— Защо да дава пари за сапун и за шампоан, след като може да ги получи безплатно? Още повече, че продуктите са първокачествени — с насмешка изрече Ив. Влезе в спалнята и се огледа, преди да отвори вратата на банята.
Помещението беше много по-голямо от онова до дневната. Ваната беше с размерите на езерце, душът беше със специално приспособление за регулиране на налягането на водните струи, имаше и кабинка за изсушаване. Ив беше гостувала в подобен хотел, който също бе собственост на Рурк, и знаеше, че дългият плот пред огледалото би трябвало да е отрупан с красиво подредени шишенца и кутийки с лосиони и с кремове. Ала върху този нямаше нищо.
Тя се намръщи и се приближи до закачалката от блестящ месинг, за да разгледа трите луксозни хавлиени кърпи, украсени с монограма на хотела.
— Използвал е тази. Подай ми плик, за да я предадем за лабораторен анализ.
— Как разбрахте, че кърпата е била използвана?
— Окачена е по различен начин от другите — монограмът не е центриран. След като е удушил жертвата си, престъпникът е измил ръцете си, избърсал ги е с кърпата и по навик я е върнал на закачалката. Предполагам, че се е скрил някъде, за да изчака идването на камериерката. Тя е влязла да вземе използваните кърпи, оставила е чисти, а през това време мръсникът я е държал под око и си е правил сметка как да я нападне… Нищо чудно да е бил в дрешника — добави замислено. — Дарлийн отново прекосява спалнята. Носи използваните хавлиени кърпи и може би ги хвърля на пода. Заема се с оправянето на леглото и прилежно сгъва на триъгълник завивката. В този момент извергът се нахвърля върху нея. Изтръгва от ръката й пейджъра, преди тя да натисне бутона, и го захвърля до вратата, където го намерихме…
„После просва младата жена на леглото и извършва пъкленото си дело“ — мислено добави тя и сърцето й се сви, като си представи ужасяващата гледка. Опита се да я прогони от съзнанието си и продължи да говори с престорено безразличие:
— Дарлийн не е имала възможност да се съпротивлява, камо ли да побегне — няма следи от борба. Дори да се е опитала да се освободи от хватката на престъпника, не е имала никакъв шанс — той е бил два пъти по-тежък от нея. Само спалното бельо е изцапано и смачкано, но иначе в апартамента цари идеален ред. Затова предполагам, че я е пребил, изнасилил и удушил на леглото под звуците на оперната ария.
— Като си помисля за музиката, косата ми настръхва — промълви Пийбоди. — Всичко останало е обяснимо, но това… това е извратено.
— Той приключва с нея, поглежда часовника си и може би се поздравява, задето е действал толкаво експедитивно — продължи да разсъждава Ив. — Измива ръцете си и може би недоволно цъка с език, когато забелязва драскотините от ноктите на жертвата. Преоблича се, сетне прибира козметичните средства в куфара си. Накрая взима използваните кърпи, които тя е хвърлила на пода, и ги оставя в количката пред вратата на апартамента. Не е стигнал до там да смени и спалното бельо, но е искал да остави след себе си колкото е възможно по-голям порядък.
— Не може да бъде! Не съществува толкова безсърдечен човек!
— Така си мислиш, защото не познаваш Слай Йост. Бил е доволен от свършената работа, която изобщо не го е затруднила. Прекарал е няколко часа в луксозен хотел, нахранил се е до насита, напълнил е куфара си с луксозна козметика, а отгоре на всичко е получил прилична сума. Този човек ми е ясен, Пийбоди, струва ми се, че го виждам пред себе си. Обаче не проумявам кой и защо му е възложил мократа поръчка.
Замълча и пред очите й изплува мъртвата Дарлийн Френч, просната на голямото легло. Ненадейно чу как външната врата на апартамента се отвори. Измъкна оръжието си от кобура и направи знак на помощничката й да я последва. Безшумно запристъпва по коридора, заобиколи ъгъла и се втурна към вратата. На прага стоеше съпругът й.
— Да му се не види, Рурк! — възкликна и гневно прибра оръжието в кобура. — Какво търсиш тук?
— Теб.
— Никой няма право да влиза в апартамента. Не забеляза ли, че вратата е заключена с полицейски код?
Докато говореше, й хрумна, че Рурк би разкодирал заключващото устройство със същата лекота, с която тя бе отворила вратата със специалната си карта.
— Тъкмо затова те потърсих тук, след като ми съобщиха, че се намираш в хотела — усмихна се той. — Здравей, Пийбоди.
— Какво искаш? — сопна се Ив, преди помощничката й да отговори на любезния му поздрав. — Заета съм!
— Виждам. Реших, че може би ще започнеш да разпитваш хората от персонала. Бари Колинс си е у дома, но началникът му е на твое разположение, както и една камериерка на име Шийла Уокър, която е била добра приятелка на Дарлийн. Дошла е да прибере вещите от гардеробчето на починалата, за да ги предаде на семейството й.
— Да не е посмяла да ги докосне…
— Предупредих я, че не бива да го прави без твое разрешение, и я помолих да почака, за да поговориш с нея.
Гневът на Ив се разгоря като буен огън, сетне постихна и започна да тлее като жарава.
— Нямам нужда да ми вършиш работата и да ми уреждаш срещи с хората от персонала!
— Знам, че можеш да се справиш и сама — съгласи се Рурк.
Тонът му беше толкова любезен, че тя не знаеше дали да се засмее, или да се разсърди, затова предпочете с чест да излезе от положението:
— Все пак ти благодаря, защото ми спестяваш време. Запомни, че никой, абсолютно никой не бива да влиза в този апартамент, докато не разреша.
— Ясно. Когато приключиш тук, можеш да се свържеш с мен по вътрешния телефон — само избери 001.
— Засега приключихме огледа на местопрестъплението. Предпочитам да разпитам хората от персонала. Да започнем с Шийла Уокър.
— Можеш да използваш една от залите за съвещания, която се намира на партерния етаж.
— Не, предпочитам да разговарям с момичето и с другия човек на работните им места. Така ще ги предразположа и ще се чувстват в свои води.
— Както искаш. Шийла е в общото помещение на камериерките. Ще те заведа при нея.
— Добре. Не е зле да присъстваш и ти — добави, когато той й отвори вратата и я пропусна пред себе си. — Предполагам, че по този начин жената ще се почувства защитена.
Само три минути бяха достатъчни на Ив да разбере, че е постъпила правилно, като покани съпруга си да присъства на разговора й с камериерката. Шийла беше висока и слаба чернокожа девойка с огромни очи. Преглъщаше сълзите си и час по час обръщаше поглед към Рурк, търсейки защита и опора.
Говореше с акцент, типичен за някой от тихоокеанските острови, но мелодичният й глас често бе заглушавай от ридания. Ив кисело си помисли, че главоболието й е в кърпа вързано.
— Беше толкова мила — хлипаше Шийла. — Не съм я чула да казва лоша дума по адрес на когото и да било. Очите й сияеха, винаги беше усмихната. Случваше се гостите да я видят или да я заговорят, докато тя почиства стаята им. Навярно присъствието й повдигаше настроението им, защото винаги й даваха големи бакшиши. А сега… сега е мъртва и никога повече няма да я видя…
— Знам колко боли, когато изгубиш приятел, Шийла. Забелязала ли си напоследък нещо да я тревожи?
— Не, беше щастлива като пойна птичка. Смятахме през почивния ни ден да обиколим магазините и да се купим обувки. Преди да започнем вечерната обиколка на стаите, разговаряхме и планирахме как ще излезем по-рано и първо ще отидем във въздушния търговски център, за да получим от безплатните гримове, които подаряват на първите клиенти, посетили щанда за козметика. — Красивото й лице се изкриви от мъка: — О, господин Рурк, как можа да се случи!
Сетне избухна в сълзи, а той безмълвно стисна ръката й.
Ив продължи да я разпитва още половин час, но единственото, което постигна, бе да добие представа за убитото момиче. Според описанието на приятелката й Дарлийн била безгрижна и весела девойка, която обичала да обикаля магазините и да танцува, и която изживявала трепетите на първата любов.
