беше намерила сродна душа, пред която да излее негодуванието си. — Оплаках се на Рурк, той обаче намира, че връзката им е много романтична.
— Но те не са негови колеги, нали? — гневно възкликна Фийни, в чиито жили течеше кръвта на буйните му ирландски предтечи. — Не му се налага да работи, докато онези двамата си намигат, пощипват се и правят още Бог знае какво зад гърба му! Пустата Пийбоди, смятах, че си пада по онова жиголо Мънроу.
— Тя върти и двамата на малкия си пръст.
Фийни гневно изсумтя, отново седна на ръба на бюрото, предложи на Ив пликчето с бадеми и промърмори:
— Жени! Можеш ли да разбереш какво им се върти в главите?
— Имаш право — съгласи се тя. Внезапно настроението й се повиши, тя изсипа в шепата си няколко бадема и с удоволствие ги схруска. — Но да говорим делово — възложих на Пийбоди да проучи приятеля на Дарлийн Френч. Едва ли ще открием нещо важно, но след като разполагаме със сведения за него, ще го разпитам. Опитвам се да избегна срещата с представителите на медиите. Засега Рурк успешно отбива атаките им. Намислила съм да се върна на местопрестъплението и да огледам другите апартаменти в хотела. След около час ще получа сведенията от токсикологичната експертиза на убитата. Предполагам, че Дарлийн не е взимала дрога, но понякога тихите води са най-опасни.
— Същото се отнася и за твоята помощничка — промърмори той.
— Имаш право. От справката за Дарлийн научих, че родителите й са се развели преди осем години. Бащата се казва Хари Д. Френч и в момента живее в Бронкс с втората си съпруга. Дано да ти остане време да тръгнеш по тази следа. Ако убийството е било поръчано на професионалист, може би някой си отмъщава на бащата на момичето.
— Ще проуча този Хари Д. Френч. А ти научи ли нещо повече за майката?
— Името й е Шери Тайдс Френч. Още снощи направих справка за нея. Работи като управителка на магазинче за шоколадови и сладкарски изделия в транспортния център в Нюарк. Репутацията й е безупречна. Едва ли момичето е загинало заради нея. — Тя му подхвърли обратно пликчето с бадемите, грабна якето си от закачалката и добави: — След като Макнаб вече участва в разследването, нека се позанимае със сребърната жица. Дано да разберем откъде убиецът се снабдява с „оръжието“ си. До обяд ще получа резултатите от лабораторните анализи.
— Хареса ми идеята ти да товаря Макнаб с повече работа. Дано отклони мислите му от онова, дето е в панталона му.
— Разчитам на теб — подхвърли Ив, облече якето си и излезе.
Първата й работа беше да се срещне с управителя на „Палас“. Помоли го да й предостави копия от регистъра на гостите на хотела, списък на персонала, както и на служителите, които през последната година са били уволнени или са напуснали по свое желание.
Преди да подхване обичайната лекция, опитвайки да убеди управителя, че е негов дълг да помогне на полицията при разследването на убийство, той й подаде запечатан плик, в който бяха всички необходими документи. Сетне й съобщи, че хората от персонала са предупредени от Рурк да й оказват пълно съдействие и да й предоставят всякаква информация.
— Поднесоха ви всичко на тепсия — подхвърли Пийбоди, докато пътуваха с асансьора към четирийсет и шестия етаж.
— Да, Рурк явно не си е губил времето. — Ив подаде плика на помощничката си, разкодира заключващото устройство, поставено от полицията на вратата на апартамента и влезе. Докато оглеждаше помещението, разсъждаваше на глас:
— Как ли убиваш няколко часа в хотелската стая, докато чакаш подходящия момент да удушиш някого? Наслаждаваш се на гледката през прозореца, гледаш телевизия или може би вечеряш. Направих справка и установих, че убиецът не е получил нито едно съобщение по факса или по електронната поща, не е разговарял с никого по телефона. Може би прави проучванията през свободното си време. След като е отседнал в хотела вече е знаел, че набелязаната жертва е тук.
Тя отиде в кухненския бокс и огледа плота, който беше почернял от праха, използван от криминолозите за откриване на отпечатъци от пръсти. В умивалника имаше няколко чинии, прилежно поставени една върху друга.
— Използвал е автоготвача в шест часа. Разполагал е с повече от час, докато започне вечерната обиколка на камериерките. Може би е знаел графика на Дарлийн, известно му е било, че тя влиза в този апартамент приблизително в осем часа. Навярно е прегледал календара за мероприятията, провеждани в хотела, и е разбрал за разпродажбата, организирана в балната зала, за предстоящата лекарска конференция, както и за онази, която се е провеждала в момента. Преценил е, че камериерката няма да се появи по-рано, отколкото я очаква, защото хотелът е препълнен и тя ще бъда претрупана с работа. Казал си е, че няма да е зле да хапне една пържола.
Ив се приближи до умивалника, разгледа чиниите, които прилежно бяха поставени една върху друга, и продължи да разсъждава:
— Най-вероятно е гледал телевизия, докато се е хранил. Седял е на канапето или до масата. Едва ли някой би пренебрегнал удобствата, които предлага луксозният хотел, за да се храни на крак в кухненския бокс. После с наслада е изконсумирал десерта, изпил е чаша кафе и доволно се е потупал по корема. Занесъл е съдовете в кухнята и прилежно ги е подредил в умивалника. Този човек е свикнал да живее сам и да поддържа хигиената в жилището си. Неприятно му е било да гледа мръсните съдове на масата, затова ги е занесъл в кухненския бокс.
Тя отново огледа умивалника — ножът беше поставен от едната страна на чинията, вилиците — от другата, върху голямата чиния бяха подредени последователно чинийката за десерт и онази от сервиза за кафе, а най-отгоре бе чашата. Отдалеч купчинката приличаше на пирамида.
— Предполагам, че живее сам и дори не притежава дроид, който да се грижи за домакинството. Предположението ми се потвърждава от факта, че е раздигнал масата, след като се е нахранил. Човек, който живее по хотели и е свикнал да бъде обслужван от камериерки, не би го направил.
Пийбоди кимна:
— Снощи забелязах нещо странно, но забравих да ви го кажа.
— Какво?
— Направи ми впечатление, че в банята няма сапун, шампоан, ароматни соли за вана или кутия с крем — много добре знаете, че в луксозни хотели като този на гостите се предлагат най-висококачествени козметични средства. Убиецът ги е взел. — Тя се усмихна, като забеляза изпитателния поглед на Ив. — Много хора го правят, но повечето не дебнат жертвата, която трябва да убият, или току-що са удушили една млада жена.
— Браво, Пийбоди, имаш набито око. Престъпникът е или скъперник, или е взел козметичните средства за спомен. Липсват ли халатите, хавлиените кърпи или чехлите, които камериерката вечер оставя пред леглото на всеки гост?
— Нима оставят и чехли? — изуми се Пийбоди. — Не знаех тази подробност, защото никога не съм отсядала в подобен хотел… между другото, онзи не е взел халатите — побърза да добави тя, преди да се е навлякла гнева на началничката си. — Окачени са в дрешника в спалнята. Няма нито гънка по тях — личи си, че не са обличани. Нямам представа колко хавлиени кърпи се полагат на апартамент като този, но в банята има достатъчно, че да стигнат за шестчленно семейство. Нито една не е използвана.
— Сигурно камериерката е сменила използваните кърпи, когато е дошла да оправи леглото за през нощта. Може би нашият човек е взел душ след уморителното пътуване. — Тя тръгна към спалнята, като продължаваше да разсъждава на глас: — Прилежното момче, което раздига масата, след като се нахрани, положително мие ръцете си, след като използва тоалетната. Не ми се вярва да се е стискал повече от пет часа.
Влезе в банята до всекидневната, която беше умалено копие на другата, намираща се до спалнята. Душ-кабината беше от синьо стъкло, блестящата порцеланова тоалетна чиния дискретно беше скрита зад вратички със същия цвят, луксозните хавлиени кърпи бяха снежнобели.
— И тук козметичните средства липсват — промърмори озадачено.
— Снощи не забелязах тази подробност — изчерви се помощничката й.
