има шампанско. Ще правиш ли компания на другите ни гости? Искам да остана за малко насаме с Малъри. После ще дойдем при вас.
Повдигна стъкленото ковчеже и внимателно го постави обратно на мястото му. Когато с Малъри останаха сами, тя се обърна към нея.
— С Пит наистина сме ти безкрайно задължени и никога не бихме могли да ти се отблагодарим.
— Съгласих се да потърся ключа и бях възнаградена за това — възрази Малъри. Погледна към сандъка и си представи ковчежето в него. — Сега се чувствам виновна, че приех парите.
— Те не означават нищо за нас, уверявам те. Други са ги получавали и не са полагали усилия. Някои опитаха и се провалиха. А ти вложи онези пари в нещо смело и интересно. — Роуина се приближи и хвана ръцете й. — Впечатлена съм. Но когато говоря за дълг, нямам предвид долари и центове. Ако не беше моята грешка, нямаше да има стъклено ковчеже, ключове и ключалки. Нямаше да преживееш онова, с което се сблъска днес.
— Ти ги обичаш.
Малъри посочи към сандъка.
— Като сестри. Скъпи по-малки сестри. Е… — Роуина застана с лице към портрета. — Надявам се, че отново ще ги видя така. Мога да ти направя подарък, Малъри. Имам право. Ти отказа онова, което ти предложи Кейн.
— Не беше истинско.
— Би могло да стане. — Обърна се към нея. — Мога да го превърна в реалност. Това, което чувстваше и знаеше, всичко, което беше дълбоко в теб. Мога да ти дам силата, която притежаваше в неговата илюзия.
Замаяна, Малъри бавно се отпусна на страничната облегалка на едно кресло.
— Можеш да ми подариш рисуването?
— Познавам копнежа, радостта и болката, които напират в теб и търсят израз. — Роуина се засмя. — Дарбата да ги въплътиш в картина носи неизмеримо удовлетворение. Можеш да я имаш. Моят подарък за теб.
За миг тази идея накара Малъри да се замисли. Бе опияняваща като вино, неустоима като обятията на любимия. Роуина я гледаше спокойно и съсредоточено, с лека усмивка.
— Искаш да ми дадеш своята дарба — осъзна тя. — Това имаш предвид. Да ми преотстъпиш таланта, техниката и въображението си.
— Заслужаваш ги.
— Не, никога няма да бъдат мои. И винаги ще го зная. Нарисувах ги… защото ги виждах. Така, както изглеждаха в първия ми сън. Сякаш бях там, в картината. Нарисувах ключа, успях да го изкова, защото любовта ми беше толкова силна, че бях готова да се откажа от онзи съвършен свят. Избрах светлината, а не сянката. Нали е така?
— Да.
— След като направих избора си и съм убедена, че е правилен, не мога да ти отнема дарбата, която принадлежи на теб. Все пак благодаря — каза тя и стана. — Приятно е да зная, че правя нещо, което ми носи удовлетворение. Ще създам красива галерия и ще постигна успех в бизнеса. И ще имам невероятно щастлив живот — добави тя.
— Не се и съмнявам. Тогава ще приемеш ли това?
Роуина махна с ръка и се усмихна, когато Малъри затаи дъх от удивление.
— „Пеещата богиня“. — Втурна се към платното в рамка, което се бе появило на масата. — Картината, която нарисувах, когато Кейн…
— Ти я нарисува. — Роуина застана до нея и сложи ръка на рамото й. — Въпреки че той те примами в един илюзорен свят, тази творба е плод на твоето въображение, твоето сърце намери отговора. Но ако изпитваш болка, докато я гледаш, ще я скрия.
— Не, не ми причинява болка. Това е прекрасен подарък. Роуина, ти превърна красивата ми илюзия в реалност. Картината съществува в материалния свят. — Малъри енергично направи крачка назад и погледна Роуина право в очите. — И с… чувствата ли направи същото?
— Съмняваш се, че чувствата ти към Флин са истински?
— Не. Зная, че е така. — Притисна ръка към сърцето си. — Това тук не е илюзия. Но неговите чувства към мен… ако и те са награда, не мога да ги приема. Не би било честно спрямо него.
— Искаш да се откажеш от него?
— Не. — Изражението й издаде решителност. — Не, за бога. Просто ще се боря, докато го накарам да се влюби в мен. Щом успях да намеря един мистериозен ключ, със сигурност мога да накарам Майкъл Флин Хенеси да осъзнае, че аз съм най-хубавото нещо в живота му. В което съм убедена — добави Малъри. — Напълно.
— Много ми харесваш — каза Роуина с усмивка. — Мога да ти обещая едно. Когато Флин влезе в тази стая, това, което каже и направи, ще бъде отражение на истинските му чувства. Останалото зависи от теб. Почакай тук, ще го изпратя.
— Роуина? Кога ще започне втората част?
— Скоро — извика тя, докато вървеше към вратата. — Много скоро.
„Коя ли ще бъде следващата? — запита се Малъри, загледана в портрета. — И какво ли ще рискува? Какво би могла да спечели или загуби при търсенето? Аз загубих една любов“ — помисли си тя и повдигна картината, която бе сътворила.
Бе вкусила от тази любов за кратък миг, а сега, с Флин, рискуваше да загуби и друга. Най-важната любов в живота си.
— Донесох ти малко страхотно шампанско — каза Флин, когато влезе с две високи чаши, пълни до горе. — Изпускаш купона. Дори Пит се смее. Това е събитие.
— Имам нужда от няколко минути да се опомня.
Остави картината на масата и посегна към едната чаша.
— Какво е това? Друго творение на Роуина? — Флин обгърна раменете й и изведнъж застина. — Твоята картина? Онази, която нарисува на тавана, с ключа? Тя е тук.
Прокара пръсти по златния ключ, вече само нарисуван в краката на богинята.
— Невероятно.
— Още по-невероятно е да протегнеш ръка и да изтръгнеш вълшебния ключ.
— Не. Права си, но имах предвид творбата ти. Прекрасна е, Малъри. Великолепна. Отказала си се от такъв талант. — Извърна глава към нея и прошепна: — Невероятната си ти.
— Мога да я взема. Роуина удари токчетата на обувките си, помръдна нос или направи бог знае какво и я превърна в реалност, за да ми я подари. Това означава много за мен, Флин…
Почувства нужда да отпие глътка, преди да се отдръпне на крачка от него. Каквото и да бе казала на Роуина, сега щеше да направи нещо много по-съдбовно от отказа си да получи талант на художник.
— Беше странен месец, за всички ни.
— Определено — съгласи се той.
— Почти всичко, което се случи, е отвъд представите, които имах до преди четири седмици. То ме промени. В добра посока — добави тя и се обърна към него. — Иска ми се да вярвам, че е добра.
— Ако се каниш да кажеш, че сега, след като завъртя ключа в онази ключалка, вече не ме обичаш, ще съжаляваш. Защото не можеш да избягаш, Мал.
— Не… да избягам? — повтори тя. — От какво?
— От мен, от грозния ми диван и тромавото ми куче. Няма да се измъкнеш, Малъри.
— Не ми говори с такъв тон. — Тя остави чашата си. — И не си въобразявай, че можеш да ме плашиш, че няма да избягам, защото ти си този, който няма да избяга от мен.
Флин сложи чашата си до нейната.
— Така ли?
— Точно така. Победих един зъл келтски бог, така че за мен ти си детска игра.
— Искаш да се бием?
— Може би.
Вкопчиха се един в друг. Устните му се впиха в нейните и спряха дъха й. Целувката продължи цяла
