Двамата се гледаха с неприязън, каквато само децата изпитват едно към друго, ако се наложи да стоят затворени в къщи в събота. По мълчаливо съгласие започнаха ръкопашен бой. Когато се затъркаляха по изтъркания килим, леля Коко вдигна молитвено очи към тавана.
Добре, че битката се разиграваше в стаята на Алекс. Тук не можеше да направят големи поразии. Коко се изкушаваше да излезе и да затвори вратата, като ги остави да се избият, ала все пак носеше отговорност.
— Внимавайте, ще се нараните — започна тя старата песен, която всички възрастни пеят на децата. — Спомнете си какво стана миналата седмица, когато Джени ти разкървави носа, Алекс!
— Не ми го разкървави! — извика момчето, като се мъчеше да прикове изплъзващата се Джени към пода.
— Разкървавих ти го! — повтаряше сестра му и се опитваше да направи същото, като риташе с крака.
— Извинете ме — намеси се Трент, застанал на вратата. — Изглежда прекъсвам заниманията ви.
— Никак даже! — леля Коко приглади пухкавата си коса. — Тук се разиграва малка битка. Деца, кажете „здравей“ на господин Сейнт Джеймс.
— Здрасти — рече Алекс, като се опитваше да хване сестра си в капан.
Усмивката на Трент в отговор на поздрава въоръжи леля Коко с вдъхновение.
— Трентън, може ли да те помоля за една услуга? — невинно се усмихна тя.
— Разбира се.
— Момичетата са заети, а аз трябва да свърша едно-две неотложни неща. Ще имаш ли нещо против да наглеждаш децата за малко?
— Да ги наглеждам ли?
— О, те изобщо няма да те затруднят — Коко му се усмихна ослепително, след което се обърна към внуците си. — Джени, не хапи брат си. Калхунови винаги се бият честно. —
— Коко, аз не съм много сигурен дали…
— И не забравяй за сеанса тази вечер — прекъсна го лелята и бързо-бързо излезе от стаята, като го остави сам с двамата разбойника.
Джени и Алекс спряха битката и се втренчиха в него. Те можеха да се биеха със зъби и нокти, но веднага се съюзяваха, без каквото и да е колебание, срещу общия враг.
— Не обичам бавачки — подметна заядливо Алекс.
Трент се завъртя на пети.
— Вече съм сигурен, че и аз не обичам да съм бавачка.
Алекс прегърна сестра си през раменете. А тя обви ръката си около кръста му.
— Ние и двамата не ги обичаме.
Трент кимна с глава. Е, щом мога да се справя с петдесет човека, защо да не мога с две нацупени хлапета, каза си той.
— О’кей.
— Когато ходихме на гости миналото лято в Бостън, имахме бавачка — обяви Джени. — Направихме живота й малък ад.
Трент едва успя да прикрие с кашлица напушващия го смях.
— Наистина ли?
— Така каза татко — присъедини се и Алекс. — Беше направо щастлив да види задниците ни.
Детският цинизъм не бе изненадващ, нито забавен. Трент с мъка потисна надигащия се срещу Бакстър гняв и само кимна с глава. Бакстър Дюмон…
— Аз веднъж заключих моята бавачка в килера и се измъкнах през прозореца — подхвърли той.
Алекс и Джени се спогледаха заинтересовано.
— Това е добра идея — забеляза Алекс.
— Тя вика цели два часа — продължи да импровизира Трентън.
— А ние сложихме змия в леглото на нашата и тя избяга по нощница — гордо заяви Джени и зачака да чуе следващия му подвиг.
— Добра работа.
Ами сега, зачуди се Трентън. Какво друго да измисля?
— Имате ли кукли?
— Те са отвратителни — отговори Джени, не защото не обичаше да играе на кукли, а за да е солидарна с брат си.
— Махам им главите! — Алекс скочи и размаха въображаемата си сабя. — Аз съм пират, а вие сте мои пленници.
— Да, да! Миналия път аз бях пленник! — скочи Джени. — Сега е мой ред да бъда питат!
— Казва се „пират“ и освен това аз си го заплюх пръв!
Тя го блъсна силно.
— Мошеник, мошеник!
— Бебе, бебе! — не й остана длъжен Алекс и върна удара.
— Спрете! — извика Трент, преди да се бяха вкопчили един в друг.
Авторитетният мъжки глас явно подейства и хлапетата замръзнаха на местата си.
— Пиратът ще съм аз — продължи заповеднически той, — а вие двамата ще вървите по дъската с вързани очи, докато не паднете в морето.
Всъщност Трентън се наслаждаваше на играта. Детското им въображение може и да беше малко кръвожадно, ала те играеха честно и според правилата, които той поставяше. Колко ли хора биха се изумили, ако видеха Трентън Сейнт Джеймс Трети да лази по пода и да стреля с воден пистолет. Но той си спомняше какво значи да си затворен цял ден в къщи, защото навън вали дъжд.
След играта на пирати започнаха друга — бандити в космоса, а после играха на индианци. В края на страховитата битка и тримата се търкаляха със смях по пода. Алекс с томахавка в ръка, се преструва толкова дълго на умрял, че накрая наистина заспа.
— Аз спечелих — обяви Джени уморено и както си беше с короната от пера на главата, се търкулна до Трент и също заспа. Така ги намери Кейти.
Дъждът чукаше напевно по стъклата. А долу, в банята, в кофата приспивно капеха капки през дупката на покрива. В детската стая не се чуваше нищо друго, освен равномерно дишане.
Алекс се бе проснал по лице, все още стиснал в ръка оръжието си. Около тях по пода се търкаляха малки колички, няколко пластмасови динозавъра и разбити фигури на човечета. Тя влезе, като внимаваше да не настъпи нещо.
Не беше сигурна какво изпита, когато зърна Трент да спи на пода с племенниците й. Беше сигурна единствено, че ако не беше видяла тази картинка с очите си, никога не би повярвала.
Той беше свалил обувките и вратовръзката си, косата му бе разрошена, а по ризата му личаха следи от вода.
Внезапното подскачане на сърцето й бе съвсем истинско. Изглежда така… мил, помисли си Кейти и веднага прогони мисълта от главата си. Глупости! Абсурд! Мъж като Трентън не може да бъде мил.
Вероятно децата го бяха ударили несъзнателно, мина й през ума и машинално се наведе над него. В този миг той отвори очи. Погледна я изненадано и издаде някакъв звук.
— Какво правиш? — прошепна тя.
— И аз не знам — повдигна леко глава и се огледа. Джени се бе свила до него, с главичка върху ръката му, а Алекс се бе изпружил по цялата си дължина от другата му страна. — Сетих се. И ми се струва, че съм единственият победител.
— Къде е леля Коко?
— Отиде да свърши това-онова. И ме остави да пазя децата.
— Виждам — вдигна вежди Кейти.
— Страхувам се, че тук имаше страшна битка и много убити.
Тя се усмихна, докато отиде да вземе от леглото на Алекс одеяло.
