го прониза отново и лицето му загуби цвят. Това ще бъде първото му и последно докосване до неговото дете. Последният път, когато докосва жената, която обича. Кейси видя промяната, преди Джордан да се извърне и да поеме към вратата.
Не го оставяй да си отиде, изкрещя сърцето й. Не ставай глупачка! Поемаш риск, напомни й разумът. За теб, за всички ви. Поеми риска, настояваше сърцето. Имаш достатъчно сили. Всички имате достатъчно сили.
— Джордан! — извика го, преди да е стигнал до вратата. — Не си отивай! — Когато се обърна, тя вече беше прекосила наполовина стаята. — Нуждаем се от теб — обви ръце около врата му. — Аз се нуждая от теб!
Искаше да вземе това, което тя му предлагаше, но се въздържа.
— Кейси, не си длъжна да го правиш заради мен. Не искам…
— О, млъкни и ме целуни! Толкова неща се изприказваха. Толкова време мина! — Намери устните му, после чу тихия му стон на облекчение.
— Обичам те! — Покри лицето й с дъжд от целувки. — Няма да преживееш нито ден, без да чуеш да ти го повтарям. Обичам те!
