му се разтваряха и обгръщаха плътта й. — Искаш и аз да те докосвам. — Ръцете й се плъзнаха по гърлите му и Меган усети как мускулите на стомаха му потръпнаха. Толкова много сила, каза си тя, така умело обуздана. Ами ако веригите бъдат прерязани? Искаше да разбере. — Люби ме сега, Натаниъл. — Със спуснати клепки Меган обви врата му с ръце и притисни пламналото си тяло към неговото. — Покажи ми колко силно ме желаеш.
Той едва се удържаше, докато се вглеждаше в сочните й устни. Щеше да бъде достатъчно, ако я накараше отново да полети.
Ала тя се бе научила бързо. Когато се опита да я приласкае, Меган се отдръпна. Когато се опита да бъде нежен, тя подивя.
С тихо изречени клетва Нейт коленичи до нея. И устата му полудя.
Меган отвръщаше на всяко негово движение, на всяко отчаяно стенание. Ръцете му бяха навсякъде, твърди, властни, изискващи. Вече нямаше спокойствие, беше се разразила буря, която завихри и в двамата разяждаща нужда.
Той не бе в състояние да спре, не се интересуваше повече от контрол. Тя бе негова и Господ му бе свидетел, че щеше да е цялата негова. С нещо като ръмжене стисна ръцете й над главата и я зацелува.
Меган се изви като лък, замята се, но Нейт бе като похитител, езикът му преоткриваше всяко местенце, докато тя стенеше.
Меган също бе готова и възпламенена, устата й също толкова дръзка и ненаситна, като неговата.
Той навлезе в нея, силно, дълбоко и изсъска от удоволствие, очите му тъмни като сгъстяващия се мрак. Ръцете му я притиснаха, когато Меган се изви, за да го посрещне.
Тя нямаше да успее да забрави бързината, с която настъпваше опияняващата свобода на този невероятен акт. Нямаше никога да забрави усещането за власт, когато и двамата преминаха отвъд ръба и полетяха.
Сигурно бе заспала. Когато се събуди, откри, че лежи по корем по средата на леглото Дъждът бе спрял, а нощта бе настъпила. Когато умът й се проясни, усети десетки малки болки, смесени с чувство на възторг и задоволство.
Прииска й се да се обърна по гръб, ала се изискваше прекалено голямо усилие. Вместо тона протегна ръце и опипа разхвърляното легло, вече усетила, че него го нямаше.
Чу хитрото подсвиркване на птицата.
— Нали знаеш как се свирука, Стив?
Все още се смееше, когато Натаниъл се върна в стаята.
— Ти какво, да не би да му пускаш стари филми всеки ден?
— Той е фен на Богарт. Това е истината. — Меган бе учудена, че той се чувстваше неудобно да държи подноса с вечерята, докато една гола жена се протягаше в леглото му. — С хубав белег си се сдобила, сладурче.
Беше прекалено щастлива, за де се притесни, когато забеляза къде гледа Нейт.
— Заслужила съм си го. И твоят дракон си го бива.
— Бях на осемнадесет, глупав и доста подпийнал с бира. Но май и аз си го заслужих.
— Отива ти. А там какво има?
— Реших, че си огладняла.
— Умирам от глад. — Подпря се на лакти и му се усмихна. — Мирише страхотно. Не знаех, че можеш да готвиш.
— Аз не мога. Холандеца обаче може. Отмъквам разни остатъци от къщата и после ги оправям, като се върна.
— Оправяш ли ги?
— Пъхвам ги в микровълновата. — Той постави подноса върху сандъка пред леглото. — Има пиле и вино.
— М-м-м… — Тя се надигна достатъчно, за да надзърне в подноса. — Изглежда страхотно. Само че аз наистина трябва да взема Кевин.
— Вече говорих със Сузана. — Зачуди се дали ще успее да я убеди да хапне вечеря така, както беше, гола. — Ако не и се обадиш, Кевин ще спи у тях.
— А-ха. Ами…
— Тя каза, че с Алекс и Джени са се задълбочили във видео игри.
— Значи, ако се обадя, ще разваля веселбата.
— Горе-долу — Нейт приседна на леглото и прокара пръст по гръбнака й. — Така че, какво ще кажеш? Спи при мен тази вечер.
— Дори четка за зъби нямам.
— Ще ти намеря — Откъсна парче пиле и й го подаде в устата.
— О! — Меган преглътна и изпусна въздух. — Люто.
— Да. — Той се приведе напред, за да вкуси устните й, а след това й подаде чаша вино. — Така по- добре ли е?
— Прекрасно е.
Нейт наведе чашата така, че няколко капки вино се плъзнаха по рамото й.
— О-па. Най-добре да изчистя това. — Облиза бързите капки. — Какво да направя, за да те убедя да останеш?
Тя забрави за храната и се отпусна в ръцете му.
— Вече го направи.
На сутринта мъглата се бе разсеяла. Натаниъл наблюдаваше как Меган си вдига косата, осветена от лъч светлина. Не издържа и се приближи зад нея, за да я целуне по врата.
Моментът му се стори толкова мил, така ежедневен и интимен, че бе готов да го превърне в навик.
— Много ми харесва как се гласиш, сладурче.
— Да се глася ли? — Любопитните й очи срещнаха неговите в огледалото. Беше с костюма от предишния ден — вече доста поомачкан. Гримът й беше доста оскъден, макар че разполагаше с несесер с необходимото в чантата; само косата й създаваше проблеми, тъй като си бе разпиляла някъде част от фибите.
— Като сега. Като някоя кокона, застанала на прозореца.
— Кокона ли? — Тя за малко не се задави. — Разбира се, че не съм кокона.
— Но пък на мен много ми харесваш. — За да й докаже думите си, той си проправи път с устни чак до ухото й.
— Забелязвам. — Обърна се и постави длани на гърдите му, за да го спре. — Трябва да вървя.
— И аз. Сигурно няма да успея да те убедя да дойдеш с мен.
— За да гледам китовете ли? — Меган наведе глава. — Колкото и аз мога да те убедя да седнеш с мен в офиса и цял ден да правим сметки.
Нейт се намръщи.
— Май няма да стане. А довечера?
Много й се искаше, копнееше, нямаше търпение.
— Не мога да оставя Кевин. Няма как да прекарвам нощите си с теб, а той да е другаде.
— Помислих и за това. Казах си, че ако оставиш вратата на терасата отворена…
— Ти ще се промъкнеш — довърши вместо него тя.
— Точно така.
— Правилно мислиш. — Засмя се и се отдръпна. — А ти ще ме закараш ли до колата ми?
— Става. — Пое ръката й и заедно заслизаха по стълбите. — Меган… — Не му беше приятно да повдига този въпрос, докато слънцето грееше, а настроените му бе така приповдигнато. — Ако отново имаш проблем с Дюмонт, ако се опита да се свърже с теб или с Кевин, ако се обади, ако дори посмее да изпрати димен сигнал, каквото и да е, искам веднага да ми кажеш.
Тя стисна ръката му.
