Повиках момчетата и в момента никой не се грижи за реда навън. Група гимназисти вече е издигнала боядисан сутиен на пилона, един от конете ритнал турист, който сигурно ще ни съди, а малоумните братя Маки са си донесли буренце бира и вече са пияни като талпи.
Гневът я караше да изстрелва думите като картечница.
— Откраднали са и кутия с балони и точно в този момент маршируват нагоре-надолу по улицата като идиоти. Има журналисти, Нейт, а това не е начинът, по който бихме искали да ни представят медиите.
— Къде е Ед Улкът?
— С Хоп са в училището. Ще участват в процесията. Какво става?
— Обади се на сержант Кобън в Анкъридж. Кажи му, че ще арестувам виновника за убийството на Патрик Галоуей.
— Не искам да го подплаша — каза Нейт на заместниците си. — Трябва да избегнем насилието или паниката сред тълпата. Най-важна е безопасността на гражданите ни.
— Тримата би трябвало да успеем да го задържим без проблеми.
— Може би — съгласи се Нейт. — Но не искам да рискувам живота на цивилни граждани. Той няма да ни избяга. Засега няма основания да се опита. Докато трае парадът, поне един от нас трябва да не го изпуска от поглед.
Обърна се към дъската.
— Пийч е написала програмата на парада. Улкът ще се появи след оркестъра на гимназията. Мястото му е отбелязано с номер 6 на плана. От училището ще се насочат към центъра на града и ще дефилират по булевард „Лунатик“. Ще спрат на Бъфало Инлет после ще заобиколят, за да се върнат при училището. Тогава там няма да има много хора и ще можем да го задържим тихомълком и с минимален риск за околните.
— Един от нас може да стои в училището — намеси се Питър. — Да разпръсне гражданите, след като процесията потегли.
— Точно това искам да направиш. Ще го арестуваме, когато се върне. Ще го доведем тук и ще се обадим на Кобън, че заподозреният е задържан.
— И просто ще го предадеш на щатската полиция? — попита Ото. — След като ти свърши цялата работа?
— Случаят е на Кобън.
— Глупости. Те го закриха. Не им се занимаваше и избраха лесния начин.
— Не е точно така — възрази Нейт. — Но независимо от всичко, ще действаме, както казах.
Не го интересуваха похвалите и славата. Искаше просто да довърши започнатото. Да разпръсне мрака. Да помогне за възмездието.
— Нашето задължение е да арестуваме заподозрения, без да застрашим безопасността на гражданите. След това Кобън ще го поеме.
— Както кажеш. Ще трябва да се задоволя да гледам как Ед пикае газ, когато му слагаш белезниците. Мръсник, да убие онова старо куче.
Ото погледна Мег и леко се изчерви.
— И останалите. Пат и Макс. Просто кучето беше последно.
— Няма нищо. — Мег се усмихна мрачно. — Важното е да си плати за всичко.
— Добре. — Ото се изкашля и се втренчи в плана на парада, закачен на дъската. — Когато тръгнат обратно към училището, няма да можем да го следим с поглед — изтъкна той.
— Ще се погрижа за това. Двама цивилни доброволци ще ни помогнат. — Нейт вдигна очи, когато Бинг и Джейкъб влязоха.
— Каза, че си имал работа за мен. — Бинг се почеса по корема. — Колко ще платиш?
Мег изчака, докато той раздаде радиостанциите и изпрати мъжете да заемат първоначалните си позиции.
— А къде е моето място във всичко това?
— С мен.
— Добре. — Извади ризата от панталоните си, за да скрие кобура с револвера.
— Може да те питат няма ли да правиш планираните демонстрации със самолета.
— Ще кажа, че имам проблеми с двигателя — отвърна тя, докато се насочваха към вратата. — Много жалко.
Шумната и пъстро облечена тълпа аплодираше, наоколо се смесваха миризмите на печено месо и карамелизирана захар. Деца тичаха около украсеното майско дърво пред кметството. Нейт видя, че вратите на „Хижата“ са отворени и Чарлийн чевръсто обслужваше онези, които искаха да хапнат нещо по-питателно от онова, което се продаваше по сергиите.
Страничните улици бяха затворени за превозни средства. Млада двойка седеше на една от преградите и се целуваше ентусиазирано, а група техни приятели риташе топка на уличката зад тях. От противоположния ъгъл телевизионен екип от Анкъридж снимаше тълпата.
Туристи снимаха с видеокамери или обикаляха сергиите, където се продаваха произведения на местни приложници. Кожени торбички, украсени с мъниста, ботуши от еленова кожа, ръчно плетени кошници се трупаха по сгъваеми маси или греди, поставени върху дървени магарета.
Макар че беше топло и слънчево, шапките и шаловете от вълна на арктически мускусен бик се продаваха бързо.
В „Италианското“ предлагаха пица на парче. Магазинът „На ъгъла“ правеше голяма отстъпка на фотоапарати за еднократна употреба и репеленти. Въртяща се поставка с картички беше изнесена пред вратата. Продаваха се по три за два долара.
— Един предприемчив малък град — отбеляза Мег, докато караха по улицата.
— Така си е.
— А след днешния ден ще бъде и по-безопасен. Благодарение на теб. Ото беше прав. Благодарение на теб, шерифе.
— Дреболия, госпожо.
Тя погали ръката му.
— Казваш го като Гари Купър, но по погледа приличаш повече на Мръсния Хари.
— Само недей да… Доверявам ти се.
— Бъди спокоен. — Ледено спокойствие беше заменило гнева и Мег щеше да направи всичко възможно, за да остане безстрастна и студена. — Искам да бъда там, но… това си е твой дивеч.
— Добре.
— Ще бъде чудесен ден за парад — каза, след като си пое дъх. — Но въздухът е така неподвижен, сякаш очаква нещо да се случи. — Спряха пред училището. — Е, започваме.
Оркестърът беше в светлосини униформи, копчетата и инструментите блестяха на слънцето. Цареше истинска какофония, защото отделните секции се упражняваха, а възрастните крещяха заповеди.
Забиха барабани.
Хокейният отбор вече се качваше в открития камион на Бинг. Те щяха да водят парада. Знамето на местните шампиони скриваше ръждата по платформата. От високоговорителите се лееше „Ние сме шампионите“ на „Куин“.
— Ето те и теб. — Изтупана в бонбоненорозов костюм, Хоп забързано се приближи. — Игнейшъс, вече мислех, че ще трябва да започнем без теб.
— Трябваше да организирам надзора по улиците. Претъпкано е.
— Един от филиалите на Ен Би Си е тук. — От възбуда бузите й бяха почти толкова розови, колкото и костюмът. — Мег, не трябваше ли да си там? — Тя посочи с пръст към небето.
— Двигателят не е наред, Хоп. Съжалявам.
— Както и да е. Знаеш ли дали Дъг Клуни е пуснал лодката си в реката? Търсех Пийч или Деб — те трябваше да ни помогнат тук, но всички са се пръснали като пилета.
— Сигурен съм, че Дъг е готов, а Деб се занимава с отбора по хокей.
— Мили Боже, започваме. Ед, спри да се контиш за пет секунди. Не знам защо се оставих да ме убедят да се возя на каруца. С открита кола щеше да бъде много по-достойно.
