— Не ми правиш впечатление на жена, която винаги върши онова, което е разумно. — Ръката му се плъзна по лицето й и нагоре в косата.
— Този път действам по изключение. Наистина ми се иска да не правиш така. — Усещаше как кръвта й отново започва да пулсира.
Той лекичко я целуна по слепоочието.
— Ела с мен, Кейси. Имам нужда от един ден далече от гази стая, далече от тези книги.
Може би само този път, помисли си тя.
Яхтата беше точно каквато очакваше: лъскава, луксозна и скъпа. Достави й удоволствие да наблюдава как Джордан управлява петметровия плавателен съд — с лекота, която говореше за дълга практика. Беше се настанила на носа, за да може да наблюдава как яхтата пори океана. Значи това е неговото бягство, когато светът, в който се е затворил, му дойде твърде много.
Кейси го наблюдаваше, застанал на кормилото. Беше се съблякъл до кръста. От ръцете и очите му се излъчваше сила. Какво ли ще бъде да се любиш с него? Сви крака под себе си върху тапицираната пейка и внимателно го разгледа. Имаше изумителни ръце. Дори и тук, брулена от вятъра, можеше да усети докосването им. Ще бъде взискателен любовник, реши тя, припомняйки си настойчивостта на целувката му. Вълнуващ. Но… има едно „но“ и все още не съм сигурна защо го има. Не съм сигурна и дали изобщо искам да разбера.
Джордан я погледна и улови погледа й.
— За какво мислиш?
— Просто разрешавам един хипотетичен проблем — отвърна тя и се изчерви. — О, виж! — Зад гърба му забеляза стадо делфини. Подскачаха, гмуркаха се и отново подскачаха. — Нали са прекрасни? — Изправи се и отиде на кърмата. Закрепи се, като постави ръка на рамото му и се наведе още по-напред. — Ако бях русалка, щях да плувам с тях.
— Вярваш ли в русалките, Кейси?
— Разбира се. — Сега вече му се усмихваше. — А ти?
— Ученият ли ми задава въпроса? — Вдигна едната си ръка и я постави на хълбока й.
— След това ще ми кажеш, че няма и Дядо Коледа. Въображението ти не подхожда за писател. — Пое дълбоко морския въздух. Понечи да се отдръпне, но той здраво я улови за ръката. Яхтата леко се разклати и пръстите му се напрегнаха, за да я задържат. Приеми го спокойно, каза си тя, като се опитваше да не откликва на докосването му. — Можеш да размислиш над това по време на обяда.
— Гладна ли си? — Усмихна се и стана. Ръцете му се плъзнаха по нея и спряха на раменете й.
— Обикновено съм гладна. Бих искала да видя какво е сложил Франсоа в кошницата.
— След минутка. — Устните му се спуснаха над нейните.
Целувката беше различна от онази, която си размениха предния ден. Устните му бяха все така уверени, но днес бяха нежни, не бързаха толкова. Кейси усещаше топлината на слънцето и тласъците на вятъра, който свистеше край нея. Във въздуха се долавяше мирис на сол. Над главите им плющяха и се издуваха платната.
Отново не се владееше. А не това беше желанието й. Много внимателно се издърпа от прегръдките му.
— Джордан — заговори, но после тежко въздъхна, за да се успокои. Усмихваше се насреща й и ръцете му леко милваха раменете й. — Много си доволен от себе си, нали? — отбеляза тя.
— Всъщност, да.
Извърна се и известно време се занимаваше със смъкването на едно от платната. Кейси се облегна на парапета и не му предложи помощта си.
— Джордан, може би съм създала погрешно впечатление. — Тонът й отново беше по-безгрижен, по- уверен. — Казах, че не съм професионална девица, но това не означава, че лягам с който и да е.
Той дори не я погледна.
— Аз не съм който и да е.
— Нямаш проблеми със самочувствието, нали? — отметна косата си тя.
— Доколкото съм забелязал, не. Откъде взе този пръстен, който носиш?
Кейси сведе поглед към ръката си.
— Беше на майка ми. Защо?
— Просто съм любопитен — вдигна кошницата той. — Ще видим ли какво ни е сложил Франсоа?
Трета глава
Дните бяха топли и златисти сред вечното лято на Палм Спрингс. Небето грееше безоблачно, пустинният въздух беше сух и горещ. За Кейси тази еднаквост на дните беше едновременно неизбежна и задушаваща. Еднообразието беше онази необходима част от живота, срещу която тя обикновено се бунтуваше. Животът на семейство Тейлър протичаше гладко — твърде гладко. Нямаше неравности за заглаждане, нямаше сътресения. Ако имаше нещо, което да я изнервя, това бе съвършено организираният живот. Човешката природа предполага недостатъци. Тях Кейси разбираше и приемаше. Недостатъците обаче бяха рядка стока в дома на Тейлър.
Работеше с Джордан всеки ден и макар да си даваше сметка, че липсата на дисциплина у нея го разочарова, беше уверена, че не би могъл да я упрекне за нищо по отношение на информацията й. Кейси познаваше своята област. Тя научаваше повече от него. Беше взискателен, дисциплиниран писател и придирчив, педантичен мъж.
Способен бе да извлече точно каквото желае от потока факти и теории, с които го захранваше. И Кейси — обикновено строг критик — започна да уважава и да се възхищава от ума му. За нея беше по- просто да се съсредоточи върху интелекта и таланта му, отколкото да мисли за него като за мъж, като за човек, който едновременно я привлича и смущава. Кейси не беше свикнала някой да я притеснява.
Никак не беше сигурна, че го харесва. В много отношения бяха напълно противоположни. Той беше прагматичен, а тя — уязвимо чувствителна. Той беше сдържан, а тя — открита. Той се ръководеше от ума си, а Кейси — от чувствата. Но все пак и двамата бяха свикнали да се владеят. Разстройваше се от факта, че е неспособна да овладее неговото привличане.
Кейси никога не би се признала за идеалистка. И въпреки това винаги бе смятала, че когато се обвърже сериозно с някой мъж, това ще бъде човек, който съвсем точно ще отговаря на пакета й от изисквания. Ще бъде умен, интелигентен, с океан от чувства, които тя лесно ще овладява. Двамата ще се разбират взаимно. Беше почти сигурна, че Джордан не я разбира повече, отколкото тя него. Начинът им на живот беше напълно различен. И въпреки това продължаваше да мисли за него, да го наблюдава, да си задава въпроси. Той запълваше ума й.
Докато седеше в кабинета му и четеше черновата на една нова глава, Кейси си призна, че поне в това отношение двамата бяха постигнали устойчива съвместимост. Той долавяше усещанията, които се опитваше да му предаде и после ги размесваше със сухи данни и факти. Това доказваше ползата от нея. Да бъде полезна беше най-важното нещо за нея.
Кейси остави листите обратно в скута си и го погледна.
— Чудесно е, Джордан.
Той спря да пише и като вдигна едната си вежда, срещна погледа й.
— Изглеждаш изненадана.
— Доволна — поправи го тя. — Усеща се повече съпричастност, отколкото очаквах.
— Наистина ли? — Думите й, изглежда, предизвикаха интереса му. Той се облегна назад в стола си и я изгледа внимателно.
Кейси се почувства неловко. Усещаше, че той притежава достатъчно интуиция, за да вижда в нея, ако поиска. Но това няма да я трогне. Стана и се приближи до прозореца.
— Мисля, че би могъл да навлезеш малко по-дълбоко в двете субкултури на равнинния живот. Полуземеделските племена от източните равнини са живели в села и притежават характеристики както от равнинните, така и от източните и югоизточни културни области. Съставени били от…
— Кейси.
