ли същото към теб?
— Ще започне — измърмори Натаниъл. — Просто й трябва повече време, за да го разбере.
— Мег така ли каза?
— Аз го казвам. — Натаниъл прикри разочарованието си, като прокара пръсти през косата си. — Виж, О’Райли, или си гледай проклетата работа, или ми прасни един. Вече ми писна.
Слоун се усмихна бавно и спокойно.
— Ти си луд по нея, нали? — Натаниъл изръмжа и остана загледан в морето. — Ами Кевин? — Слоун не откъсваше поглед от профила на Натаниъл, докато го разпитваше. — За някои може да е проблем да гледат детето на друг мъж.
— Кевин е син на Меган. — Очите му гневно се стрелнаха към Слоун. — Ще бъде и мой.
Слоун почака за момент, преди да зададе следващия си въпрос.
— Значи ще приемеш цялата тумба?
— Точно така. — Натаниъл извади пура и я запали. — За теб това проблем ли е?
— Не бих казал. — Слоун се ухили и прие предложената му с известно закъснение пура. — Ала ти може и да имаш. Сестра ми е ужасно упорита жена. Но след като си почти член на семейството, мога да ти предложа помощта си.
По устните на Натаниъл най-сетне трепна усмивка.
— Благодаря, ала предпочитам сам да си върша работата.
— Както прецениш. — Слоун се отпусна, за да се наслади на пътуването.
— Сигурна ли си, че си добре?
Едва прекрачила прага на Кулите, бе обградена от загриженост.
— Съвсем добре, наистина. — Протестите й не възпряха представителките на семейство Калхун да я завлекат в кухнята и да й предложат съчувствие и чай. — Просто беше прекалено стряскащо.
— Когато някой вреди на една от нас, значи вреди на всичките — уведоми я Кейкей.
Тя погледна навън, към децата, заиграли се весело в двора.
— Много ви благодаря. Наистина много. Но вече няма за какво да се притесняваме.
— Няма и да има. — Колийн влезе в стаята и ги огледа всички. — Какво сте се надвесили над момичето. Всички вън.
— Лельо Колийн… — започна Коко.
— Казах вън на всички ви. Ти си заминавай в кухнята, за да флиртуваш с огромния Холандец, дето се промъква в стаята ти всяка нощ.
— Ама аз…
— Заминавай. И ти също. — Бастунът й се вдигна заплашително към Аманда. — Ти имаш хотел да въртиш, нали? Я ти да пооплевиш някое и друго цвете — нареди тя на Сузана. — А ти се занимавай при двигателите си — стрелна с поглед Кейкей и най-сетне погледът й спря на Лайла.
— С мен ще ти е по-трудно, а, лелче? — отбеляза мързеливо Лайла.
— Върви да подремнеш — заяде я Колийн.
— Този път ме хвани — въздъхна младата жена. — Хайде, дами, току-що ни уволниха.
Колийн въздъхна доволно и се настани ни масата, когато вратата се затвори.
— Я ми сипи от този чай — нареди тя на Меган. — И гледай да е топъл.
Въпреки че веднага й се подчини, Меган не се уплаши.
— Винаги ли използвате грубостта като предимство, госпожице Калхун?
— Това е предимството на възрастта. — Тя пое чашата чай от Меган, отпи, и кимна намръщено, щом усети, че чаят бе горещ и силен. — Сядай сега и ме слушай внимателно. И не си свивай устичката, докато ме гледаш, млада госпожице.
— Много обичам Коко — каза й Меган. — А вие я притеснихте.
— Да съм я притеснила ли? Ха! Тя и оня татуиран дръвник не откъсват очи един от друг. Просто я подтикнах малко, това е. — Колийн погледна любопитно Меган. — Предана си, да знаеш.
— Така е.
— Аз също. Тази сутрин се обадих тук-там, на приятели в Бостън. Влиятелни приятели Тихо! — нареди тя, когато Меган понечи да заговори. — Аз ненавиждам политиката, ала често се налага да танцуваш с дявола. В този момент сигурно вече уведомяват Дюмонт, че всеки нов контакт с теб или със сина ти ще застраши фатално амбициите му. Повече няма да те тормози.
Меган стисна устни. Искаше й се гласът и да бе силен и уверен. Каквото и да бе казала, колкото и да се бе преструвала, в нея се бе събрал леден страх, надвиснал като брадва над главата й, заради всичко, което Бакстър би могъл да стори. А Колийн с един замах бе разпръснала притискащите я ледени парчета.
— Защо го правите?
— Мразя побойниците. Особено много мразя побойниците, които застрашават собственото ми семейство.
— Но аз не съм от вашето семейство — каза тихо Меган.
— Ха! Я пак си помисли. Набутала си се на територията на семейство Калхун, момиче. А ние сме като плаващи пясъци. Вече си част от семейство Калхун и няма мърдане.
В очите й се събраха сълзи и замъглиха погледа й.
— Госпожице Калхун… — Думите й бяха прекъснати от нетърпеливото потропване на бастуна. Меган подсмъркна и започна отново — Лельо Колийн — поправи се тя, разбрала намека — Много съм ти благодарна.
— Така и трябва да бъде. — Колийн се прокашля, за да изчисти гласи си, най-неочаквано станал дрезгав. След това кресна високо и ясно. — Влизайте всички, хайде, по-бързо! Няма какво да ми подслушвате зад вратите!
В същия момент вратата се отвори и те влязоха, водени от Коко. Тя пристъпи към Колийн, наведе се и я целуна по старческата буза.
— Я престани с тези дивотии. — Тя отпрати племенниците си с махване на ръката. — Искам момичето да ми разкаже как онзи як младеж запокити побойника във водата.
Меган се разсмя и избърса очи.
— Първо го задуши.
— Ха! — Колийн потропна с бастуна от удоволствие. — Не ми спестявай подробностите!
ДЕВЕТА ГЛАВА
Б. се държи странно. Откакто се прибра от острова през лятото, е разсеяна и все замечтана. Закъсня за чая, забрави уговорката за обяд. Нетърпима. Смутовете в Мексико досадна работа. Уволних прислужника. Ризите колосани прекалено много.
Невероятно, помисли си Меган, загледана в бележките на Фъргюс, нахвърляни до сметките. Той говореше и за жена си, и за войната в Мексико, и за прислужника с еднакво раздразнение. Колко ли е била нещастна Бианка. Какъв ужас да бъдеш въвлечена в брак, в който властва един деспот, и да нямаш никаква възможност да управляваш собствения си живот.
Колко по-ужасно би било, ако Бианка го бе обичала.
Както често се случваше в часовете, преди да заспи, Меган разгърна книгата на страниците с особените цифри. Сега истински съжали, че не можа да отиде до библиотеката.
Може пък Аманда да й подскаже нещо. Тя сигурно знаеше дали Фъргюс е имал банкови сметки в чужбина, дали е държал някъде сейф.
Взря се в цифрите и се зачуди дали това бе отговорът. Та той бе имал къщи в Мейн и Ню Йорк. Това може да бяха номерата на сейфове в трезори. Дори комбинацията за домашните сейфовете бе пазил в къщата.
Тази идея й допадна, защото така щеше да има напълно логичен отговор на малката, но досадна загадка. Човек, така вманиачен по отношение на парите си като Фъргюс Калхун, сигурно бе скътал нещо
