забърквам в каши. Обещавам да бъда послушно момче. Работиш в отдел „Убийства“, нали?
— Да.
— Кълна се в най-святото си, че никога не съм убивал човек и не възнамерявам тепърва да го сторя. Дано това те поуспокои, та да изтърпиш присъствието ми.
— Вече съм по-спокойна — усмихна се тя.
Пета глава
Ив остави на Рурк и Съмърсет да се погрижат за подготовката на вечерното празненство и се затвори в кабинета си, за да се запознае с многобройните доклади за убийства, при които главният заподозрян беше Йост.
Внимателно изчиташе всеки рапорт, търсейки грешки в работата на екипа по разследването.
Всеки път, когато откриеше недоглеждане или пропуск, го класираше във файла, който бе нарекла „Работа през пръсти“. Според нея мнозина полицейски служители си бяха гледали работата през пръсти. Натъкна се на случаи, при които не са били разпитани всички свидетели, или пък по време на разпита им е бил оказан натиск. При други разследвания веществените доказателства са били документирани, но не са били проследени до източника им.
Направи й впечатление, че в някои случаи убиецът е взимал по нещо от жертвата — пръстен, панделка за коса, ръчен часовник. Предметите бяха без особена стойност, което потвърждаваше предположението, че престъпленията не са били извършени с цел грабеж.
Каза си, че нещо не се връзва с шаблона, по който действа убиецът, и замислено промълви:
— Ако е взел нещо от една своя жертва, значи е взимал от всички. Той робува на навиците, обича реда и дори е педантичен.
За него тези евтини предмети са сувенири. Какво ли е взел от Дарлийн Френч?
Зареди в компютъра дискетата с видеозаписа от охранителната камера, намери сектора, на който се виждаше как Дарлийн спира с количката си пред вратата на апартамент 4602, и нареди на машината да стопира кадъра и да го увеличи.
— Обиците! — възкликна. На монитора ясно се виждаше, че камериерката носи обици във формата на малки златни халки, които черната й къдрава коса почти закриваше. Макар да беше сигурна, че при огледа на жертвата не беше забелязала златните халки, нареди на компютъра да постави до това изображение снимката на пребитата и удушена жена върху леглото. — Взел е обичките!
Облегна се назад и се замисли. Очевидно убиецът колекционира вещи на жертвите си. Но по каква причина? Може би изпитва удоволствие от „работата“ си, приятно му е да възкресява в паметта си различните поръчки, които е изпълнявал. Значи не го върши само за пари. Дали изпитва тръпка от чудовищните си деяния?
Видеотелефонът на бюрото й иззвъня. Без да откъсва поглед от двете изображения на Дарлийн на монитора, тя включи устройството:
— Далас.
— Лейтенант, имам сведения за жицата — започна Макнаб. — Научих, че се продава на метър или на грамаж. Купуват я на едро предимно бижутери професионалисти, хора, за които този занаят е само хоби, и художници. Цената й на дребно е много по-висока. Според моите сведения търговците на дребно продават малки количества на клиенти, които я използват за вплитане в прическата или просто я навяват като гривна около китката или глезена си.
— На едро цената й е няколко пъти по-ниска, така ли? — замислено промърмори Ив. — Убиецът не действа спонтанно, а според грижливо подготвен план. Освен това не е от хората, които обичат да хвърлят парите си на вятъра — добави, като си спомни как бе натъпкал куфара си с козметичните принадлежности от хотела.
— И на мен ми хрумна същото, затова насочих вниманието си към търговците на едро, които са около сто души в целия свят. На другите планети работят още двайсетина. Покупката на едро става срещу представяне на диплом за художник или за бижутер, като се осъществява на място или артикулът се поръчва по електронната поща.
— Добра работа си свършил — похвали го Ив. — Направи справка за всеки един. — Докато говореше, отвори файла, в който бяха описани веществените доказателства, открити на местопрестъплението, и провери каква е била дължината на сребърната жица. — Използвал е петдесетсантиметрова жица, за да удуши Дарлийн Френч. — Набързо прегледа файловете, в които бяха описани другите убийства, и кимна: — Да, тази дължина явно му допада. Искам списък с имената на хората, които са купили сребърна жица с тази или с двойна дължина. — За миг затвори очи и добави: — Чувала съм, че с течение на времето среброто потъмнява. Вярно ли е?
— Да, ето защо сребърните предмети трябва непрекъснато да се почистват, освен ако не са със защитно покритие. От лабораторията ми съобщиха, че жицата е от висока проба сребро и е без покритие. Освен това по повърхността няма следи от химикал или от друго средство за почистване. Разбира се, възможно е престъпникът да го е отстранил напълно. Нямам представа каква част от почистващото вещество остава по повърхността на предмета и какво въздействие оказва на самия метал.
— Повтарям — интересуват ме имената на хората, които са купили сребърна жица с дължина петдесет сантиметра през месеците и годините, предшестващи убийството на Дарлийн. Обзалагам се, че този мръсник се снабдява с ново „оръжие“ за всяка поръчка.
Тя прекъсна връзката, помъдрува върху свойствата на чистото сребро, сетне отново прегледа докладите, съсредоточавайки вниманието си върху сребърната жица.
Откри, че и други нейни колеги са тръгвали по тази следа, но повечето не са търсили купувачите на жица с определена дължина. В деветдесет процента от случаите разследването се е ограничавало до проверка на доставчиците на едро в града или най-много в окръга, в който е било извършено убийството.
„Ама че немарлива работа!“ — помисли си и гневно смръщи вежди. В този момент Рурк влезе в кабинета и тя ни в клин, ни в ръкав изтърси:
— Какво става със сребърните предмети, когато ги почистят?
— Стават толкова лъскави, че можеш да се огледаш в тях.
— Ха-ха, много смешно! Интересува ме дали върху повърхността на предмета остават следи от почистващото вещество.
Рурк приседна на ръба на бюрото й и се усмихна:
— Защо мислиш, че знам отговора на този въпрос?
— Ти знаеш всичко.
— Ласкаеш ме, лейтенант, но домашни задължения от рода на почистване на среброто са извън моята сфера на дейност, консултирай се със Съмърсет.
— Не желая, защото ще означава, че доброволно подхващам разговор с него. Предпочитам да се обадя в лабораторията.
Посегна да избере номера, но Рурк я изпревари и се свърза с иконома по вътрешния видеотелефон:
— Съмърсет, препаратът за почистване на сребро оставя ли следи върху повърхността на предметите?
На монитора се появи бледото мършаво лице на Съмърсет. Той сви тънките си устни, а тъмните му очи се втренчиха в Ив.
— Напротив — заяви с типичния си наставнически тон. — При добре почистените метални предмети върху повърхността им не остава химическо вещество, в противен случай тя ще изглежда матова. Освен това при всяко почистване се отстранява много тънък слой от метала.
— Благодаря. Е, успях ли да ти помогна? — обърна се той към Ив, след като изключи видеотелефона.
— Още не знам. Засега попълвам празнотите. Притежаваш ли предприятия за производство и търговия със сребърна жица?
— Вероятно.
— Така и предполагах.
