не би се сетила.
С усилие откъсна мислите си от жената и се съсредоточи върху думите й.
— Танцът на слънцето е имал важно значение в ритуалния живот на много от равнинните племена. — Когато заговореше така, гласът й бе тих и сдържан. — Някои са се подлагали на самоизтезания, за да предизвикат транс и да спомогнат за получаване на видения. Танцьорът промушвал заострени пръчки през кожата на гърдите си и закрепял пръчките към стълб. След това танцувал, пеел и се молел да получи видение, докато се освобождавал от тях. Това било също признак за смелост и издръжливост. Един воин трябвало да се докаже — пред самия себе си и пред племето. И това бил техният начин.
— Одобряваш ли го?
Погледна го едновременно с насмешка и търпение.
— Не е моя работа да одобрявам или да не одобрявам. Аз изучавам, наблюдавам. Предполагам, че като писател твоята гледна точка е различна. Но ако ще пишеш за това, по-добре се опитай да разбереш подбудите. — Избута няколко книги и седна върху масата. — Щом един мъж може да понесе такава болка — болка, която сам си е причинил — няма ли и в битката да е безстрашен? Безмилостен? Оцеляването на племето е било най-важното нещо.
— Културна необходимост — кимна той. — Да, разбирам какво имаш предвид.
— Виденията и сънищата са представлявали съществена част от тяхната култура. Мъжете, които имали силни видения, често ставали шамани. — Извърна се и започна да прелиства книгите върху бюрото. — Има една доста хубава илюстрация… Племето блекфуут… ако успея да си спомня в коя книга беше.
— Ти си левачка — забеляза той.
— Хм? Не, всъщност си служа добре и с двете.
— Може да се приеме като потвърждение — подхвърли иронично.
— За кое?
— За неочакваното.
Кейси се разсмя. Смехът й пробуди нещо у него.
— Трябва по-често да го правиш.
— Какво да правя?
— Да се смееш. Имаш прекрасен смях.
Продължаваше да се усмихва и това я развълнува. Няколко дни вече успяваше да владее чувствата си. Взе цигара и потърси кибрит.
— Разбира се, ако започнем много да се смеем, майка ти веднага ще цъфне на вратата.
Наблюдаваше я как рови между книгите и документите.
— И защо ще го прави?
— Стига, Джордан! Знаеш, че според нея, аз планирам да те съблазня и да офейкам с половината ти богатство. Имаш ли огънче?
— А ти нямаш интерес към нито едното от двете?
— Ние сме делови партньори — отвърна рязко. Приближи се до бюрото, все още в търсене на кибрит. Усещаше едва доловимото надигане на нервното напрежение. Опита се да го овладее, преди да се е засилило. — И макар да си много привлекателен, парите са в твой минус.
— Така ли? — Джордан стана и се присъедини към нея. — Защо? Парите обикновено привличат хората.
Кейси долови раздразнението му и с въздишка се извърна с лице към него. Смяташе, че ще бъде най- добре и да двамата, ако съвсем ясно му обясни позицията си.
— Обикновено е относително понятие, Джордан.
— Това са думи на антрополог.
— Очите ти стават много тъмни, когато се ядосаш, знаеш ли?
— Парите са наистина хубаво нещо, Джордан. Аз самата често ги ползвам. Но те имат свойството да замъгляват реалността.
— Чия реалност?
— Точно това имах предвид — облегна се на бюрото тя. — Хората с много пари като теб никога не виждат реално живота такъв, какъвто е за болшинството — с ежедневните усилия, скърпването на бюджета, кредиторите. Ти си далече от всичко това.
— И за теб това е недостатък?
— Не съм казала такова нещо.
— Не е твоя работа да одобряваш или да не одобряваш?
Кейси издуха къдриците от очите си. Как успя да се забърка във всичко това?
— Признавам си, че това ме изнервя, но то си е личен проблем. Не смяташ ли, че парите са способни да изолират индивида от всекидневните емоции?
— Добре — придърпа я към себе си той. — Да изпробваме теорията ти.
Устните му се притиснаха върху нейните. Не беше целувката, която бе очаквала от него. Беше ненаситна и властна и искаше пълен и безпрекословен отклик. За момент тя устояваше. Умът й твърдо бе решен да не се предава. Но тялото й започна да се сгорещява. Чу собственото си стенание, докато го притискаше по- близо.
Имаше нещо почти дивашко в начина, по който устните му поемаха нейните. Нямаше излишна любезност, нямаше момент на съблазняване. Търсеше отклик, наслаждаваше му се и искаше още. Тя се предаде. Собственото й желание не й оставяше избор.
Устните му за момент я освободиха и тя се отдръпна, опитвайки се да избистри съзнанието си.
— О, не — задържа я плътно към себе си. — Още не. Изобщо не съм свършил.
Проникваше, заграбваше и завладяваше. Отмъкваше от нея нещо, което още не бе готова да даде. Искаше да се овладее отново, да се освободи, но ръцете й го обгръщаха. Устните й бяха решени да получат още.
Ръката му действаше грубо, когато улови гърдите й. Пръстите му бяха дълги, силни и караха кожата й да изгаря от допира. Беше повече от удоволствие, повече от страст. Тях ги беше изпитвала и преди. Тук имаше нещо, което не познаваше отпреди. То я плашеше, причиняваше й болка, караше я да отвръща на настойчивостта му с повече жар. И тогава, когато разбра, че ще преминат границите на разума, той я освободи.
Вдигна поглед нагоре към него. Мислите и чувствата препускаха през нея. Все още усещаше желанието. Дъхът му все още трептеше на устните й.
— За първи път те виждам да останеш без думи — прошепна Джордан. Обви ръка около врата й и пръстите му нежно я помилваха отзад. Кейси усети как я разтърсва нов прилив на страст.
— Изненада ме. — Изплъзна се от ръката му и се отдалечи. Ще трябва хубавичко да си помисли за всичко това, но сега не му е времето. Трябва отново да си възвърне равновесието.
Наблюдаваше я. Приятно му беше да забележи, че я е смутил. Но пък и тя го беше смутила. Не беше подготвен за силата на желанието, което усети още при първия допир с нея.
— Ще трябва да се науча да те изненадвам.
Тя се извърна и го погледна.
— Не се изненадвам лесно, Джордан. И нямам намерение да имам любовна връзка с теб.
— Добре, така ще бъде още по-интересно. Защото аз имам такова намерение.
Заблудила съм се, помисли си Кейси. Не се придържа чак толкова към условностите на благоприличието, както смятах. Под светското лустро се крие значителна дързост. Ще трябва да бъде по-внимателна. Когато отново се обърна към него, се стараеше гласът й да прозвучи по-спокойно.
— Не се ли канех да ти покажа една илюстрация на шаман?
Той взе книгата от ръцете й и решително я затвори.
— Има и по-важни неща. Какво ще кажеш утре да почиваме и да отидем на плаване?
— Плаване? — предпазливо изрече тя. — Само ти и аз?
— Точно това имах предвид.
Предложението за свобода, след като дни наред беше затворена в къщата — възможността да бъде с него, далече от работата — наистина я изкушаваше. Прекалено много я изкушаваше.
— Не мисля, че ще е разумно — тръсна глава.
