Не би си го позволила.
Единственият друг начин да се противопостави на тези пронизващи сиви очи, освен да избяга като глупачка, беда довърши започнатия разговор.
— Значи ти се занимаваш и с градина, освен че плаваш и цитираш класиците, така ли? — попита го тя.
— Обичам цветята, както и много други неща. — Той постави ръка върху божура, който Меган стискаше, и го вдигна към себе си така, че да се наслади и на неговия, и на нейния аромат. Усмихна й се над нежния цвят.
Усети, че бе в клопка, сякаш бе попаднала в бавен сън, някъде между мъжа и луната. Уханието на градината се надигна и завихри във въздуха, сякаш подето от ветреца, и нежно нахлу в ноздрите й. По лицето й пропълзяха сенки и подчертаха скулите и брадичката, подтикнаха я да вдигне поглед към устните му, приканващо извити.
Сякаш бяха съвсем сами, откъснати от действителността и задълженията на ежедневието.
Просто един мъж и една жена сред цветята и нощните сенки, заслушани в серенадата на далечното море.
Тя сведе очи, сякаш, за да разруши магията на мига.
— Учудена съм, че ти е останало време за цветя и поезия покрай всички тези пътувания.
— Винаги можеш да намериш време за това, което си струва.
Магията на нощта не му бе убягнала. Но пък Нейт обичаше подобни моменти. Имало бе случаи, когато бе наблюдавал как водата се надига също като свит юмрук, когато се бе вслушвал в изкусителната песен на сирените, понесла се през мъглата — той вярваше в магията. Защо иначе щеше да чака в градината, откъде можеше да знае, че Меган ще се появи.
Пусна цветето и пое свободната й ръка, за да вплете пръсти с нейните, преди тя да бе измислила причина защо не трябва.
— Повърви с мен, Мег. Не бива да пропиляваме подобна нощ.
— Ще се връщам. — Погледна назад точно когато повя лек бриз. Цветчетата на вистерията сведоха глави.
— След малко.
Тя тръгна до него през приказната градина, стиснала цвете в едната си ръка, косата й обсипана с нежни венчелистчета.
— Аз… Трябва да погледна Кевин.
— Да не би момчето да има проблеми, когато спи?
— Не, но…
— Кошмари?
— Не.
— Това е добре. — За него това беше достатъчен отговор и Нейт пое по тясната пътека. — Значи, когато някой мъж флиртува с теб, ти подвиваш опашка и бягаш.
— Разбира се, че не бягам. Само че не се интересувам от флиртове.
— Странно. Докато стоеше одеве на терасата ми се стори, че си жена, която е готова за един малък флирт.
Меган веднага спря.
— Ти си ме наблюдавал?
— М-м-м. — Той загаси пурата в най-близката саксия. — А пък аз си помислих, колко е жалко, че нямам една флейта.
Раздразнението бе изместено от любопитство.
— Флейта ли?
— Красива жена, застанала на балкон, трябва да получи серенада.
Тя не се сдържа и се разсмя.
— А ти сигурно свириш на флейта.
— Не. Прииска ми се да посвиря, когато те видях. — Нейт отново пое по пътеката. Скалата започваше да се спуска надолу. — Едно време, като дете, идвах с лодка и гледах нагоре към Кулите. Обичах да си представям, че ги пази дракон, че ще се изкача по скалите и ще го сразя.
— Кевин все още нарича къщата замък — измърмори Меган и погледна назад.
— Когато пораснах малко и забелязах сестрите Калхун, реших, че щом сразя дракона, те ще ме възнаградят. Типичните фантазии за един шестнадесетгодишен с развилнели се хормони.
Тя отново се разсмя.
— Коя от тях?
— А, всичките. — Той се усмихна широко, седна на ниската стена и я привлече до себе си. — Винаги са били… Забележителни. Холт си падаше по Сузана, въпреки че не искаше да си признае. Тъй като ми беше приятел, аз благородно я задрасках от списъка. И въпреки това ми оставаха три, след като успеех да сразя дракона.
— Само че никога не се сблъска с дракон.
По лицето му премина сянка.
— Срещнах обаче друг. Нека просто кажем, че го оставих да си живее живота и отплавах. — Нейт се отърси от обзелото го настроение и болките на миналото. — Затова пък имах кратка, ала незабравима връзка с прелестната Лайла.
Меган отвори широко очи.
— Ти и Лайла?
— Точно преди да си тръгна от острова. Беше решила да ме подлуди. — Той въздъхна при този спомен. — Много я бива в това отношение.
Но те двамата се държаха толкова естествено, когато бяха заедно, помисли си Меган. Толкова спокойни, такива добри приятели.
— Толкова си прозрачна, Мег. — Нейт се разсмя и обгърна раменете й. — Ние не бяхме като Ромео и Жулиета. Целунах я няколко пъти и положих всички старания, за да я убедя да направим нещо повече. Само че тя не искаше. И не ми разби сърцето. Е поочука го малко, може би — добави той.
— А Макс не се ли притеснява?
— Че защо? Лайла е негова. Дори да бяхме имали някоя разтърсваща любовна връзка — което не стана — пак щеше да е като тлееща клечица кибрит в сравнение с това, което те изживяха.
Тук беше прав. Всяка една от сестрите Калхун си бе намерила истинската половинка.
— Въпреки това е много интересно — каза тя тихо. — Всички тези преплетени връзки.
— Ти за мен ли мислиш, или за себе си?
Меган се стегна, усетила, че седи плътно до него, а ръката му обгръща раменете й.
— Това не е въпрос, който ще обсъждам.
— Още ли те боли? — Нейт я притисна, за да я успокой. — От всичко, което чух за Дюмонт, мисля, че не си струва да страдаш заради него. Успокой се — добави той, когато тя трепна и понечи да се изправи. — Това ще отмине. Нощта е толкова прекрасна, за да отваряме стари рани. Я по-добре ми разкажи, как успяха да те впримчат да се заемеш с онази стара счетоводна книга.
— Ти как разбра?
— Холт и Сузана ми разказаха. — Мег все още бе стегната, забеляза той. Ала поне не се опитваше да избяга. — Видях ги, преди да тръгнат.
Тя се поотпусна. Беше толкова приятно да сподели с някой, който бе също като нея на една крачка извън семейството.
— Представа нямам как стана така, че ме накараха. Не бях казала и дума по въпроса.
— Това ти е първата грешка.
Меган изпухтя.
— Трябваше да викам, за да ме чуят. Не знам защо наричат тези събирания срещи, след като единственото, което правят, е да се карат. — Тя сви вежди. — А щом спрат да се карат, веднага разбираш, че са те всмукали като плаващи пясъци. Ако се опиташ да се измъкнеш, откриваш, че те се спояват и не можеш нищо да направиш.
