— Ако искаш да проследиш произхода на оръжието на престъплението, с удоволствие ще ти…
— Възложила съм тази задача на Макнаб. Да видим докъде ще стигне без твоята помощ.
— Съгласен съм. Всъщност дойдох за друго — нали днес държеше да си поговорим.
— Точно така. Между другото, къде е приятелят ти от детинство?
— Не мисли за него, скоро няма да излезе от басейна. А гостите ще дойдат едва след два часа.
— Добре. — Ив стана, прекоси помещението и затвори вратата. Облегна се с гръб на нея и впери поглед в човека, когото обичаше, за когото се беше омъжила и с когото живееше. — Ако приемем, че престъпникът е действал по нечие нареждане, то убийството е струвало на поръчителя над два милиона. Кой би пръснал толкова много пари, за да ти създаде неприятности?
— Не зная. Разбира се, познавам мнозина собственици на конкурентни предприятия, неколцина мои врагове, както и хора, изпитващи антипатия към мен, които са достатъчно богати, че да платят такава крупна сума.
— Имаш ли представа за колко от тях убийството не е прекалено висока цена?
— За деловите ми отношения ли говориш? — Той вдигна ръце. — Наистина имам доста врагове, но в големия бизнес битките се водят по време на преговорите в изискано обзаведени съвещателни зали. Естествено не изключвам възможността търпението на някой от конкурентите ми да се е изчерпало и да е решил да ме елиминира от голямата игра, но не виждам как убийството на камериерка в един от моите хотели ще навреди на репутацията ми.
— Забравяш, че в миналото не си водил битките по време на преговори в изискани зали.
— Вярно е, но дори тогава се изправях лице срещу лице с врага. Ако наистина някой делови партньор от миналото още ми има зъб, би трябвало да поръча моето убийство. Та аз дори не познавах бедното момиче!
— Именно. — Ив пристъпи към него, без да откъсва поглед от лицето му. — Отново се връщаме към онова, за което говорихме преди няколко часа. Случилото се те измъчва, не ти дава покой. Но още по- страшното е, че в гнева си готов да извършиш нещо необмислено.
— Съществуват много начини да се постигне същия ефект, без да се убива едно невинно момиче.
— Помисли кой би искал да ти навреди или да ти отмъсти заради нещо, сторено наскоро или в миналото — настоя тя. — С какви важни проекти се занимаваш в момента? Съществува ли вероятност да се провалиш, ако не си изцяло съсредоточен върху работата си? Какво ще кажеш за „Олимп“? Когато бяхме там миналата седмица, ми направи впечатление колко време прекара в съвещания с хората, отговарящи за поддържането на курорта и за изграждането на новите обекти.
— Естествено е при проект от този мащаб да възникнат проблеми, които само аз мога да разреша. Не се безпокой, всичко е под контрол.
— Но може би няма да бъде, ако ти не си на кормилото.
Рурк се позамисли, сетне отвърна:
— Твърде възможно е да възникнат известни затруднения, сроковете да не бъдат спазени и разходите да се увеличат. Но дори да не ръководя работата, за всяка област от този проект отговаря екип от специалисти, които няма да позволят нещата да излязат от контрол. Това не се отнася само за „Олимп“, но и за всички холдингови компании, които притежавам. Не съм незаменим, Ив.
— Глупости! — възкликна тя толкова пламенно, че съпругът й иронично повдигна вежди. — Лично сключваш всяка сделка и активно участваш в управлението на всяка компания. Съгласна съм, че проклетата ти империя без теб няма да рухне, но няма и да е толкова могъща. На този свят има само един Рурк. Помисли кои хора не желаят да играят по твоите правила и искат да те отстранят.
— Нямам представа… не мога да назова нито едно име. Но дори някой да се стреми да отвлече вниманието ми от даден проект и да ме накара да пренебрегна задълженията си, най-сигурният начин е да организира покушение срещу теб.
— Едва ли някой би се осмелил да го стори, защото знае, че ще го преследваш, докато го унищожиш.
Рурк нежно докосна трапчинката на брадичката й:
— Имаш право.
— Да допуснем, че сега нямаш толкова много врагове, но мисля, че трябва да се върнеш към миналото. То е като призрак, който неизменно ни открива дори сред най-заплетения лабиринт. Защо ли го казвам, след като и двамата го знаем… Човекът, който в момента плува в нашия басейн, също е част от това минало.
— Вярно е.
— Рурк… — Тя се поколеба, сетне заговори бързо, сякаш беше плувец, който се е престрашил да скочи от най-високия трамплин: — Не си го виждал отдавна. Не знаеш с какво се занимава, нито какво е правил през изминалите години. Най-странното е, че този човек изникна във фоайето на твоя хотел броени часове след убийството на Дарлийн Френч.
— Нима подозираш Мик? — Макар че го беше яд на нея, Рурк се усмихна и поклати глава. — Може да е крадец и мошеник и със сигурност е изпечен лъжец, на когото изобщо не бива да имаш доверие, но със сигурност не е убиец. Способността хладнокръвно да отнемаш човешки живот — продължи, преди тя да успее да го прекъсне, — е вродена, Ив. И двамата с теб го знаем.
— Може би… Но хората се променят, пък и убийството срещу заплащане може да се превърне в много доходен занаят за някого.
— За някого, но не и за Мик — убедено заяви той. — Може би наистина се е променил, но не дотолкова. Познавам го като петте пръста на ръката си и знам, че без да му мигне окото би откраднал спестяванията на някоя възрастна жена, била тя и собствената му баба, но за нищо на света не би убил дори бездомно куче. От цялата ни банда той най-много ненавиждаше кръвопролитието.
— Дано да си прав — каза тя и си помисли, че все пак ще държи под око Майкъл Конъли. — Опитай се да си спомниш дали в миналото или наскоро си засегнал интересите на някого — измъкнал си изпод носа му изгодна сделка или Бог знае какво. Само ми кажи нечие име, останалото е моя грижа.
— Ще помисля, обещавам.
— Обещай ми още нещо — че ще увеличиш броя на хората, отговарящи за охраната ти.
— Виж, това не мога да ти обещая.
Ив сведе поглед — надявала се бе той да удовлетвори и това нейно желание, но дълбоко в себе си предчувстваше, че надеждата й няма да се сбъдне.
— Слушай, Рурк, не си играй с огъня. Знай, че ти си набелязаната мишена. Възможно е убийството на Дарлийн Френч да е било само „предупредителен изстрел“. Забележи колко бързо се добрах до престъпника, без да полагам големи усилия. Нищо чудно ти да си следващата жертва.
— Или пък ти — парира я Рурк. — Погрижи ли се за твоята охрана?
— Не се прави на глупак — много добре знаеш, че се движа без охрана.
— Именно.
— Аз съм полицейска служителка. Къде се е чуло и видяло ченгетата да имат охрана?
— Е, в такъв случай и аз съм в безопасност, защото всяка нощ спя до ченге. — Прегърна я през кръста и широко се усмихна: — Късметлия съм, нали?
— Престани! Това не е шега работа.
— Разбира се, че не е. Но ще приема като шега предложението ти да увелича броя на хората, отговарящи за охраната ми, за да не се скараме тъкмо когато очакваме гости за вечеря. Млъкни — добави и за да е сигурен, че тя ще се подчини, притисна устни към нейните.
Целува я продължително, но някак безмилостно, сякаш я наказваше. Ив с усилие се изтръгна от прегръдката му и присви очи:
— Известно ти е, че мога да наредя да те охраняват цял отряд ченгета?
— Не се съмнявам. А на теб ти е известно, че с лекота ще им се изплъзна. Ти си единственото ченге, което искам да е близо до мен, лейтенант. Всъщност… — Сръчно разкопча ризата й, преди тя да отблъсне ръката му.
— Престани! Нямаме време за… това.
— Тогава ще побързам — усмихна се той.
— Казах, че… — Рурк леко я ухапа по шията и по цялото й тяло се разля топлина. Прималя й, но все пак
