работната й джинсова риза и я хвана за брадичката. — Че защо инак ще изпитвам непреодолимо желание да те докосвам всеки път, когато си наблизо?
— Не знам — пръстите му, леки и нежни, слязоха надолу до мястото, където пулсът й щеше да пробие кожата. — Бих искала да не го правиш.
— Кое?
— Това, да ме докосваш.
Той продължи да плъзга ръката си, докато стигна бинтованите й пръсти. Взе ги и ги вдигна към устните си.
— Защо?
— Защото ме изнервя.
В очите му проблесна нещо. И те станаха още по-тъмни, почти черни.
— Не мислиш ли, че ме предизвикваш?
— Дори не знам как се прави.
Очите й се затвориха, а от гърлото й се изтръгна приглушен стон, когато устните му докоснаха леко брадичката й.
— Орлови нокти — прошепна Трент и я придърпа още по-близо. А винаги си беше мислил, че са толкова обикновени цветя. — Направо мога да ги вкуся. Диви и сладки.
Мускулите й се разтопиха и превърнаха в памук, когато устата му намери нейната. Ала този път, в сравнение с първия, бе по-мека, по-нежна. Беше й ясно, че го прави заради нея. Част от съзнанието й казваше да го отблъсне. Но дори и то бе залято от вълната на желание и копнеж.
— Катрин — прошепна той. Държеше лицето й между дланите си и изпиваше устните й. — Целуни ме.
Искаше да го отблъсне с ръка, да се изтръгне и да избяга. Вместо това се притисна в прегръдката му и устните й се сляха с неговите.
Пръстите му се стегнаха и я придърпаха още по-плътно. Не можеше да мисли за нищо. Не искаше и да мисли за нищо. Не го интересуваха последици, правила, закони, поведение. За пръв път в живота си искаше единствено и само да чувства. Да се остави на това силно и сладко усещане, което го изпълваше. Беше повече от всичко, за което един мъж можеше да мечтае.
Тя беше силна. Винаги е била силна. Ала не достатъчно, че да се противопостави и устои на желанието. Това беше мига, който бе чакала през живота си. Когато обви ръце в прегръдка около него, осъзна, че това бе моментът.
Огънят пращеше в огнището. Навън дъждът продължаваше да чука по стъклата. Във въздуха се носеше лек аромат от сушени рози, които Лайла бе пръснала из къщата. Ръцете му бяха така силни и уверени, и въпреки това нежни. Нещо, което не бе очаквала от него.
Щеше да си спомня всичко това, всяка подробност, както и тъмното изкушение, към което я приканваше устата му, и името си, което чуваше прошепнато в ухото си.
Трент леко я отдръпна. Трепереше, въпреки че се опитваше да не се издаде. Видя я как облиза с език долната си устна, сякаш да запази вкуса на последната целувка. Този малък, интимен жест направо отне и последните му съпротивителни сили.
— Без извинения този път — рече с дрезгав глас той. Отново докосна устните й. — Искам те. Искам да правя любов с теб.
— Да — произнесе Кейт като насън. Устните й се сляха с неговите. — Да.
— Кога? — зарови глава в косите й Трент. — Къде?
— Не знам — тя затвори очи. — Не мога да мисля.
— Недей! — целуваше слепоочията й, бузите й, челото, устните. — Сега не е време за мислене.
— Сигурно ще бъде страхотно!
— Ще бъде! Ще ти покажа!
Кейт му вярваше. Вярваше на думите му и на това, което виждаше в очите му.
— Просто не мога да повярвам, че всичко това става с мен — прегърна го силно и се притисна към него. — Че искам да бъда с някого през целия си живот. И това си ти.
Ръката му спря насред косата й.
— През целия си живот ли?
Със съзнание, замъглено от любов, Кейт отново се притисна към него.
— Мислех, че ще се страхувам първия път, а не е така. Не и с теб.
— Първият път ли?
Значи не го беше правила досега! Как можеше да е толкова глупав? Беше различил нейната неопитност, но не беше си и помислил, че е до такава степен невинна. А той я съблазняваше в собствената й кухня! И се опитваше да я прелъсти!
— Кейти!
— Жаден съм… — неочаквано на вратата се появи Алекс.
Те подскочиха като ужилени и се разделиха. Детето ги изгледа подозрително.
— Вие какво правите? Уф, толкова е отвратително! Пълен боклук! — той хвърли към Трент поглед, пълен с разбиране. — Не разбирам защо мъжете все гледат да целуват момичетата.
— Свиква се с вкуса им — увери го Трент. — Ще ти дадем нещо за пиене, а после ще ме оставиш ли да поговоря с леля ти? Насаме.
— Още боклук ли?
— Къде има боклук? — попита Аманда, като нахълта в кухнята по своя особен начин. Това момиче не вървеше, а летеше като вятър.
— Никъде! — Кейти грабна чашата си.
— Ама че противен ден! — заоплаква се сестра й и си взе бисквита от купата.
След две секунди дойде и Сузана, последвана от Лайла. Кухнята се изпълни с женски смях и парфюм. И Трент разбра, че бе изтървал момента.
Когато Кейти му се усмихна, той със страх си помисли, че май бе изгубил ума си по нея. Щеше да загуби и главата си. Може би.
Шеста глава
Трент за пръв път щеше да присъства на спиритически сеанс. Надяваше се да е и за последен. Просто нямаше никакъв подходящ начин да откаже. Когато подхвърли, с надеждата да се измъкне, че това според него е семейна работа, Коко се разсмя и го потупа майчински по бузата.
— Скъпи мой, хич и не мисли да се измъкваш. Кой знае, може би духът ще избере точно теб, за да говори тази нощ.
Тази възможност никак не го зарадва.
След като сложиха децата да спят, всички се събраха около масата в трапезарията. Трент се присъедини неохотно, но нямаше как. Сцената бе подредена.
На бюфета трепкаха дузина свещи. Още три горяха в центъра на масата. Дори природата бе в унисон с настроението. Навън дъждът се бе превърнал в мокър, рядък сняг, развяван от силния вятър като погребален покров. От време навреме прогърмяваха оглушителни гръмотевици, а небето се раздираше от светкавици. Мистично.
Беше тъмна, бурна нощ, напълно подходяща за случая, помисли си Трент с някакъв фатализъм, когато седна край масата.
Коко, слава Богу, не беше с тюрбан и шал на ресни, както се беше опасявал. Бе изрядно облечена и нагласена. На врата й висеше голям аметист, с който си играеше нервно.
— И така, деца — нареди тя, — сложете ръцете си на масата и направете кръг.
Когато Кейти хвана ръката му, вятърът заблъска по прозореца. Лелята хвана другата му ръка. Точно срещу него Аманда му се усмихна съчувствено, хващайки ръцете на леля си и Сузана.
— Не се безпокой, Трент — рече му тя. — Духовете Калхун винаги се държат прилично в компания.
— Трябва да се съсредоточиш — обясни Лайла, която затваряше кръга между най-голямата и най- малката сестра. — Съсредоточаването е основно и много важно нещо. Трябва само да изпразниш мисълта
