Забелязвам в теб наченки на дедуктивно мислене. Когато се е обадил да му запазят стая, така нареченият Джеймс Прайъри или Силвестър Йост не е поискал определен апартамент на определен етаж. Ето защо предположих — и предположението ми беше потвърдено от проверката на евентуалните възможности, която направих преди това съвещание… Между другото, някои колеги не подозират, че ние от отдел „Убийства“ имаме доста досадни задължения, които съвестно изпълняваме — подхвърли тя и изгледа помощничката си и Макнаб, които се свиха като попарени. — Както вече споменах, проверката показа, че Дарлийн Френч не била набелязана предварително от убиеца. Което пък ме навежда на мисълта, че още е щяла да бъде жива, ако не е влязла да оправи леглото в апартамент 4602.
— Лейтенант, защо някой би платил милиони долари за едно безсмислено убийство?
— Има и още нещо — каза тя и кимна на Макнаб. — Защо поръчителят е избрал професионален убиец, който е познат на служителите от всички организации за борба с престъпността на тази и на другите планети, и който е щял да бъде идентифициран само след няколко часа? Защо престъплението е било извършено в един от най-луксозните хотели в Ню Йорк, освен за да се привлече вниманието на медиите?
Пийбоди и Макнаб мълчаха. Накрая Фийни въздъхна и промърмори:
— Защо ли с теб си хвърляме труда на вятъра, Далас? Опитваме се да предадем на младежите нашите познания, но те не възприемат, а ни зяпат като слабоумни. Ясно като бял ден е, че ударът е насочен срещу Рурк.
Мисълта за заговора срещу съпруга й не даваше покой на Ив. Питаше се защо някой би си направил толкова труд и би хвърлил толкава пари, за да злепостави Рурк. Поръчителят на убийството, който и да бе той, сякаш казваше: „Ето какво мога да направя! Нищо не може да ми попречи да захвърля труп пред прага ти!“
„Но какъв е мотивът му?“ — питаше се тя.
Ще бъде привлечено не само вниманието на медиите, но и на тълпи от любопитни. Възможно е някои гости да откажат резервациите си в хотела, но ще се появят двойно повече желаещи да отседнат в „Палас“, подтиквани от нездраво любопитство и търсене на разнообразие.
Дори ако напуснат служители от персонала, местата им бързо ще бъдат попълнени от хора, които отдавна чакат подобна възможност.
В края на краищата убийството в „Палас“ няма да навреди на репутацията на Рурк, нито ще му причини материални щети. Напротив, случилото се само ще му донесе още по-голяма известност, която той умело ще обърни в своя полза.
Освен ако онзи, който е възложил поръчката на Йост, познава характера на Рурк и знае какви угризения на съвестта ще му причини мисълта, че една от неговите служителки е била зверски убита. Съпругът й щеше да плати скъпо, но цената не се измерваше с пари, а с неговото страдание. Най-много я тревожеше мисълта, че неизвестният поръчител има зъб на Рурк и няма да се спре пред нищо, за да му отмъсти.
Сега бе много по-мотивирана да залови Силвестър Йост. Щеше да получи възмездие за Дарлийн Френч и отговор на въпроса относно Рурк.
Седна зад бюрото си и отново прегледа досието на Йост. Той нямаше семейство, приятели, колеги, нито дори постоянен адрес. „Няма нещо, за което да се хвана“ — отчаяно си помисли тя. За пръв път, откакто бе назначена в отдел „Убийства“, само за двайсет и четири часа беше установила самоличността на престъпника и разполагаше със солидни доказателства за вината му.
Ала нямаше нишка, за която да се хване, за да го привлече в капана.
Беше попаднала в задънена улица.
„Къде спиш, мръснико? — помисли си. — Къде се храниш? С какво се занимаваш, когато не убиваш?“
Тя се облегна назад и затвори очи. Представи си лицето му, което беше толкова невзрачно, че не би привлякло вниманието на никого. Огледът на хотелския апартамент й беше подсказал, че Йост живее сам и дори няма дроид, който да върши домакинската работа. Вероятно притежава поне две къщи в различни квартали. Тъй като пътува често, може би има кола, но вероятно би се спрял на модел, който не се набива на очи. Класически — като музиката, под чийто съпровод той убива.
Но дори да е пристигнал със собствена кола в Ню Йорк, не е използвал гаража на хотела.
Спомни си менюто, което бе поръчал на автоготвача — пържола и пържени картофи. И предпочитаната от него храна беше като дрехите му — обикновена, но скъпа. Същото се отнасяше и за багажа му.
Багажа му!
Ив се приведе към компютъра и поиска да види файла със записа на видеокамерата, заснела регистрирането на Йост в хотела.
— Да… ето… — заговори на себе си. — Багажът му се състои от един куфар на колелца. Семпъл, но скъп. Изглежда като току-що купен от магазина. Компютър, искам да увеличиш с двайсет процента секторите от номер дванайсет до номер двайсет и осем.
РАБОТЯ…
На екрана се появи секторът, показващ кожения куфар, който Йост беше оставил на пода. По повърхността му нямаше дори драскотина, което беше невъзможно, ако пътникът е преминал поне през една проверка на багажа на летището.
— Увеличи секторите от номер шест до номер десет.
РАБОТЯ…
Този път Ив успя да види месинговата табелка с името на производителя.
— „Кашей“… — замислено промърмори тя. — Интересно до каква информация ще се добера. Компютър, искам сведения за куфара, който е на монитора, и е произведен от „Кашей“.
РАБОТЯ… ПРЕДМЕТЪТ Е ИДЕНТИФИЦИРАН КАТО МОДЕЛ № 345/92–С, С ТЪРГОВСКО НАЗВАНИЕ „БИЗНЕС ЕЛИТ“, КОЙТО СЕ ПРОИЗВЕЖДА В ДВА ВАРИАНТА — ОТ КОЖА И ОТ ПЛАТ. РАЗМЕРИТЕ МУ СА 36/15/20 САНТИМЕТРА. АРТИКУЛЪТ ОТГОВАРЯ НА ДЪРЖАВНИТЕ СТАНДАРТИ, РАЗРЕШЕНО Е ИЗПОЛЗВАНЕТО МУ ПРИ САМОЛЕТНИ И КОСМИЧЕСКИ ПОЛЕТИ. № 345/92–С Е НОВ МОДЕЛ, КОЙТО Е НА ПАЗАРА ОТ ЯНУАРИ ТАЗИ ГОДИНА. „КАШЕЙ“ Е ТЪРГОВСКОТО НАЗВАНИЕ НА ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ НА „СОЛАР ЛАЙТС“ — ДЪЩЕРНА ФИРМА НА КОРПОРАЦИЯТА „РУРК ИНДЪСТРИЙЗ“.
— Това и децата го знаят — помърмори тя. — Интересното е, че моделът е на пазара едва от януари. Компютър, искам… не, остави. — Тя веднага се свърза с Макнаб по видеотелефона: — Необходима ми е справка за артикул 345/92–С на фирмата „Кашей“. Разбери в кои магазини се е продавал моделът след пускането му на пазара през януари тази година. Следващата ти задача е да обиколиш тези магазини и да съставиш списък с имената на клиентите, които са си купили черни кожени куфари от този модел.
— Това ще отнеме доста…
— Време — прекъсна го тя. — Имаш ли други възражения?
— Не, лейтенант. Веднага ще започна работа по задачата.
— Аз също — промълви тя. Изправи се, грабна якето си от закачалката и дисковете от бюрото и отиде в общото помещение. Както винаги помощничката й беше на работното си място в преградената си кабинка.
— Пийбоди, прибирам се вкъщи, за да проверя едни данни в компютъра. От теб искам да се заемеш с косата.
— Каква коса, лейтенант?
— Тази на Йост. Внимателно гледах записа и съм сигурна, че при регистрирането си в хотела е бил с перука. Тази прическа не му отива и не отговаря на стила му, следователно е носил перука, и то много скъпа. Обзалагам се, че притежава цяла колекция. Започни с онази, която се вижда на записа, и се постарай да разбереш откъде я е купил. Обади се на най-прочутите фризьорски салони и на магазините за
