разлика от Дарлийн той е поклонник на класическата музика.“ — Какво се случи после?
— Ами… отначало останах като ударен от гръм, не можех да помръдна. Смътно си спомням как побягнах, като блъснах вратата на спалнята. Пищях като обезумяла, но чух как се тресна зад мен. Изтичах в коридора, затворих вратата на апартамента и тогава краката ми се подкосиха. Облегнах се на стената и се обадих на охраната. От тях разбрах, че още съм пищяла истерично.
Тя млъкна и притисна длани до лицето си, докато се овладее, сетне продължи:
— От съседните апартаменти наизскочиха хора, втурнаха се по коридора, настъпи суматоха… после дойде господин Бригам и влезе при Дарлийн. Зави ми се свят, не си спомням кога ме е довел тук. Като се поокопитих, ми каза да легна и да се успокоя, но бях толкова изнервена, че останах да седя до масата и да плача. После дойде Рурк и нареди да донесат чай. Господи, лейтенант Далас, кой и защо би могъл да стори зло на милото дете, което на мравката път правеше?
Ив мълчеше. Знаеше, че дори след като заловят престъпника, никога няма да научат отговора на този въпрос. Изчака Хайло да се поуспокои и поднови разпита:
— Дарлийн винаги ли е подготвяла този апартамент за през нощта?
— Почти винаги. По принцип на всяка камериерка се пада да поддържа апартаментите на два етажа, като от време на време разменяме местата на момичетата. Откакто премина курса на обучение, Дарлийн отговаряше за 45 и 46 етаж.
— Знаеш ли дали е имала приятел?
— Мисля, че имаше. Персоналът ни е предимно от млади хора и помежду им се създават романтични връзки. Не си спомням с кого… Бари! — с облекчение възкликна тя и дори леко се усмихна. — Да, сигурна съм, че тя имаше приятел на име Бари, който е пиколо в хотела. Спомням си, че беше на седмото небе от радост, когато Бари се прехвърли да работи нощна смяна. Казваше, че така щели да бъдат заедно повече време.
— Знаеш ли фамилното му име?
— Не, съжалявам. Лицето й винаги грейваше, заговореше ли за този Бари.
— Знаеш ли дали напоследък са се карали за нещо?
— Не. Повярвайте, че щях да науча, ако помежду им е имало скандали. Винаги се разчува, когато някой от персонала се скара с приятеля или с приятелката си. Убедена съм, че… Майчице! — внезапно възкликна тя и отново пребледня като платно. — Лейтенант, да не мислите, че той… Не го познавам добре, но съдейки по онова, което Дарлийн разказваше за него, реших, че момчето е добро и симпатично.
— Не го подозирам, Хайло, поне засега. Ще си съставя мнение за него, след като го разпитам. Може би той ще ни подскаже кои са били враговете на мъртвата, кой би могъл да я убие.
— Ясно… разбира се.
Двете вдигнаха поглед и се втренчиха в Рурк, който в този момент влезе в апартамента.
— Извинете, прекъсвам ли разговора ви? — попита той.
— Не, засега приключихме — отговори Ив, стана и се обърна към камериерката: — Може би ще се наложи отново да разговаряме, но засега си свободна. Ако искаш, ще помоля някого от колегите да те отведе до дома ти.
— Вече уредих този въпрос. — Рурк прекоси дневната и хвана ръката на жената: — Пред входа на хотела чака кола, която ще те отведе вкъщи при съпруга ти. Вземи успокоително и си легни. Ще се върнеш на работа едва когато се успокоиш напълно.
— Благодаря ви, много ви благодаря. Но мисля, че работата ще ми помогне да забравя преживяното.
— Постъпи както намериш за добре. Най-важното е да се успокоиш — повтори Рурк и стана да я изпрати.
Хайло кимна, но преди да отвори вратата, се обърна към Ив:
— Лейтенант, Дарлийн беше толкова кротка, че и на мравката път правеше. Убиецът й трябва да бъде наказан! Знам, че това няма да я възкреси, но извергът трябва да си получи заслуженото. Друго не можем да направим за бедното момиче.
„Това е единственото, което можем да направим заради жертвите — с горчивина си помисли Ив, — но никога не е достатъчно.“
Изчака го да даде наставления на човека, който навярно бе шофьорът, натоварен със задачата да закара Хайло до дома й, сетне затвори вратата и попита:
— Къде изчезна?
— Трябваше да уредя нещо. — Той наклони глава и добави: — Знам колко мразиш цивилни лица да ти пречат, докато си на местопрестъплението. И без това не можех да ти бъда полезен.
— А-ха, разбрах намека — ако за мен си бил безполезен, другаде помощта ти е била необходима.
— Длъжен ли съм да отговоря какво съм правил и къде съм бил, лейтенант? — Обърна й гръб, приближи се до хладилника, извади малка бутилка бяло вино и си наля в кристална чаша.
Ив осъзна, че заядливият й тон го е засегнал, затова побърза да се поправи:
— Не се сърди, само се питах къде си бил…
— И какво съм правил — иронично подхвърли Рурк. — Не забравяй, че хотелът е мой, лейтенант. Имам право да давам нареждания по свое усмотрение.
— Съгласна съм. Не искам се караме. — Ив машинално прокара пръсти през косата си, а съпругът й спокойно отпи от чашата си, без да откъсва поглед от лицето й. — Разбирам чувствата ти. Оправдано е да си разстроен, след като е извършено посегателство върху твой служител. Естествено, като се има предвид, че притежаваш половината град…
— Само половината ли? — прекъсна я той и устните му се разтегнаха в иронична усмивка. — Ще поискам справка от моя счетоводител.
— Престани да се шегуваш. Дори да опитам да те убедя, че смъртта на твой служител не е по твоя вина и че не трябва да я приемаш толкова лично, знам, че ще си хвърля думите на вятъра, защото трагедията дълбоко те е развълнувала. Разбирам го и много съжалявам.
— Аз също, Ив. Заради онова, което се е случило, и задето едва не си изкарах яда на теб. Моля да ме извиниш за резкия тон. А сега, след като буреносните облаци си разсеяха, повтарям, че трябваше да се погрижа за това-онова, включително за разпродажбата, организирана в балната зала. — Подаде на Ив чашата с вино, но както бе очаквал, тя поклати глава. — Убийството на тази млада жена ще ни създаде много неприятности с репортерите от медиите. Известно ти е, че като лешояди се нахвърлят на всяка история, а тази е особено пикантна, тъй като престъплението е извършено в известен хотел, в който в същото време се е провеждал аукцион на вещите на прочута филмова звезда. Налагаше се да реагирам мигновено, за да предотвратя скандала. Освен това се погрижих за бедната Хайло.
— Горката жена, беше трогната от грижите ти. Сигурна съм, че благодарение на вниманието ти е приела по-леко трагедията.
— Тя работи за мен от десет години — каза Рурк, сякаш това обясняваше всичко. — Хората от персонала вече бяха разбрали за убийството, налагаше се да предприема спешни мерки за предотвратяване на паниката. Разбрах, че някой си Бари Колинс, който работи като пиколо, е бил приятелят на мъртвата. Беше в много тежко състояние. Уредих да го закарат с кола до дома му. Почакай, преди да ме наругаеш — добави той, като видя как в очите й проблеснаха гневни искрици. — Младежът има желязно алиби. По времето, когато е било извършено убийството, заедно с двама колеги са пренасяли багажа на лекарите, пристигнали за някаква медицинска конференция.
— А ти как разбра кога е било извършено убийството?
— Бригам ме осведоми какво е имало на видеозаписите от охранителните камери. Предполагам, че нямаш нищо против, задето е уведомил собственика какво се случва в хотела.
— Нямам — кисело промърмори тя. — Все пак държа да разпитам приятеля на момичето.
— Тази вечер нямаше да изкопчиш нищо от него. — В гласа му се прокрадна нежност, която му придаде още по-голяма мелодичност. — Младежът е едва двайсет и две годишен, Ив, и е бил лудо влюбен в Дарлийн. Буквално беше съсипан от новината за смъртта й. Господи! — Лицето му се изкриви от мъка, като си припомни в какво състояние беше заварил Бари. — Непрекъснато повтаряше, че иска да бъде с майка си, затова го изпратих право при нея.
— Навярно и аз щях да сторя същото — примирено въздъхна тя. — Ще го разпитам по-късно.
