на млада жена, все едно разглезено дете бе захвърлило куклата си, след като механизмът й се е повредил.
Едната ръка на мъртвата беше извита под неестествен ъгъл, лицето й беше покрито с рани и синини от безмилостния побой, който й е бил нанесен, полата й беше запретната до кръста. Тънката сребърна жица, с която убиецът я бе удушил, се беше врязала в шията й като смъртоносна огърлица.
— Мисля, че отпада вероятността за естествена смърт — промърмори Рурк.
— Имаш право. Бригам, кой освен теб и камериерката е влизал в апартамента, след като тя е намерила трупа?
— Никой.
— Докосвал ли си мъртвата или каквото и да било, освен вратите?
— Известно ми е как се постъпва в подобни случаи, лейтенант. Дванайсет години работих в Отдела за борба с престъпността към чикагската полиция. Отначало не разбрах какво се е случило. Госпожа Хайло се свърза с мен по комуникатора, но само пищеше и не можеше да каже и дума. Накарах да я доведат — в паниката си тя беше изтичала до стаята за персонала, която е на четирийсетия етаж. Влязох в апартамента, приближих се до тази врата и от пръв поглед разбрах, че жената е мъртва. Тъй като знаех, че двамата с Рурк в момента сте в балната зала на хотела, веднага се свързах с него, заключих външната врата, изпратих да доведат Хайло и изчаках да дойдете.
— Браво на теб, Бригам. Добре, че си бивш полицай и знаеш колко често важни улики са били заличени от ръцете на „усърдни помощници“. Познаваш ли жертвата?
— Не. Хайло я нарече Дарлийн… малката Дарлийн. Нищо повече не можах да науча от нея.
Ив се огледа, опитвайки да си представи как е било извършено убийството. Засега не можеше да предприеме нищо, дори не биваше да се доближава до трупа.
— Бригам, направи ми една голяма услуга. Отведи госпожа Хайло в някоя празна стая и се погрижи да не разговаря с никого, докато не я повикам. Ще се обадя в управлението — не искам да вляза в стаята, преди да напръскам дланите и обувките си със специалния спрей.
Чернокожият извади от джоба си флакон:
— Заповядай. Помолих един от хората ми да донесе и записващо устройство. — Подаде й приспособлението, което се прикрепваше към ревера, и добави: — Досетих се, че не носиш чантата с необходимите пособия за оглед на местопрестъплението.
— Поздравявам те за предвидливостта. А сега те моля да отведеш Хайло и да я държиш под око.
— Бъди спокойна, ще имам грижата да не разговаря с никого. Повикай ме по пейджъра, когато решиш да я разпиташ. Ще наредя на двама от моите служители да охраняват апартамента, докато пристигнат „метачите“.
— Благодаря. — Тя машинално разклати флакона. — Защо си напуснал полицията?
За пръв път Бригам се усмихна:
— Сегашният ми шеф ми направи много изгодно предложение.
— И не си сгрешил — подхвърли тя на Рурк, когато чернокожият излезе. — Този човек носи умна глава на раменете си и има набито око. — Понечи да напръска подметките си, но изведнъж реши, че ще й бъде много по-удобно без обувки. Събу ги, напръска стъпалата и дланите си, сетне подаде на съпруга си флакона и записващото устройство: — Налага се да ми помогнеш и да заснемеш местопрестъплението.
— Името на жертвата е Дарлийн Френч — задиктува той данните, изписващи се на монитора на джобния му компютър. — Назначена е била при нас преди малко повече от дванайсет месеца. Била е двайсет и две годишна.
— Много съжалявам за случилото се. — Ив го хвана за рамото и изчака той да извърне гневния си поглед към нея. — Сега тя е моя грижа. Ще ми помогнеш, нали?
— Добре — въздъхна той, прибра компютъра в джоба си и прикрепи записващото устройство към ревера си.
— Говори лейтенант Ив Далас — задиктува Ив. — Очевидно е извършено убийство. Жертвата е идентифицирана като Дарлийн Френч, от женски пол, двайсет и две годишна, работила е като камериерка в хотел „Палас“, собственост на Рурк. Намирам се на местопрестъплението в апартамент 4602. Присъства и Рурк в ролята на временен помощник. Диспечерската служба е уведомена за произшествието.
Тя пристъпи към трупа и продължи да диктува:
— Няма признаци жертвата да се е съпротивлявала, но ако се съди по синините и нараняванията, жената е била жестоко пребита, като най-силните удари са били нанесени по лицето й. Пръските кръв свидетелстват, че побоят е бил нанесен, докато жертвата е била на леглото.
Отново огледа помещението и едва сега забеляза пейджъра, захвърлен на пода до вратата на банята.
— Дясната ръка е счупена — продължи. — Нараняванията от вътрешната страна на бедрата и около влагалището говорят, че жената е била изнасилена, преди да бъде убита. — Повдигна безжизнената ръка на младата жена и я разгледа — за съжаление нямаше под ръка микрохирургически очила. — И с просто око се вижда, че под ноктите има кожа — промърмори. — Успяла си да го одраскаш, Дарлийн. Браво на теб… Под ноктите на жертвата има тъкан и косми — каза в микрофона, сетне продължи огледа на трупа. Забеляза, че униформената дреха на младата жена е закопчана на гърдите. — Убиецът е действал брутално и безцеремонно. Не е разкъсал дрехите й, нито си е направил труда да я съблече. Смазал я е от бой, изнасилил я е и я е удушил със сребърна жица, която е използвал като гарота. Краищата на жицата са усукани отпред, което означава, че е извършил убийството, докато жената е лежала по гръб под него. — Обърна се към Рурк и попита: — Засне ли трупа от всички ъгли?
— Да.
Ив кимна, повдигна главата на мъртвата и се наведе да разгледа жицата около врата й.
— Приближи се да я заснемеш от близък план — нареди. — Възможно е примката да се поизмести, когато обърнем трупа. Отзад металната жица не е прекъсната… изтекла е малко кръв. Удушил е жената, след като я е пребил и изнасилил. — Присви очи, възстановявайки сцената във въображението си. — Възседнал я е… навярно тя вече не се е съпротивлявала. Пъхнал е жицата под главата й, кръстосал е краищата отпред и с все сила е стегнал примката. Смъртта е настъпила бързо.
Представи си как младата жена се мята, като инстинктивно се опитва да отхвърли от себе си убиеца, а металната жица безмилостно се впива в гърлото й и не й позволява да изкрещи от ужас и болка. Сърцето й бие до пръсване, поради липсата на кислород звукът, напомнящ на рева на бурно море, отеква в ушите й.
Краката й барабанят по леглото, тя безпомощно размахва ръце, опитвайки да си поеме глътка въздух. Сетне кръвта нахлува в мозъка й и сърцето й престава да тупти.
Ив тръсна глава, за да прогони ужасяващата картина, и отстъпи назад. Невъзможно й бе да продължи огледа без специалните пособия.
— Засега толкова — обърна се към съпруга си. — Докато чакам пристигането на колегите, искам да разбера на чие име е регистриран апартаментът и по какъв график работят камериерките. Спешно трябва да разпитам и Хайло — добави, тя приближи се до вградения гардероб и дръпна плъзгащата се врата. — Ще ми бъде от помощ да разговарям с някого от персонала, който е бил в приятелски отношения с жертвата или поне я е познавал добре. — Надникна в гардероба и замислено промърмори: — Никакви дрехи… личи си, че изобщо не е използван. Само на пода има две хавлиени кърпи, които Дарлийн е изпуснала или е хвърлила на излизане от банята. Някой изобщо бил ли е настанен в този апартамент?
— Ще проверя на регистратурата. Предполагам, ще уведомиш близките й.
— Да — въздъхна Ив. — Ще се свържа със съпруга й, ако е била омъжена. Ако ли не, ще потърся приятеля й, любовника й или бившия й съпруг. Деветдесет процента от убийствата се извършват поради сексуални подбуди. Но ми се струва, че този случай е съвсем различен — в действията на престъпника липсват интимност и страст. Не я е убил в пристъп на гняв, а е действал… като робот.
— В изнасилването няма нищо интимно — промърмори Рурк.
— Грешиш — поправи го тя, знаеше го от собствен опит. — Когато нападателят и жертвата се познават или пък убиецът си е представял как осъществява полов контакт с жената, която не подозира за съществуването му, това придава интимност на насилническия акт. В този случай престъпникът само е вкарвал и изкарвал члена си. Обзалагам се, че е отделил повече време на побоя, отколкото на
