— Но не толкова колоритно. — Ед широко се усмихна, когато се приближи. Носеше костюм с жилетка на тънки райета, подходящ за банкер, и шарена вратовръзка. — Може да повозим и началника на полицията.
— Може би другия път — непринудено отвърна Нейт.
— Още не съм ви поздравил с годежа. — Очите му внимателно наблюдаваха шерифа, когато подаде ръка.
Можеше да го направи веднага. За десет секунди щеше да му сложи белезниците.
И тогава три деца от началното училище минаха между тях, преследвани от четвърто с пластмасова пушка. Хубава млада мажоретка в ярки дрехи забърза, за да вземе изпуснатата бухалка, която беше паднала в краката му.
— Извинете, шериф Бърк. Изпуснах я.
— Няма нищо. Благодаря, Ед. — Той протегна ръка и отново си помисли: „Може би сега е моментът.“
Джеси дотича отнякъде и прегърна коленете му.
— Аз ще участвам в парада! — извика момчето. — Ще бъда с костюм и ще марширувам по улицата. Ще ме гледате ли, шериф Бърк?
— Разбира се.
— Много си хубав! — каза Хоп и приклекна до него, докато момчето доверчиво хвана ръката на Нейт.
Не тук, каза си Нейт. Не сега. Днес никой не бива да пострада.
— Надявам се, че ще дойдеш на сватбата — обърна се той към Ед.
— Не бих я пропуснал. Не можа да се спреш на някое местно момче, а, Мег?
— Той оцеля през зимата… Това го прави почти местен.
— Предполагам.
— Джеси, отивай при групата си. — Хоп леко го плесна по задника и момчето побягна с вик:
— Гледайте ме!
— Помогни ми да се кача в това нещо, Ед. Трябва да тръгваме.
— Ние ще минем по страничните улички — каза Нейт, докато Хоп и Ед се качваха в кабриолета. — Тук нещата изглеждат спокойни. Искам да се уверя, че братята Маки се държат прилично.
— Откраднали балони. — Хоп вдигна очи към небето. — Така ми казаха.
Нейт хвана Мег за ръката и се отдалечи.
— Дали се досеща? — попита го тя.
— Тревожа се. Има прекалено много хора, Мег. И много деца.
— Знам. — Тя стисна ръцете му точно когато оркестърът затрополи по паважа. — Скоро всичко ще приключи. Не се иска много време да минеш от единия край на града до другия и обратно.
Щеше да му се стори безкрайно. С тълпата, виковете и аплодисментите, с кънтящата музика. Поне час, пресметна. След малко повече от час можеше да го арестува, без никой да пострада. Този път не беше нужно да тръгне по тъмната алея, да рискува в мрака.
Крачеше стегнато, но без да бърза, покрай тълпата към центъра на града.
Трио мажоретки танцуваше и жонглираше с бухалки под ентусиазираните аплодисменти. Онази, която едва не го беше ударила, му се усмихна ослепително.
Старшият барабанчик пристъпваше наперено под цилиндъра си, а оркестърът мощно засвири „We will rock you“.
Нейт забеляза Питър на първата пресечка и притисна устни до ухото на Мег.
— Да отидем до продавача на балони. Ще ти купя балон. Те ще ни подминат и така ще успеем да ги държим под око още малко.
— Червен.
— Естествено.
Ето го краят на обиколката, помисли си той. Отборът по хокей вече се беше върнал и навярно всички се бяха отправили при приятелите си, бяха се смесили с тълпата. Оркестрантите щяха да отидат в училището, за да съблекат униформите.
Нямаше да има почти никой. А и Питър щеше да се погрижи всички да се разотидат.
Нейт спря пред клоуна с оранжева перука, който продаваше балони.
— Божичко, Хари, ти ли си това?
— Идеята е на Деб.
— Много ти отива. — Шерифът се наведе, за да хвърли поглед на кабриолета и тълпата. — Един червен за моето момиче.
Посегна към портфейла си, слушайки с половин ухо как Хари и Мег обсъждат с каква форма да е балонът. Видя Питър да върви по отсрещния тротоар и заедно с музиката от оркестъра, дочу тропота на конски копита.
Децата се разпищяха и се спуснаха напред, когато Хоп и Ед започнаха да хвърлят бонбони. Плати балона и отново се обърна към парада.
И зърна Кобън, чиято светлоруса коса блестеше на слънцето сред тълпата. Видя го и Ед.
— По дяволите, защо не изчака?
По лицето на Ед се изписа паника. Виждайки това, Нейт се опита да си пробие път през хората, оформили плътна стена до бордюра. Нямаше да успее да стигне навреме. Виковете и аплодисментите се разливаха като вълна сред тълпата. Те не стихнаха и когато Ед скочи от кабриолета, дори когато извади пистолет изпод сакото ся.
Сякаш очаквайки някакво представление, хората се разделиха, за да му направят път, когато заместник-кметът хукна към отсрещния край на улицата. Едва когато започна да разблъсква хората по пътя си, се разнесоха писъци.
Докато си пробиваше път, Нейт чу стрелба.
— Долу! Всички да залегнат!
Прекоси тичешком улицата, прескачайки шокираните минувачи. И видя Ед да отстъпва по празния тротоар зад преградите, държейки пистолета до главата на една жена.
— Назад! — извика. — Хвърли пистолета и отстъпи. Ще я убия. Знаеш, че ще го направя.
— Да, знам. — Зад себе си чуваше викове и постепенното затихване на отдалечаващата се музика от оркестъра, който маршируваше, без да знае какво става. До бордюра имаше паркирани коли и камиони, сградите имаха странични врати, които сигурно не бяха заключени.
Трябваше да привлече вниманието на Ед, преди тон да се опомни достатъчно и да завлече заложницата си в някоя къща.
— Къде ще отидеш, Ед?
— Не се тревожи за това. Мисли за нея. — Улкът раздруса жената. — Ще й пусна куршум в мозъка.
— Както направи с Макс.
— Направих каквото трябваше. Това е начинът да оцелееш тук.
— Може би. — Видя, че челото на Ед блести от пот. — Но този път няма да се измъкнеш. Ще те застрелям на място. Знаеш, че ще го направя.
— Ако не хвърлиш пистолета, все едно ти си я убил. — Улкът издърпа хлипащата жена още няколко метра назад. — Точно както си убил партньора си. Ти си мекушав, Бърк. Не би могъл да живееш с тази вина.
— Но аз мога. — Мег застана до шерифа и се прицели между очите на Ед. — Ти ме познаваш, копеле. Ще те застрелям като болен кон и ще спя спокойно.
— Мег — предупреди я Нейт. — Отстъпи.
— Мога да убия нея и един от вас, ако е нужно.
— Нея може би — съгласи се Мег. — Но изобщо не ми пука за нея. Давай, застреляй я. Ще бъдеш мъртъв, преди да е паднала на земята.
— Отдръпни се, Мег. — Нейт повиши глас, без да сваля поглед от лицето на Ед. — Направи каквото ти казвам, веднага.
Изведнъж се чуха гласове и тропот от крака. Тълпата прииждаше. Любопитството и ужасът бяха
