— Кой победи?
— Джени обяви победа — Трент внимателно измъкна ръката си изпод главичката й. — Макар че Алекс не бе съгласен.
— Не се и съмнявам.
— Какво ще ги правим сега?
— Ще ги оставим да спят, разбира се.
Той се усмихна.
— Не, имах пред вид трябва ли да ги пренесем в леглата им.
— Няма смисъл — Кейти зави децата така, както спяха на пода. — Тук са си много добре. — Изведнъж й се прииска неистово да го прегърне през кръста и да сложи глава на гърдите му. — Много мило от твоя страна да си предложиш услугите и да ги наглеждаш.
— Ще бъде по-точно ако кажем, че бях изнуден.
— Значи още по-мило.
Трентън я настигна до вратата.
— Няма да е лошо да изпия едно кафе.
Тя се поколеба за миг.
— Добре. Ще ти направя. Мисля, че си заслужил.
Докато слизаха по стълбите, Кейти го погледна през рамо.
— И защо ризата ти е толкова мокра?
— О, това бе директно попадение със смъртоносни лъчи от воден пистолет. Как мина денят ти?
— Е, не чак толкова забавно като твоя — тя влезе в кухнята и отиде при печката. — Сглобих един двигател. — Когато кафето започна да тече, Кейти запали огън в камината. Косата й бе мокра от дъжда, забеляза той. Не беше лиричен, ала неочаквано и за самия себе си помисли, че водните капчици блестят като диаманти.
Винаги бе предпочитал жени с дълги коси. Смяташе, че е по-женствено, по-съблазнително. А сега… Хм, тази къса прическа така й приличаше. Откриваше изящния й врат и чудесно обграждаше като в рамка прекрасната й бяла кожа.
— Какво си ме зяпнал?
Трент премига стреснато и тръсна глава.
— Нищо. Извинявай, бях се замислил. Много е… Как да кажа, уютно, когато в кухнята има камина.
— Ъхъ — изглежда странен, помисли си тя. Може би защото е без вратовръзка. — Искаш ли мляко?
— Не, обичам го черно.
Ръката й го докосна случайно. Този път не се отдръпна като опарена.
— Не каза ли леля ми къде отива?
Сигурно във въздуха има статично електричество, помисли си той. Как иначе можеше да си обясни искрата, която разтърси ръката му, когато го докосна Кейти?
— Не съвсем. Но няма значение, децата се забавляваха.
Тя го погледна и му подаде каната с кафе.
— Мисля, че и ти също.
— Да, така е. Отдавна не съм играл с деца, ала тези двамата направо ме съсипаха.
— Сузана има страхотно майчино чувство — Кейти се настани удобно срещу него. — Опитваше се да възпитава още мен. Как е колата, върви ли?
— От месеци не е била толкова добре! — Трент вдигна каната в знак на поздрав. — Признавам си, изобщо не забелязвах, че нещо не е наред, докато ти не я оправи. Наистина не разбирам нищо от двигатели.
— Не се притеснявай. И аз не разбирам нищо от хотели.
— Съжалявам, че те нямаше, когато отидох да я взема. Ханк ми каза, че си на вечеря. Надявам се, че си прекарала добре. Върна се доста късно.
— Винаги прекарвам добре с Фини — тя се обърна да вземе буркана със сладкиши. Предложи му, а Трент се опита да потисне неясното чувство на ревност, което го обзе.
— Стар приятел?
— Може и така да се каже — Кейти си пое дълбоко дъх и реши да проведе разговора, за който си бе мислила през целия ден. — Искам да уточним нещата, за които говорихме.
— Не е необходимо. Всичко ми е ясно.
— Бих могла да не бъда толкова груба.
Той наклони глава и я загледа замислено.
— Можеш ли?
— Мисля, че да — твърдо решена да постави всичко на мястото му, тя бутна чашата с кафе настрани. — Бях объркана, а когато съм объркана винаги се ядосвам. Толкова е сложно.
Можеше да долови съвсем ясно колко бе нещастна. Говореше със същия глас, с който бе говорила на Сузана предната вечер.
— Май започвам да те разбирам.
Кейт го погледна и въздъхна.
— Във всеки случай, нищо не мога да направя, освен да негодувам срещу факта, че искаш да купиш къщата или че ние ще ти позволим да го направиш. Ала това е нещо отделно от маневрите на леля ми. Осъзнах едва след като ми мина ядът, че си бил толкова объркан, колкото и аз самата. Но ти беше така противно учтив!
— Лош навик.
— Каза ми вече — тя му подаде половин бисквитка. — Ако не беше онази целувка…
— Тя бе като масло в огъня. Ала след като вече ти се бях извинил, мислех, че ще можем да говорим като разумни хора.
— Не исках да ми се извиняваш — промърмори Кейти. — Нито тогава, нито сега.
— Разбирам.
— Не, нищо не разбираш! Просто искам да кажа, че извинение не беше необходимо. Може да не съм от твоята черга, нито да съм толкова умна като жените, с които си имаш вземане-даване, но не съм толкова глупава, че да започна да строя пясъчни кули заради някаква си целувка — тя отново се ядоса. Взе си още веднъж дълбоко дъх и се опита да се успокои. — Просто се опитвам да забравя и целувката, и нашия разговор. Напълно и окончателно. Ако стане така, че ще вършим заедно някаква работа, най-добре ще бъде за всички да се държим цивилизовано.
— Така те харесвам.
— Как?
— Когато не се опитваш да ме набиеш.
Кейти допи кафето си и се усмихна.
— Не разчитай много на това. Калхунови винаги са имали ужасен характер.
— Добре, че ме предупреди. Е, сключваме ли примирие?
— Съгласна. Искаш ли още бисквитки?
Трент отново я гледаше с оня отнесен поглед, забеляза тя. А когато протегна ръка и я прокара през косите й, очите й щяха да изскочат от изненада.
— Какво правиш?
— Косата ти е мокра. Мирише на мокри цветя.
— Трент…
— Да? — усмихна се той.
— Не мисля, че това е най-добрият начин да уредим всичко.
— Вероятно не е — ала пръстите му продължиха и стигнаха до врата й. Усети как потръпна. — Не мога да те изхвърля от мисълта си. Не мога да се преборя с непреодолимото си желание да те докосна. Чудя се защо.
— Защото те дразня — сви устни Кейт.
— Виж, това е абсолютно вярно. Без никакво съмнение — Трент притисна пръстите си към врата й и я приближи към себе си. — Но не точно по начина, по който си мислиш. — Ръката му се плъзна по яката на
