— Грижим се за клиентите си — Кейти изпита леко облекчение. — Особено когато от отсрещната страна са ми отправили покана за вечеря с раци.
Прозвуча доста предизвикателно, но той се опита да не му обърне внимание.
— Как е ръката ти?
Тя размърда пръсти.
— Ще се оправи. Ти защо не оставиш ключовете си на таблото?
— А ти защо никога не ме наричаш по име?
— Не е вярно. Наричам те.
— Да, ала само по фамилия. Никога не си ми казала Трент — той вдигна ръка, за да спре възражението й. — Освен това, трябва да говоря с теб.
— Слушай, ако става дума за къщата, тук не е нито мястото, нито времето.
— Не е, съгласен съм.
— О! — Кейти го погледна изненадано и отново усети онова леко, неочаквано и нежелано бодване в сърцето. — Трябва да си свърша работата. Ще можеш ли да изчакаш, докато си вземеш колата?
Трент не беше свикнал да чака, за каквото и да е.
— Няма да ти отнеме много време. Искам да те предупредя относно плановете на леля ти, въпреки да вярвам, че не знаеш нищо за това.
— Леля Коко ли? Какви планове?
— Едни такива, свързани с букет от бели лилии и портокалови цветчета.
Лицето й смени изражението си от объркано на засрамено.
— Брак? Сватба? Това е абсурд! Леля Коко няма намерение да се жени.
— Нямам пред вид нея като кандидатка за булка — той приближи, като не откъсваше очи от нейните. — А теб.
Смехът й бе кратък, но изпълнен с искрено удивление. Тя седна на края на бюрото.
— Мен? Да се женя? Това се казва изненада! И за кого, ако не е тайна?
— За мен.
Смехът й се стопи. Кейти се намести на бюрото. Когато отново заговори, гласът й бе хладен, с леки нотки на гняв.
— За какво точно намекваш?
— За това, че леля ти, по свои собствени съображения, ме покани тук не за да разгледам къщата, а нейните четири, наистина много привлекателни племенници.
Лицето на Кейти пребледня, както когато много се ядосаше. Трентън вече знаеше това.
— Голи предположения! Гнусна обида!
— Обаче е факт.
— Вън! — тя гневно му посочи вратата. — Вън, махай се! Взимай си ключовете, колата и абсурдните обвинения и се махай!
— Млъкни и ме изслушай за минутка — той я хвана здраво за раменете. — Само една минута. И когато свърша, ако все още мислиш, че говоря смешни абсурди, ще си отида.
— Знам, че е така! Ти си арогантен и самомнителен. Ако си мислиш, че аз… Че имам някакви планове относно теб и…
— Не ти — поправи я Трентън, като я раздруса леко. — Твоята добра и загрижена леля. „Защо не покажеш на Трентън градината, Кейти? Цветята са така прелестни на лунна светлина.“ Не помниш ли?
— Тя просто се опитва да бъде учтива.
— В очите на слепите. Знаеш ли как прекарах сутринта?
— Хич не ме интересува.
— Напротив, интересува те. Разглеждах албуми — видя как гневът й премина в объркване и продължи. — Дузини и дузини снимки. Ти си била много чаровно бебе, Катрин.
— О, Боже!
— И умно, и интелигентно, ако се вярва на леля ти. Сричала си още на три години.
Кейти издаде нечленоразделен звук.
— Нямаш нито един кариес.
— Тя няма — едва прошепна Кейти. — Аз май че имам.
— Била си първа в класа по автомеханика. Използвала си по-голяма част от своя дял от наследството, за да купиш сервиза от работодателя си. Разказа ми, че си много разумна жена, която знае как да остане на крака. Освен това произхождаш от чудесно семейство и си добре възпитана. Чистокръвна.
— Като кобила! — промърмори Кейти, цялата червена.
— Ти го каза. Е, с твоя произход, ум и красота естествено би могла да си намериш най-подходящия съпруг. Когото си поискаш.
Тя вече не бе бледа, напротив цялата гореше.
— Само защото леля Коко се гордее с мен, не значи, че има намерение да те жени за мен!
— След като приключи с твоите добродетели, ми показа снимките ти. Някои от тях наистина са чудесни. Особено като бебе. Там все още не се заяждаш с никого.
— О, Боже!
Кейти затвори очи.
— Започна да ме разпитва за отношението ми към брака и децата. Направи някои доста явни намеци относно мъжете в моето положение, които се нуждаят от стабилна връзка със стабилна жена. Като теб.
— Добре, стига! Достатъчно! — тя отвори очи. — Леля Коко много често има планове за моето и на сестрите ми бъдеще. Обикновено неосъществими. Ала причината е, че ни обича и се чувства отговорна. Съжалявам, че те е поставила в неудобно положение.
— Не ти разказах всичко това, за да те упреквам или да те карам да се извиняваш — странно развълнуван, той пъхна ръце в джобовете си. Не знаеше къде да ги дене. — Мислех, че ще е най-добре, ако знаеш какво крои, преди… Е добре, де, преди нещо да излезе извън контрол.
— Как така да излезе извън контрол? — повтори Кейти.
— Или пък да остане неразбрано — по дяволите, ама че бъркотия. Щеше да е по-лесно, ако сложеше картите на масата. Никога друг път не беше се помайвал толкова дълго. — Е, след онази нощ осъзнах, че можеш да се защитаваш, в известна степен.
Кейти започна да потропва с пръст по коляното си.
Май че трябва да започна отначало, рече си Трентън.
— Аз вярвам в честността, Кейти, както в работата, така и в личните взаимоотношения. Миналата нощ, въпреки гнева и луната, ние… Бих казал, че загубихме контрол за момент —
— Я чакай да видя дали съм те разбрала правилно. Ти смяташ, че понеже си ме целунал снощи и леля ми те е занимавала цяла сутрин с бебешките ми снимки, аз може би ще си навия на пръста налудничавата идея да стана госпожа Сейнт Джеймс!
Объркан, той прекара ръка през косите си.
— Повече или по-малко. Мислех, че ще е по-добре или поне по-честно, ако ти кажа направо, така че всичко да е ясно. По този начин ти не би могла…
— Да си въобразя каквото и да е или да се възгордея?
— Не ми приписвай думи, които не съм казал.
— Как ли пък бих могла? То човек може ли да вземе думата от теб!
— По дяволите! — беше права и това го ядосваше. — Просто се опитвам да бъда честен с теб, за да няма недоразумения, когато ти кажа, че много ми харесваш.
Тя вдигна вежди, ала беше толкова бясна, че дори не забеляза как Трент се изненада от думите си.
— Добре, разбрах. Вероятно трябва да се разтопя от удоволствие.
— Просто се опитвам да ти обясня фактите.
— И аз ще ти изложа някои факти — Кейти сложи ръка на кръста си. — Ти не ме харесваш. Ти харесваш образа на съвършения и неотразим Сейнт Джеймс Трети. Фантазиите на моята леля, както ги наричаш, са в
