цялата. Заоблените й нокти се впиха в раменете му, а сетне и ръцете, и тялото й се отпуснаха.
— Меган… Боже… — Тя бе толкова гореща, толкова влажна. Нейт притисна устни към гърлото й, докато се опитваше да овладее собственото си дишане. Да достави удоволствие на някоя жена бе винаги част от неговото удоволствие. Ала никога не се бе чувствал като в този момент. Никога преди. Сякаш бе крал и просяк едновременно.
Неосъзнатият й ответ го възбуди невероятно. Можеше само да я докосва, да се наслаждава на чувствените вълни и да усеща как всеки нерв в тялото му бе готов да избухне.
Искаше да й даде още. Трябваше да й даде още. Овладя собственото си изгарящо желание и навлезе в нея бавно, замаян от тръпките, които я разтърсваха, от накъсаната й въздишка.
Не биваше да забравя нито за момент, че Меган бе дребна, с фини кости и нежна кожа. Беше невинна и недокосвана, също като девствена. Кръвта пулсираше в главата му, в сърцето, в слабините, той навлизаше в нея бавно, внимателно, а ръцете му се свиха в юмруци до нея, заради страха да не я нарани.
Усети как тялото й се свива, усети как удоволствието я разтърсва отново. Тогава тя изрече името му.
Притисна устни към нейните отново и я последва във вихреното пътешествие.
Дъждът отвън все още барабанеше монотонно. Докато бавно се връщаше към действителността, Меган чу постоянното ромолене по покрива. Остана да лежи неподвижно, ръката й вплетена в косата на Натаниъл, тялото й блажено отпуснато. Усети, че бе усмихната.
Започна да си тананика.
Той се размърда и мързеливо се подпря на лакът.
— Какво правиш?
— Пея си. Нещо такова.
Усмихна се широко при тези думи, без да откъсва поглед от нея.
— Харесва ми как изглеждаш, сладурче.
— И на мен започва да ми харесва как ти изглеждаш. — Тя проследи трапчинката на бралата му с пръст. Сведе очи. — Всичко беше наред, нали?
— Моля? — Нейт зачака и разумно сдържа смеха си, докато Меган отново го погледна. — А, това ли? Разбира се, като за начало беше добре.
Тя отвори уста, затвори я отново с нещо като тананикане, което не бе точно музика.
— Можеше да бъдеш малко по-любезен…
— А ти можеш да бъдеш по-малко глупава. — Целуна намръщената й уста. — Да се любиш не е като да си на състезание, Мег. Тук не получаваш оценка.
— Исках да кажа… Няма значение.
— Това, което искаше да кажеш… — Той я преобърна така, че да остане върху него. — По скалата от едно до десет…
— Престани, Натаниъл. — Тя отпусна буза на гърдите му. — Не ми е приятно, когато ме караш да се чувствам толкова глупаво.
— На мен пък ми е приятно. — Той прокара нежно ръка по гърба й. — Обичам да те карам да се чувстваш глупаво. Обичам да те карам да чувстваш.
Нейт за малко не изрече „Обичам те“ след тези думи. Само че Меган нямаше да го приеме. Самият той трудно би го приел.
— Така ли? — Тя продължаваше да притиска страната си към сърцето му. — Караш ме да изпитвам неща, които никога до този ден не бях изпитвала. Страхувах се.
Очите му се замъглиха от тревога.
— Не искам да се боиш от мен.
— Страхувах се от себе си — поправи го Меган. — От нас. Страхувах се да допусна подобно нещо да ми се случи. Сега се радвам. — Оказа се, че бе по-лесно, отколкото си мислеше, да се извие леко, за да го погледне и да се усмихне, за да притисне устни към неговите. За момент й се стори, че Нейт се отдръпва, но реши, че това бяха глупости, породени от несигурност, и го целуна отново.
Той целият бе нащрек. Как бе възможно да я желае отново, така отчаяно, толкова скоро, чудеше се Нейт. Как да устои на тези нейни сладки изкусителни устни.
— Ако продължаваш така — успя да каже той, — ще се случи отново.
Трънката на възбуда бе великолепна.
— Добре. — Тя сведе отново устни, за да подразни неговите, да открие езика му. Удивена, че я очаква още, Меган изпъшка тихо, когато Нейт се претърколи върху нея и плени властно устните й.
Отначало се остави на дивото желание, като се наслаждаваше на кожата й и прокарваше ръка през разрошената й коса, докато най-сетне откри гърлото й.
Тя простена и се намести под него. Въздъхна.
Той се дръпна и се отпусна настрани по гръб, сетне се прокле, а сърцето му едва успяваше да следва дивия ритъм на кръвта.
Объркана, тръпнеща от новото и непознато за нея желание, Меган леко покри ръката му със своята. Нейт се отдръпна.
— Недей. — Командата прозвуча грубо. — Дай ми минута.
Очите й угаснаха.
— Извинявай. Нещо нередно ли направих?
— Не, нищо. — Той прокара длани през лицето си и се изправи. — Просто не съм готов. Виж, защо не отидеш и не направиш нещо за хапване?
Нейт бе на сантиметри от нея. Все едно че бе на километри и тя усети острото бодване на отхвърлянето.
— Както кажеш. — Гласът й отново бе станал хладен и спокоен. — А и аз трябва да тръгвам. Трябва да прибера Кевин.
— Кевин с добре.
— Въпреки това. — Меган прибра косата си с пръсти и се опита да я заглади. Много й се искаше да намери нещо, с което да прикрие голотата си.
— Да не си посмяла да затвориш тази врата. — Той се постара да потисне яда си и опасната напираща страст.
— Не съм затворила никаква врата. Мислех си… Искам да кажа… Предполагах, че искаш да остана. След като не искаш…
— Разбира се, че искам да останеш. По дяволите, Меган. — Нейт се втурни към нея и не се изненада, че тя се отдръпна рязко. — Просто исках една проклета минута. Мога жива да те изям, толкова много те желая.
Сякаш, за да се защити, Меган прикри гърдите си с ръце.
— Не те разбирам.
— Дяволите да го вземат, естествено, че не ме разбираш. — Той се постара да се овладее, ала бе на ръба. — Всичко ще бъде наред, Мег, стига да изчакаш да си събера ума.
— За какво говориш?
В раздразнението си Нейт сграбчи ръката й и я притисна в своята.
— Ръцете ми са прекалено големи, Меган. Наследил съм ги от баща си. Знам и правилни, и неправилни начини да ги използвам.
Очите му блестяха, също като наточен меч. Това трябваше да я уплаши, но напротив, възбуди я нетърпимо.
— Ти се боиш от мен? — попити тихо тя — Страхуваш се да не ме нараниш?
— Няма да те нараня. — Той отпусни ръка и се подпря на юмрук на леглото.
— Знам, че няма. — Меган повдигна пръсти и то докосна по бузата. Челюстта му бе стегната и сякаш настояваше за успокоение и нежност. В него лежеше скрита сила, осъзна тя, сила, която дори не бе предполагала, че Нейт притежава. Зачуди се какво ли би станало, ако освободеше тази сила… — Ти ме желаеш. — Съвсем безразсъдно тя пристъпи напред, докато устните й покриха неговите. — Искаш да ме докосваш. — Вдигна свитата в юмрук ръка към гърдите си, а сърцето й биеше до пръсване, докато пръстите
