— Ти направо не си наред, капитане. Колко време те оставих да ми се натрапваш. Но ти просто не си свикнал да ти отказват.
— Че ти не си ми отказала — напомни й той.
— Това няма нищо общо. — Застанала срещу него, тя сложи ръце на кръста си. — И тъй, значи не искаш да се места тук. Чудесно. Бездруго отговорът ми щеше да бъде „не“.
— Страхотно. — Той пристъпи напред и кресна в лицето й: — Не си въобразявай, че ще се примиря да дойдеш на гости, за да си поиграем на гаджета. Искам да се омъжиш за мен.
— О, ако си въобразяваш… О, Господи! — Рейчъл усети как се люшва назад, сетне напред, подпря се с ръка на гърдите му, за да не изгуби равновесие. — Трябва да седна за малко.
— Ами сядай тогава. — Той я хвана през кръста и я вдигна да седне на бара. — А сега ме слушай внимателно. Добре си спомням как си обещахме да не се обвързваме задълго. Такова беше твоето желание, а и моето. Днес обаче обръщаме нова страница, Рейчъл, и правилата стават съвсем други.
— Зак, аз…
— Не. Не ще успееш да ме въвлечеш в спор. — Без съмнение тя щеше да спечели, а този път той бе твърдо решен да не се предаде. — Всичко съм премислил. Знам, че имаш амбиции или както там наричаш онези важни за теб неща. — Сграбчи ръцете й, стисна ги здраво, за да бъде по-убедителен. Рейчъл реши да отложи за по-късно прегледа за счупени стави. В момента единственото, което усещаше, бе изумление. — От теб се иска едно-единствено нещо, да добавиш едно име към списъка от приоритети. Моето. Не влизаше в плановете ми да се влюбя в теб, но сега това е факт, с който ще трябва да се примириш.
— Мога да кажа същото за себе си — промълви Рейчъл, но той сякаш не я чу.
— Може би ще кажеш, че в живота ти няма място… — Прегърна я още по-силно, забелязал, че изхълца. — Какво каза?
— Казах, че за мен е почти същото.
— Кое е същото?
— Нали ти твърдиш, че не влизало в плановете ти да се влюбиш, а аз ти казах, че при мен е същото… — Рейчъл бавно въздъхна, усетила как ръцете му се изплъзват от нейните. — Но сега това е факт, с който ще трябва да се примириш.
— Тъй ли?
— Тъй. — Както седеше на бара, тя обви ръце около врата му и опря чело в неговото. Направо невероятно, рече си тя. Та той беше уплашен не по-малко от нея. — Ти ме принуди да ти го кажа, Мълдун. Готвех се да откажа предложението ти, тъй като прекалено много те обичам и не бих се примирила с половинчато завоевание. Вече дни наред ходя като замаяна.
— Седмици. — И той опря устни до нейните. — Бях намислил съвсем деликатно да поставя въпроса, но просто не се стърпях. Дори с баща ти споделих какви са моите намерения.
Рейчъл се колебаеше дали да се засмее, или просто да изкрещи.
— Не си го направил.
— Все пак най-напред го напоих с водка, за всеки случай. А той ми заяви, че искал още внуци.
Рейчъл усети как запърха сърцето й.
— И аз не искам да го разочаровам — заяви тя.
Нещо стегна гърдите на Зак, в следващия миг той усети как му олеква.
— Не се ли шегуваш?
Това е то, помисли си Рейчъл, взряна в очите му. Нова страница, нови правила. Нов живот, който да започнат заедно.
— Не се шегувам. Искам да имаме семейство. Искам всичко от теб. И това е мой избор.
Той обгърна лицето й с ръце.
— Ти си всичко, за което съм мечтал, а никога не съм се надявал да получа.
— Ти си всичко, за което съм мечтала — повтори в отговор Рейчъл. — Макар да се преструвах, че изобщо не те искам. — Когато приближи устни към неговите, усети в гърлото й да напират сълзи. — Няма сега да се разкисваме, нали, Мълдун?
— Кой, ние ли? — Зак се ухили и я грабна в обятията си. — За нищо на света.
Информация за текста
© 1993 Нора Робъртс
© 1996 Здравка Славянова, превод от английски
Nora Roberts
Falling for Rachel, 1993
Сканиране: ?
Първоначална редакция: Xesiona
Редакция: Tsvetika, 2008
Издание: Издателство „Коломбина“, София, 1996
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10267]
Последна редакция: 2009-01-30 11:59:57
