си от всичко. Особено от цинизма. Според астрологията тази нощ е отлична за спиритически сеанс.
Кейти стисна окуражително ръката му.
— Да освободим мисълта и да отворим сърцата си — нареди Коко. Гласът й бе монотонен. — От известно време чувствам, че баба ми Бианка иска да установи контакт с мен. Това бе нейната лятна къща. Тук е живяла през последната година от живота си. Тук е преживяла своите най-щастливи и най-трагични мигове. Тук е срещнала мъжа, когото е обичала. Тук е загубила живота си. — Тя затвори очи и си пое дъх. — Ние сме тук, бабо, очакваме те. Знаем, че духът ти е неспокоен.
— Имат ли духовете дух? — попита Аманда и получи недоволен поглед от леля си. — Мисля, че въпросът ми не е лишен от смисъл.
— Дръж се прилично — промърмори Сузана. — Продължавай, лельо!
Седяха в пълно мълчание. Само монотонният глас на Коко, прашенето на съчките в огъня и стонът на вятъра нарушаваха тишината.
Съзнанието на Трент изобщо не беше празно. Напротив, бе изпълнено с Кейти. Със спомена как я държи в прегръдката си, със сладкия вкус на устните й. С погледа й, с потъмнелите й, засенчени от чувство и желание очи. Чувство, което той бе събудил в нея.
Заля го вълна от вина.
Тя не беше като Марла, нито като която и да е от жените, с които бе имал връзка през живота си. Беше невинна и открита, въпреки чепатия характер и острия си език. А той се бе възползвал от нея. Това бе непростимо.
Е, вината не беше само негова, напомни си Трент. Кейти бе хубаво, съблазнително момиче. А той беше мъж, в края на краищата. Фактът, че я желаеше физически, бе нещо съвсем нормално.
Вдигна очи и я видя, че му се усмихва. Едва се сдържа да не вдигне ръката й към устните си и да я целуне.
По дяволите! Тази жена бе докоснала нещо дълбоко съкровено. Нещо вътре в него, което бе опазил досега недокоснато от никоя друга.
Когато му се усмихваше, дори когато го ругаеше, тя го караше да чувства по-дълбоко, да я иска по- силно, да я желае по-неистово от всяка друга.
Беше смешно! Те бяха толкова различни. Във всяко едно отношение. А сега, когато ръката й, топла и тънка, лежеше в неговата, Трент я чувстваше по-близка и по-скъпа, от който и да е друг на света.
Можеше дори да си представи как двамата седят на слънчевата лятна тераса и гледат децата си, които играят на поляната. Шумът на морето бе тих и нежен като приспивна песен. Въздухът ухаеше на рози. И на орлови нокти, разбира се, които растяха диви навсякъде, където намереха.
Той премига. Стори му се, че сърцето му спря. Видението бе така ясно и толкова объркващо. Сигурно беше от обстановката. Светлината на свещите, вятърът, светкавиците. Всичко предизвикваше въображението му.
Та Трент изобщо не беше от мъжете, които ще стоят на терасата и ще наблюдават как децата си играят! Той беше бизнесмен, имаше работа да върши. Идеята да се обвърже с един зле възпитан автомонтьор беше направо абсурдна. Студен порив го блъсна по лицето. Огледа се и видя как пламъкът на свещите се полюшва наляво. Става течение, помисли си Трент, като усети студ чак до костите. Тук отвсякъде духа.
Почувства, че Кейти трепери. Когато я погледна, видя че очите й са огромни и тъмни. Пръстите й стискаха здраво неговите.
— Тя е тук! — в гласа на Коко имаше изненада и възбуда. — Сигурна съм.
Едва не освободи ръката си и не наруши кръга. Тя вярваше, всъщност искаше да вярва, че никога преди не бе чувствала така осезателно присъствието на духа.
Усмихна се на Лайла, ала племенницата й стоеше със затворени очи, а на устните й играеше лека усмивка.
— Сигурно се е отворил някой прозорец — обади се Аманда и понечи да провери, но Коко й изсъска да си седи на мястото.
— Нищо подобно! Останете по местата си. Стойте спокойно. Тя е тук. Нима не усещате?
Кейти чувстваше нещо, ала не бе сигурна. Нещо наистина се беше променило. Сякаш някой бе сложил леко ръката си върху нейната и върху ръката на Трент. Студът изчезна и го смени приятна топлина. Толкова осезаема, че погледна през рамо, сигурна, че ще види зад себе си човек. Видя единствено танцуващите пламъчета на свещите и сенките по стените.
— Тя е така объркана — прошепна Кейти, без да осъзнава, че говори. Всички приковаха очи в нея. Дори Лайла.
— Виждаш ли я? — попита шепнешком Коко и стисна пръстите й.
— Не. Това е само… — не можеше да обясни. — Толкова е тъжно. — Не усещаше, че сълзи текат по лицето си. — Нима не чувствате нищо?
Трент чувстваше и това го удиви. Остави го безсловесен. Беше… Нечий копнеж, нечия сърдечна мъка, толкова дълбока, че не можеше да бъде описана. Игра на въображението, каза си той. Силата на внушението. Нищо друго.
— Не спирай! — Коко отчаяно търсеше подходяща процедура. Сега, когато наистина бе станало, тя не знаеше какво да прави. — Мислиш ли, че ще говори чрез теб?
От другата страна на масата Лайла се подсмихна.
— Само ни кажи какво виждаш, скъпа.
— Огърлица — чу се да казва Кейти. — Два реда изумруди, обкръжени с диаманти. Прекрасни са! — очите я заболяха от блясъка им. — Носи ги на шията си, но не мога да видя лицето й. О, тя е толкова нещастна!
— Огърлицата на Калхун — едва преглътна Коко. — Значи е истина!
После свещите трепнаха още веднъж, сякаш някой тежко въздъхна, и отново загоряха равно. В камината се срути дънер и се разпадна на въглени.
— Странно — обади се Аманда, когато ръката на леля й отпусна нейната. — Ще оправя огъня.
— Скъпа? — Сузана гледаше Кейти с тревога и любопитство. — Добре ли си?
— Да. Мисля, че бурята ми действа.
Коко сложи ръка на гърдите си, за да успокои бясно тупкащото си сърце.
— Най-добре да изпием по чаша бренди — тя стана разтреперана и отиде до бюфета.
— Лельо Коко — попита Кейти. — Каква е тази огърлица на Калхун?
— Изумрудите… — Коко извади чашите. — Съществува легенда, която се предава от поколение на поколение в нашето семейство. Знаете част от нея. Как Бианка се влюбила в друг мъж и умряла трагично. Предполагам, че е време да ви кажа останалото.
— Охо! Значи си крила нещо от нас? — Аманда се усмихна, докато отпиваше от чашата си. — Лельо, ти направо ме смайваш!
— Чаках удобния момент. Мисля, че е настъпил — лелята седна на мястото си, като държеше чашата между дланите си и топлеше брендито. — Мълвата говори, че любимият на Бианка бил художник. Един от многото, които в онези години идвали на острова. Сигурно са се срещали, когато Фъргюс не е бил в къщи, което често се случвало. Тяхното не било точно брак по сметка, ама нещо такова. Тя била много по-млада от него и много красива. Ала тъй като Фъргюс унищожил всичките й портрети след смъртта й, няма как да го узнаем.
— Защо? — попита Сузана. — Защо го е направил?
— Вероятно от мъка.
— По-вероятно от ярост — предположи Лайла.
— Във всеки случай — продължи Коко, — той унищожил всичко, свързано с нея. И изумрудите изчезнали. Бил й ги подарил за раждането на Итън, най-малкия й син. Моят баща. — Тя погледна Трент. — Той е бил съвсем мъничък, когато майка му умряла. Затова не си спомняше съвсем ясно всичко. Но бавачката му, която явно е била силно привързана и предана на Бианка, му разказвала често за нея. Тези истории той си спомняше. Тя не обичала огърлицата, ала непрекъснато я носела.
— Нещо като наказание — отново се намеси Лайла. — Или като талисман. — Тя се усмихна на леля си. — Но аз знам за нея отдавна. Виждала съм я, точно както и Кейти я видя тази вечер. — Тя вдигна
