тайно.
Нямаше ли да е прекрасно, помисли си Меган, ако откриеха някой прашен сейф в стар банков трезор? Всичките тези години е бил пазен не отварян, каза си тя. Ключът е загубен или изхвърлен. Ами съдържанието? Можеше вътре да има безценни рубини или акции, чиято цена се е покачила безкрайно много. Или пък една единствена избеляла с годините снимка. Кичур коса, завързан със златна панделка.
Меган вдигна очи към тавана и се засмя сама на себе си.
— Въображението ми е в пълен ход — измърмори тя. — Жалко, че това е невъзможно.
— Кое по-точно?
Меган подскочи като заек и очилата й паднаха до брадичката.
— По дяволите, Натаниъл!
Той бе широко усмихнат, докато затваряше и заключваше вратата на терасата.
— Мислех, че ще ми се зарадваш.
— Радвам се, ала защо трябва да се промъкваш крадешком?
— Когато един мъж се промъква през прозореца на една жена, единственият начин е да го стори крадешком.
Тя вдигна очилата на носа си.
— Това е врата.
— А ти приемаш всичко буквално. — Нейт се наведе над облегалката на стола, където седеше Меган, и я целуна жадно. — Радвам се да видя, че си говориш сама.
— Нищо подобно.
— Говореше си тъкмо когато влизах. Затова изчаках секунда, преди да вляза вътре. — Той отиде до вратата към коридора и също я заключи — Изглеждаше толкова сексапилна на това подредено бюро, с вдигната коса, очилата кацнали на носа ти. И с този строг домашен пеньоар.
В този момент й се прииска удобният хавлиен халат да се превърне в коприна и дантели. Само че не разполагаше с нищо прелъстително, което да облече, и се налагаше да се примири с халата и парфюма на Коко.
— Мислех си, че няма да дойдеш. Стана късно.
— Предположих, че ще има много гръм и трясък заради вчера и че ще искаш да сложиш Кевин да спи. Той нали не е разбрал?
— Не. — Стана й приятно, че Нейт се поинтересува, че това имаше значение за него. — Нито едно от децата не знае. Всички се държаха прекрасно. Все едно че си мислиш как влизаш сам самичка в битка и изведнъж откриваш, че си обградена от множество щитове. — Тя се усмихна и килна глава. — Да не би да криеш нещо зад гърба си?
Той вдигна вежди така, сякаш бе особено учуден.
— Очевидно крия. — Извади божур, съвсем същия като онзи, който й бе подарил преди. — Роза — каза Нейт, — но без бодли.
Докато говореше, прекрачи към нея и за момент Меган си каза, че този мъж, този невероятен мъж я желае. Той понечи да извали увехналия божур от вазата на бюрото.
— Недей. — Почувства се глупаво, ала въпреки това задържа ръката му. — Не го изхвърляй.
— Да не би да си сантиментална, Мег? — Трогнат, че бе запазила подаръка му, Нейт натопи свежото цвете при старото. — Решила си да работиш до късно или си мислеше за мен?
— Може и това да е било. — Не можа да устои на усмивката в очите му. — Да, мислех си за теб. Не винаги с най-добри чувства.
— Важното е, че си мислила за мен. — Той пое ръката й и я целуна по дланта. — Почти. — За нейна изненада Нейт я повдигна от стола, настани се на мястото й и я постави с нескрито удоволствие в скута си. — Така вече е по-добре.
Стори й се, че бе глупаво да спори, затова отпусна глава на рамото му.
— Всички се подготвят за празненството по случай Четвърти юли — каза му тя. — Коко и Холандеца спорят за рецептите на соса за барбекюто, а децата са страшно разочаровани, че не им разрешихме да гърмят с малки шарени димни бомбички.
— Накрал ще приготвят два соса и ще накарат всички да си кажат мнението кой им харесва повече. — Колко бе хубаво да седят така, каза си той, сами, в тишина и спокойствие на края на деня. — А пък децата няма да са разочаровани, когато видят зарята, която ще организира Трент.
Кевин говореше все за това цялата вечер, припомни си Меган.
— Доколкото разбрах, щяло да бъде нещо невероятно.
— Можеш да разчиташ. Тези тук нищо не вършат наполовина. Обичаш ли заря, сладурче?
— Почти толкова, колкото и децата. — Тя се засмя и се сгуши в него. — Не мога да повярвам, че вече е юли. Единственото, което ми остава да свърша, са двадесетина задачки, за да мога да се състезавам в голямото кулинарно шоу, да пазя децата да не се подпалят и да се наслаждавам на празника.
— Работата е на първо място — каза той. — Работиш ли по книгата на Фъргюс?
— М-хм… Нямах представа какво огромно богатство е бил натрупал и какво мизерно отношение е имал към хората. Виж тук. — Меган посочи с пръст страницата. — Когато е писал нещо за Бианка, то е все едно, че става въпрос за слугинята или още по-лошо, за някоя вещ. Всеки ден е проверявал разходите по домакинството, до последното пени. Има бележка, че удържал на готвачката тридесет и три ценза заради някакво несъответствие в кухнята.
— Много хора мислят повече за парите, отколкото за чувствата на останалите. — Нейт небрежно прелисти книгата. — Поне съм сигурен, че не седиш в скута ми заради банковата ми сметка, след като знаеш колко има там до последния цент.
— Ти си на червено.
— Горе-долу.
— Приходите обикновено са доста ограничени през първите години на който и да е бизнес, а като добавиш и всичкото оборудване, плащанията за къщата, застраховките и таксите за лицензите…
— Боже, колко обичам, когато заговориш за приходи и разходи. — Той затвори книгата и гризна игриво ухото й.
— Говори ми за чекове и баланс или за тримесечни печалби. Тримесечните печалби направо ме побъркват.
— Значи едва ли ще ти стане приятно да разбереш, че Холт е сметнал погрешно федералните плащания.
— М-м-м… — Нейт спря и присви очи. — Какво искаш да кажеш?
— Дължите на държавата още двеста и тридесет долара, които ще бъдат прибавени към плащането за следващото тримесечие или по-добрият вариант е да ги включа в авансовите плащания.
Той изруга цветисто.
— Защо изобщо трябва да ги плащаме предварително?
Тя го целуна леко в знак на съчувствие.
— Защото, Натаниъл, ако не го сториш, данъчните ще ти стъжнят живота. Моята работа тук е да ви пазя от тях. Освен това бих предложила — ще го кажа само ако смяташ, че можеш да издържиш на подобно вълнение — да си отвориш пенсионна сметка за свободните професии.
— За пенсиониране ли ми говориш? По дяволите, Мег, аз съм на тридесет и три.
— И не се подмладяваш. Даваш ли си сметка как ще живееш през златните си години, господин Фюри?
— Смених си мнението. Повече не искам да си говорим по работа.
— Освен всичко друго, това е много разумно и от гледна точка на данъчното облагане — настоя Меган. — Тези пари, които плащаш, няма да се облагат, докато достигнеш възрастта за пенсиониране. Тогава нещата се променят. Може да няма нищо романтично в планирането на бъдещето, но си струва да бъде направено.
Той плъзна ръка под хавлиения халат.
— Предпочитам удоволствията, които мога да получа в момента.
Пулсът й заби по-бързо.
— Приготвила съм необходимата бланка.
