време послуша сърцето си и повярва, че ще бъде много щастлива. Вече не вярваше в такива химери. Сега знаеше със сигурност, че няма нито принцове, нит тикви, нито пък въздушни замъци. Оставате единствено действителността, с която всяка жена се налагаше да се пребори, а понякога да удвои усилията си и заради детето.
Не искаше пулсът й бясно да препуска, нито пък мускулите й да се вдървяват. Не искаше да усеща трепета отвътре и неустоимото желание към когото и да било. Не сега. Никога вече.
Единственото й желание бе да е добра майка на Кевин, да му осигури щастлив дом, изпълнен с обич. Искаше сама да осигури живота на двамата благодарение на собствените си умения. Най силното й желание бе да е силна, умна и независима.
Въздъхна дълбоко и се усмихна на себе си. Освен това искаше да е и неуязвима.
Е това, последното, можеше и да се окаже непостижимо, но поне щеше да подходи с разум. Никога повече нямаше да позволи на някой мъж да обърне живота й наопаки. Не и защото хормоните й се бунтуваха.
Вече по-спокойна и изпълнена с увереност, запали отново колата. Предстоеше й работа.
ТРЕТА ГЛАВА
— Не бъди такава безсърдечна, Манди. — Меган бе потърсила снаха си веднага щом се върна в Кулите. — Просто искам да се ориентирам в офиса си и да започна да свиквам с работата.
Навела глава на една страна, Аманда премести поглед от собствената си купчина документи.
— Ужасно е, когато всички са заети, а ти нямаш никаква работа, нали.
Меган въздъхна тъжно. Ето един човек, който я разбираше.
— Ужасно е.
— Слоун искаше да си починеш — започна Аманда, а след това се разсмя, забелязала как Меган изви очи към тавана. — Но какво ли разбира той? Хайде. — Готова да помогне, тя стана и заобиколи бюрото. — Ти си почти до мен. — Поведе я по коридора към друга плътна, богато резбована врата. — Мисля, че тук има всичко, което можела ти потрябва. Ако сме изпуснали нещо, веднага ми кажи.
Някои жени биваха обхванати от вълнение, когато влязат в магазин. За други пресният мирис на боя или на запалени свещи, тихият шум на току-що отворена бутилка шампанско, бяха неустоими.
Когато Меган видеше грижливо подреден офис, не можеше да сдържи удоволствието си.
А тук й бе осигурено всичко, което можеше да й потрябва. Бюрото бе истинска мечта, лакирано старинно бюро, розова попивателна хартия, махагонов комплект химикалки. Телефонът с множество линии и чисто новият компютър я чакаха.
Тя едва се сдържа да не замърка.
Имаше дървени шкафове, все още с мириса на лимоново масло, месинговите им дръжки блестяха на слънцето, вмъкнало се през крилата на прозорците. На пода имаше персийски килим на рози, столовете бяха със синя дамаска, а край едната стена бе поставено малко канапе. Полиците бяха специално предвидени за счетоводните книги и документацията, а край тях, на ниска масичка имаше кафеварка, факс и малка фотокопирна машина.
Старовремски чар и съвременна техника бяха съчетани невероятно красиво.
— Манди, това е истинска прелест.
— Много се надявах да ти хареса. — Притеснена, Аманда оправи попивателната и премести перфоратора. — Не мога да си кривя душата, че съжалявам, че ти прехвърлям счетоводството. Тук има много повече работа, отколкото за цял работен ден. Всичко е архивирано и картотекирано по отдели, и фактурите, и разходите, и приеманията по кредитните карти, плащания и всичко останало. — Тя отвори един шкаф, за да й покаже.
Сърцето на Меган преливаше от удоволствие при вида на грижливо подредените по цветове папки. Всяко листче бе поставено по азбучен ред в зависимост от категорията.
Великолепно!
— Идеално. И няма никакви кутии от пури.
Аманда се поколеба, а след секунда отметна глава назад и се разсмя.
— Доколкото разбирам, вече си видяла счетоводната система на Холт и Нейт.
Развеселена и напълно спокойна с Аманда, Меган потупа куфарчето.
— Дори взех цялата им счетоводна система. — Вече не се сдържаше и седна на въртящия се стол с висока облегалка. — Това вече е друго. — Пресегна се и взе един от острите моливи, за да го остави обратно почти веднага. — Просто не знам как да ви благодаря, че ме поканихте да работя в екипа.
— Я не ставай глупава. Освен това може и да не си ни чак толкова благодарна, след като прекараш някоя и друга седмица в този хаос. Представа нямаш колко много ще ти пречат… — Аманда прекъсна думите си, когато чу, че някой изрева името й с пълна сила. Веждите й се вдигнаха. — Сега вече разбираш, нали? — Врътна се към вратата, за да разбере причината за вика на съпруга си. — Тук съм, О’Райли. — Поклати глава, когато Слоун и Трент нахлуха. И двамата бяха покрити с прах — Мислех, че ще събаряте някаква стена.
— Точно така Има още стари мебели, които искахме да изнесем. Виж какво намерихме.
Тя погледна към ръцете му.
— Мухлясала стара книга. Браво, скъпи. Защо сега не отидете и двамата с Трент да продължите да се правите на ремонтни работници?
— Това не е просто книга — обясни Трент. — Това е счетоводната книга на Фъргюс. За 1913 година.
— Виж ти. — Сърцето на Аманда прескочи, когато тя грабна книгата.
Обзета от любопитство, Меган стана и се приближи.
— Това нещо важно ли е?
— Става въпрос за годината, в която е починала Бианка — Слоун постави ръка на рамото на Аманда, за да я успокой. — Нали знаеш историята, Мег? Бианка е имала нещастен брак, съпругът й я е малтретирал. Запознала се с Крисчън Брадфорд и двамата се влюбили. Решила да си вземе децата и да напусне Фъргюс, ала той разбрал какво крои. Скарали се горе, в кулата. Тя паднала през прозореца.
— А Фъргюс унищожил всичките й неща. — Напрегнатият глас на Аманда затрепери. — Абсолютно всичко. И дрехите, и малките й съкровища, и картините. Всичко, с изключение на изумрудите. Сега са ни останали само те и портрета, нарисуван от Крисчън. Нямаме нищо друго от нея. — Тя въздъхна дълбоко — Мисля, че е редно да запазим това, което ни е останало от него. Счетоводна книга за приходите и разходите.
— Струва ми се, че е писал в полетата, ето тук, и тук. — Трент отвори една страница — Нещо като дневник в съкращения.
Аманда се намръщи и прочете част от написаното.
Прекалено много се хвърля в тази кухня. Уволних готвачката. Б. прекалено мека с персонала. Купих нови копчета за ръкавели. Диамантени. Добър избор за опера тази вечер. По-лъскави са от на Дж. И. Гети.
Тя изпухтя.
— Това показва що за човек е бил, нали?
— Скъпа, нямаше да го донеса, ако знаех, че ще се разстроиш.
Аманда поклати глава.
— Не, семейството ще иска да го види — Остави книгата, защото пръстите й вече не бяха покрити само с прах и мухъл. — Тъкмо показвах на Меган новото й царство.
— Ясно — сви очи Слоун. — А какво стана с почивката?
— Аз така си почивам — отвърна Меган. — Защо не си отивате, та да мога да се порадвам на всичко тук?
— Чудесна идея. — Аманда целуна съпруга си и го побутна към вратата — Къш. — Докато пъдеше мъжете, телефонът й иззвъня. — Да ми се обадиш, ако имаш нужда от нещо — каза тя на Меган и хукна, за да вдигне слушалката.
