— Едва ли ще посмее след онзи пердах, който му хвърли. Не се притеснявай, Натаниъл, мога и сама да се справя с Бакстър.
— Откъсни му главата — предложи Бърди, ала Нейт не се усмихна.
— Не става въпрос дали можеш, или не можеш да се справиш. — Той отвори вратата и излезе навън. — Може би не смяташ така, но тази нощ ми дава правото да се грижа и за теб, и за момчето ти. Така и смятам да направя. Значи, слушай ме много внимателно! — Нейт й отвори вратата на колата. — Или ще ми обещаеш, че ще ми кажеш, или тръгвам след него още сега.
Меган понечи да възрази, ала веднага си спомни изражението по лицето на Натаниъл, когато бе запратил Бакстър в стената, и се спря.
— Наистина ли ще го направиш?
— Бъди сигурна.
Опита се да разграничи раздразнението от удоволствието, че има кой да я защити. Не успя.
— Много ти благодаря за загрижеността, но не съм сигурна, че я искам. Отдавна се грижа сама и за себе си, и за Кевин.
— Нещата се променят.
— Да — отвърна внимателно тя и се зачуди какво ли се таи зад тези спокойни не трепващи сиви очи. — Само че се чувствам по-спокойна, когато промените са по-бавни.
— Старая се да следвам твоите крачки, Мег. — Колкото и да се дразнеше, каза си той, налагаше се да не го показва. — Едно простичко да или не ще свърши работа.
Не можеше да мисли единствено за себе си. Ами Кевин… А Натаниъл предлагаше и на двамата крепката си ръка. Гордостта не означаваше нищо в сравнение със спокойствието на сина й.
Без сама да разбира какво точно я забавлява, тя се обърна усмихната към него, щом Нейт седна зад волана.
— Притежаваш удивителната способност да си постигаш своето. А когато все пак го постигнеш, го приемаш като нещо неизбежно.
— Обикновено е така — Той излезе на заден от алеята и се отправи към „Шипшейп“.
Очакваха ги посрещачи. Холт, и за изненада на Меган, брат й Слоун.
— Оставих децата в Кулите — каза Холт, преди още тя да го бе попитала. — И кучето ти е там, Нейт.
— Благодаря. — Едва слязла, Слоун я стисна за раменете и се взря в очите й.
— Добре ли си? Защо, по дяволите, не ми се обади? Той направи ли ти нещо?
— Добре съм, Слоун, добре съм. — Инстинктивно обрамчи лицето му с длани и го целуна. — Не се обадих, защото тук имаше двама рицари на бели коне, които се впуснаха да ме защитават. Може и да ми е направил нещо, ала и моите юмруци го застигнаха. Мисля, че му разцепих устата.
Слоун изрече нещо твърде неприятно по адрес на Дюмонт и прегърна Меган.
— Трябваше да го убия още първия път, когато ми разказа за него.
— Престани. — Тя притисна буза към неговата. — Свърши се. Искам просто да го забравим Кевин не бива да разбира за това. Хайде, ще те закарам до къщата.
— Имам малко работа. — Той погледна ледено Натаниъл над рамото на сестра си. — Ти върви, Мег. Аз ще дойда малко по-късно.
— Добре. — Тя го целуна отново. — Холт, още веднъж благодаря, че се погрижихте за Кевин.
— Няма проблем. — Холт подпря бузата си с език, когато Натаниъл прегърна Меган за дълга страстна целувка. Щом забеляза присвитите очи на Слоун, прехапа език, за да не се разсмее.
— Ще се видим, сладурче.
Меган се изчерви и прочисти гърлото си.
— Да… Добре. Чао.
Натаниъл натъпка палци в джобовете си и зачака тя да потегли и да се скрие от погледа им, за да се обърне към Слоун.
— Доколкото разбирам, искаш да говориш с мен.
— Много правилно си разбрал, мътните го взели.
— Ще трябва да се качим на мостика. Предстои ни туристическа обиколка.
— А рефер не ви ли е необходим? — предложи Холт и си спечели два смъртоносни погледа. — Колко лошо. Хич не ми се искаше да изпусна забавата.
Едва сдържащ гнева си, Слоун последва Натаниъл на корабчето и го изчака нетърпеливо да даде заповеди. Щом се качиха на мостика, Натаниъл прегледа картите и освободи помощника.
— Ако са ти необходими повече от петнадесет минути, ще трябва да пътуваш с мен.
— Не бързам. — Слоун се приближи и застана с разкрачени крака като стрелец, изправил се по обедно време срещу противника — Ти какво, по дяволите, правиш със сестра ми?
— Мислех, че и сам си се сетил — отвърна хладно Натаниъл.
Слоун оголи зъби.
— Ако си въобразяваш, че ще си седя безучастно и ще гледам, докато ти действаш, много си се объркал. Нямаше ме, когато се забърка с Дюмонт, но сега не мърдам.
— Аз не съм Дюмонт. — Натаниъл бе готов да избухне, да пламне като суха съчка. — Да не би да искаш на мен да си го изкараш заради това, което той й е причинил навремето? Още откакто заварих оня гал да я подмята, и на мен ми трябва някой, дето ще изяде боя. Ако си решил да ме нападаш, давай — предизвика го той. — Хайде, давай.
Въпреки че поканата бе отправена към първичните мъжки инстинкти, Слоун се отдръпна.
— Как така я е подмятал?
— Буквално каквото казах. Беше я подпрял на стената. — Обзе го заслепяваща ярост. — Мислех си да го убия, ала Мег едва ли щеше да го понесе.
Слоун си пое дълбоко въздух, за да се успокой.
— Затова реши да го хвърлиш от кея.
— Е, първо го фраснах няколко пъти и реших, че ако може да плува, има шансове да оцелее.
Успокоен и благодарен, Слоун кимна.
— Холт си е казал няколко думи с него, когато е извлякъл жалкия си задник от водата. Те и преди са имали взимане-даване. — Само той бе изпуснал шанса, помнели си с отвращение Слоун. — Едва ли Дюмонт ще се върне и ще рискува да се натъкне на някой от нас. — Слоун знаеше, че това трябва да го радва, но съжаляваше, че не бе успял да даде и своя принос.
— Благодаря ти, че си се погрижил за нея — каза той, без да крие напрежението си. — Ала това не значи, че ще оставя другото просто така. Тя е разтревожена, уязвима. Не харесвам мъжете, които се възползват от това.
— Дадох й сухи дрехи и й направих чай — изсъска през зъби Натаниъл. — Нещата щяха да си останат така, ако Мег не бе пожелала друго. Сама избра да остане при мен.
— Няма да позволя отново да бъде наранена. Може, като я гледаш, да си мислиш, че е свободна жена, но тя ми е сестра.
— Аз съм влюбен в твоята сестра. — Натаниъл се врътна рязко, когато вратата се отвори.
— Готови да вдигаме котва, Капитане.
— Вдигайте. — Той изруга под носа си и се приближи до руля.
Слоун отстъпи, докато другият мъж даваше заповеди и извеждаше корабчето от залива.
— Ще повториш ли какво каза?
— Да не би да не разбираш английски? — сопна му се Натаниъл. — Казах ти, че съм влюбен в нея, по дяволите.
— Виж ти. — Доста стреснат, Слоун се отпусна на една от пейките. Искаше му се да премисли чутото. Все пак…
Меган почти не познаваше този човек. А пък той самият се бе влюбил в Аманда също толкова бързо. Ако можеше сам да избере мъж за сестра си, щеше да е някой, който много прилича на Натаниъл Фюри. — А ти каза ли й го? — попита Слоун по-меко.
— Я върви по дяволите.
— Значи не си — реши той и прехвърли глезена на единия си крак върху другото коляно. — А тя изпитва
