Отдръпна се и щеше да полети назад, ако ръцете му нея бяха задържали.
— Не.
Не му достигаше дъх. Каза си, че по-късно ще анализира защо една единствена целувка го бе разтърсила така дълбоко, все едно че някой го бе удрял с юмрук.
— Може ли по-точно? Какво „не“?
— Не на това. На всичко това. — Обзе я паника и Мег се дръпна рязко. — Изобщо не мислех.
— Нито пък аз. Това е добър знак, че не мислиш, докато се целуваш.
— Не искам да ме целуваш.
Той натъпка ръце в джобовете си. Там беше по-сигурно, тъй като госпожицата пак бе започнала да мисли.
— Сладурче, не забелязах да ти е неприятно, ти също се постара доста.
Нямаше смисъл да отрича очевидната истина. Позова се на логиката.
— Ти си привлекателен мъж и просто реагирах напълно естествено.
Нейт се ухили.
— Скъпа, ако подобни целувки са нещо естествено за теб, мога да умра щастлив.
— Нямам намерение да допусни подобно нещо да се случи отново.
— Нали знаеш какво са казали хората за пътя към ада и намеренията, нали? — Тя отново се стегна. Той забеляза как се напрегнаха раменете й. Разбра, че преживяното с Дюмонт бе оставило много белези. — Успокой се, Мег — каза Нейт с по-спокоен и мил глас. — Няма да ти скоча. Щом искаш да действаме бално, така да бъде.
Самият факт, че той говореше толкова разумно, я подразни.
— Изобщо няма да действаме.
Това вече е по-добре, реши Нейт. Нямаше нищо против малко да я поразтърси. Всъщност смяташе да го прави доста често.
— Държа да ти кажа, че грешиш. Щом един мъж и една жена са разпалили такъв огън като нас двамата, да знаеш, че ще се връщат за още топлина.
Тя много се страхуваше, че той бе прав. Дори и в този момент част от нея копнееше да усети мъжа.
— Не се интересувам нито от огньове, нито от топлина. И изобщо не се интересувам от връзка с мъж, когото почти не познавам.
— Значи трябва да се опознаем, преди да започнем връзката — отвърни Нейт с дразнещо разумен глас.
Меган стисни зъби.
— Не се интересувам от връзка. Точка по въпроса. Сигурно това е ужасен удар по самочувствието ти, но ще трябва да го приемеш. А сега, би ли ме извинил, трябва да отида да прибера децата.
Той любезно отстъпи от пътя й и я изчака да стигне до стъклената врата към горната палуба.
— Мег? — Самочувствието му бе едната причина, която го накара да заговори. Другата бе твърда решителност. — Първия път, когато се любим, няма да мислиш за него. Няма дори да можеш да си спомниш името му.
Очите й го пронизаха като ледени остриета. Тя забрави за достойнството си и тресна вратата.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Тая женска ще ме довърши. — Холандеца извади бутилка ямайски ром от скривалището в един тъмен ъгъл в килера — Помни ми думите, момче.
Натаниъл избута назад кухненския стол, за да протегне крака след обилната вечеря в трапезарията на семейство Калхун. Кухнята на хотела бе безупречно почистена след наплива за вечеря. А Коко, както Натаниъл знаеше, бе заета със семейството. Иначе Холандеца нямаше да си позволи да се налива с ром.
— Нали не си решил да бягаш от кораба, а, приятелю?
Холандеца изсумтя при тези думи. Как ли пък няма да подвие опашка само защото не можеше да се справи с една вреслива напудрена женска.
— Не мърдам оттук. — Погледна предпазливо към вратата и сипа и на двамата солидно количество ром. — Предупреждавам те, момче, рано или късно, тази жена ще си го получи. И то от мен, така да знаеш. — Той заби едрия си пръст в гърдите.
Натаниъл отпи от рома и изсъска през зъби, когато течността го парна през гърлото. Това питие съвсем не беше от най-меките.
— А къде е бутилката Крузан, дето ти я бях донесъл?
— Сложих я в една торта. И това става за пиене.
— Става, стига да имаш здрав стомах — измърмори под носа си Натаниъл. — Я кажи сега, какъв е проблемът с Коко този път?
— Първо, проблемът не е един, а са два. — Холандеца се намръщи към кухненския телефон, когато го чу да звъни. Обслужване по стаите, каза си той презрително. На нито един от корабите му не бе имало такава тъпотия като обслужване по стаите.
— Да, к’во? — Натаниъл скри усмивката зад чашата си. Тактът и дипломацията съвсем не бяха от най- силните страни на Холандеца. Коко щеше да припадне, ако чуеше как приятелят му се зъби на гостите. Или пък щеше да го прасне по главата с някой черпак. — Да не би да си въобразявате, че тук нямаме нищо за вършене? — изръмжа той в слушалката. — Ще го получите, когато стане готово. — Холандеца затвори и дръпна една чиния. — Ще си поръчват шампанско и някаква си засукана торта по това време на денонощието. Младоженци. Да бе! Тия от номер три, как никой не ги видя да излизат цяла седмица.
— Къде отиде чувството ти за романтика, Холандец?
— Тия работи съм ги оставил на теб, любовнико. — Юмрукът, подобен на плътен резен шунка, се сви, за да отреже с изключителна прецизност две фини парчета шоколадова торта. — Нали те видях как я меркаш оная, червенокосата.
— Руса с ягодов оттенък — поправи го Натаниъл. — Дори не червенокоса, а златиста коса. — Той смело отпи нова глътка ром. — Много е красива, какво ще кажеш?
— Ще кажа, че ти все хубавици ги избираш. — Със замаха на художник Холандеца заля парчетата с ванилов крем и ги украси отстрани с пресни ягоди. — И дете си има, нали?
— Да. — Натаниъл погледна тортата и реши, че няма нищо против да похапне едно парче. — Кевин. Тъмна коса, висок за възрастта си. — Усмихна се. По дяволите, това момче му харесваше. — Големи любопитни очи.
— Виждал съм го. — Холандеца имаше слабост към децата, но се опитваше да я прикрива. — Добре изглежда. Винаги се мъкне с онези две нахакани келешчета, дето все търсят какво да отмъкнат. — Което, както Натаниъл добре знаеше, за Холандеца бе истинско удоволствие, въпреки че го криеше зад намръщена маска. — Май доста рано е тръгнала да митка.
Натаниъл се намръщи при тези думи. Така беше изразът, ала му се струваше, че просто не бе точен, защото излизаше, че жената сама бе виновна за тази бременност.
— За тази работа са нужни двама, Холандец. А копелето я е излъгало.
— Знам. Знам. Чух за тази работа. Нищо не изпускам аз. — Не беше трудно да се измъкне информация от Коко, особено когато натиснеше подходящите копчета. Никога нямаше да си го признае, но това бе едно от нещата, които всеки ден очакваше с най-голямо нетърпение. Натисна звънеца за сервитьора и с искрено удоволствие вдигна назидателно показалец, щом вратата се отвори. — Направи поднос за номер три — нареди Холандеца. — Две торти, бутилка домашно шампанско, две високи чаши и да не забравиш мърлявите салфетки. — След като приключи с нарежданията, довърши рома. — Дали да не се опитам да позная на кой му се яде едно парче.
— Няма да ти откажа.
— Не е имало случай да откажеш храна или пък на някоя жена. — Холандеца отряза ново парче, този път доста по-дебело, отколкото за младоженците, и го бутна пред Натаниъл.
— За мен ягоди няма ли?
