— Трябва да отпразнуваме случая. — Зак хвана ръцете я. Не знаеше какво да й каже. — Седем часа в бара. Не закъснявай.
— За нищо на света.
— Рейчъл — провикна се Ник след нея, — няма по-добра от теб.
— Има — отвърна тя през смях. — Макар че скоро смятам да елиминирам конкуренцията.
Рейчъл не успя да стигне навреме. Не стана по нейна вина. Откъде можеше да знае, че ще й натресат въоръжено нападение точно в шест часа?
Две години в службата за обществена защита, напомни си тя и леко се усмихна, като бутна вратата.
Когато чу да я приветстват, застина на място. Гирлянди, балони, глуповати на вид шапчици. А на стената в дъното висеше надпис.
„С Рейчъл не може да се мери дори Пери Мейсън!“
С замах Рио я покачи на раменете си и я отнесе до бара. Когато я пусна, някой тикна в ръката й чаша шампанско.
— Страхотно празненство.
Зак я дръпна за косата и не я пусна, додето не получи целувка.
— Постарах се да ги възпра, да ги накарам да те изчакат…
— Ей сега ще ги настигна… — започна Рейчъл и в следващия миг усети как зяпва от изумление. — Мамо?
— Вече хапваме от ребърцата на Рио — обяви Надя. — А баща ти ме е поканил на танц.
— Може по-късно и с теб да изкарам един танц — рече Юри и поведе Надя в ритъма на полка.
— Поканил си родителите ми. — Рейчъл поклати глава от изумление. — А онзи там, дето се тъпче с кюфтета, трябва да е Алекси.
— Частно празненство — рече Зак и чукна чашата си в нейната. — Ник сам изготви списъка. Погледни.
Рейчъл се привдигна на пръсти и го забеляза на една от далечните маси.
— Това там не е ли дъщерята на Лола?
— Направо се шашна, като разбра, че е прострелян.
— Един от най-добрите десет начина да направи впечатление на една жена.
— Ще го имам предвид. Искаш ли да танцуваме?
Рейчъл отпи от шампанското.
— Залагам седмичната си заплата, че не знаеш как се танцува полка.
— Губиш — заяви Зак и грабна ръката й.
Празненството се проточи с часове. А Рейчъл загуби представа за времето, додето опита всички специалитети на Рио, отпивайки от хубавото шампанско. Танцува, додето краката й започнаха да туптят, а накрая дори се съгласи да попее украински песни в дует със своя подпийнал баща.
— Хубаво празненство — обяви Юри, макар леко да се клатушкаше, докато си облече палтото.
— Да, папа.
Старецът се усмихна и се наклони към дъщеря си.
— А сега си отивам у дома да зарадвам майка ти.
— Само си приказваш. Ще захъркаш още в колата.
— Ами тогава ти ще ме събудиш.
— Може, може. — Надя целуна дъщеря си. — Гордея се с теб, моето момиче.
— Благодаря ти, мамо.
— Умно момиче си ти, Рейчъл. Ще ти кажа нещо, което вече сигурно и сама си открила. Намериш ли добър мъж, грабни го, нищо няма да загубиш, а изпуснеш ли го, губиш всичко. Разбра ли ме?
— Да, мамо. — Рейчъл погледна към Зак. — Мисля, че да.
— Това е хубаво.
Рсйчъл ги проследи как си тръгват, хванати ръка за ръка.
— Страхотни са — избоботи Ник някъде зад нея. — А и брат ти си го бива… за ченге, де.
— O, аз съм доста привързана към него. — Рейчъл въздъхна и измъкна някаква цветна лентичка от косите си. — Май празненството скоро ще приключи.
— Това тук, да. — И Ник тръгна да помогне на Рио да сложат малко ред в бъркотията. И ако той действително добре познаваше брат си — както впрочем започваше вече да се убеждава, — до края на вечерта Рейчъл щеше да получи още една изненада.
Зак издържа да надзирава екипа по почистването цели двайсет минути, преди да заповяда на Рио да си върви у дома, а на Ник — да си ляга. Ако в следващите пет минути не успееше да остана насаме с Рейчъл, просто щеше да експлодира.
— Другото ще довършим утре.
— Ти си шефът. — Рио намигна на Рейчъл и намъкна палтото си. — Засега.
Зак посегна към някаква полупразна бутилка.
— Останало е още малко шампанско. Искаш ли да ти налея?
— Ще се справя, струва ми се. — Тя се настани пред бара и протегна чашата си. — Черпи ме едно, моряче.
— С удоволствие. — Зак напълни чашата й и плъзна бутилката встрани. — Едва ли някога ще мога да ти се отплатя.
— О, не започвай пак.
— Искам да знаеш колко съм ти признателен.
— Аз просто си свърших работата най-добросъвестно. За което никой не ми дължи благодарност.
— По дяволите, Рейчъл, остави ме да ти обясня какво изпитвам.
В този момент през вратата на кухнята връхлетя Ник.
— Ако това е най-доброто, на което си способен, брат ми, ще имаш нужда от помощ.
С един-единствен поглед Зак без малко да го изпепели.
— Върви да си лягаш.
— Натам съм тръгнал. — Ала наместо по стълбите, той тръгна към автомата и пусна няколко монети. Поигра си с копчетата, сетне се обърна към тях. — Ама и вие двамата сте тежък случай. Послушайте човек, който достатъчно добре познава слабостите ви, и стига сте бягали един от друг. — С тези последни думи Ник намали осветлението и излезе.
— Как трябва да разбирам това, по дяволите?
— Не питай мен. Слабости ли? Та аз нямам слабости.
— Аз също — ухили се Зак насреща й. — Но музиката е хубава.
— Наистина — съгласи се Рейчъл и се отпусна в обятията му.
— Напоследък събитията се развиха твърде бързо.
— О, да…
— Исках да поговорим за онова, което ти предложих преди време. Да се преместиш тук.
Рейчъл затвори очи. Вече бе решила, че отговорът ще бъде „не“. Безкрайно трудно й бе да откаже, ала тя не бе човек, който приема половинчати предложения.
— Моментът може би не е много подходящ.
— Скоро едва ли ще имам друг случай. Въпросът е, Рейчъл, че не искам да се местиш тук.
— Ти… — Тя застина, сетне го блъсна и без малко наистина да го събори. — Добре тогава.
— Исках да кажа…
— Пет пари не давам какво искаш — сопна му се тя. — Бас държа, че винаги постъпваш така. Оправих ти бъркотиите и сега си готов да ме отпратиш.
— Не е истина…
— Млъквай, Мълдун. Сега ще говоря аз.
— Нима някой може да те спре?
Токчетата й зачаткаха по пода, когато тя започна да крачи нервно напред-назад, за да укроти гнева си.
